Кървава луна

41.

Вече се беше стъмнило, когато Дилън прочете съобщението от Броуди, в което му пишеше къде да отиде.

През нощта Скипио не изглеждаше като повечето градове. Нямаше искрящи гроздове светлини като ярки звезди в мастиленочерното небе, нито разноцветни неонови табели на магазини, обявяващи, че все още са отворени… нито хора.

Обитателите бяха предимно възрастни хора и търговците затваряха в девет вечерта. Дори баровете приключваха в десет или най-късно в единайсет часа.

Дилън си поръча чаша бира в един от все още отворените барове и се загледа в бармана — навъсен грубиян с червена шапка и мръсни джинси, който пиеше шотове с група клиенти в дъното на бара. Дилън изпи половин чаша, остави десет долара и излезе.

Лили спря на отсрещната страна на улицата срещу бара и Дилън прекоси платното, изчака я на тротоара.

— Извинявай, знам, че е доста късно, но си помислих, че ще искаш да бъдеш тук.

— Така е — отвърна тя и включи алармата на джипа, без да го поглежда.

— Сигурна ли си? Нали планираше вечеря с Антъни, нямаше да…

— Всичко е наред, Дилън, нека видим какво ще каже тя.

Къщата изглеждаше притихнала. Отпред забелязаха морава с пожълтяла трева, после Патриша Айдън отвори вратата и им каза, че Лийна я няма и се опита да я затръшне под носа им. Дилън сложи крак между рамката и вратата.

— Махни си проклетия крак! — кресна Патриша.

— Трябва да поговоря с дъщеря ти само за трийсетина секунди.

Патриша изсумтя и блъсна вратата, за малко не си премаза пръстите.

— Тя не иска да говори с никого!

Патриша блъсна за последен път вратата с цялата тежест на огромното си тяло и я затръшна и Дилън трябваше да отдръпне крака и ръцете си, за да не ги премаже.

— Само трийсет секунди — извика той, — аз съм адвокатът на Арло. Той иска да поеме вината и ще го убият. Чуваш ли ме? Арло ще умре и аз се опитвам да му спася живота. Да спася живота на бащата на твоята внучка.

От къщата не се чу звук. Лили наблюдаваше мълчаливо, а Дилън добави:

— Ако спасяването на живота му не е достатъчно важно за теб, за да отвориш проклетата врата, значи Арло вече е мъртъв.

Лили и Дилън се обърнаха да си тръгнат и в същия момент чуха, че вратата се отключва.

Жилището беше разхвърляно, пълно с бебешки шишета за хранене, пакети с памперси, играчки и дрехи. Миришеше на цигари и евтин парфюм.

Патриша седна на протрития зелен диван, а Дилън внимателно се настани на ръба на солидна масичка за кафе, без да го канят, наведе се напред и сложи лакти на коленете си. Лили се облегна на отсрещната стена с ръце зад гърба.

— Е, кога ще се върне Лийна?

Патриша запали цигара, като наблюдаваше подозрително Дилън, докато преместваше пепелника до себе си.

— Скоро. Изтича до магазина. За какво искаш да говориш с нея?

— За всичко. Искам да знам дали тя може да ми каже нещо, което ще помогне на Арло. Лийна е отказала да говори с полицията, затова нямаме представа какво знае.

Патриша се засмя.

— Да, онези свине дойдоха и зададоха какви ли не въпроси и после заплашиха, че ще я арестуват и ще ѝ вземат бебето заради… какво беше… нещо на правосъдието.

— Възпрепятстване на правосъдието. Това означава, че Лийна или лъже ченгетата, или умишлено крие нещо, което може да помогне на разследването.

Патриша кимна и издуха дима през носа си.

— Рекох им: „Дайте най-лошото от себе си, свине, все ми е едно“. Точно така им го казах.

Вратата се отвори и в стаята влезе млада жена, по-млада от Арло най-малко с пет-шест години. Беше облечена със сива пола и зелено войнишко яке, а косата ѝ беше завързана на опашка с ластик. Държеше покупки и застана на прага с отворена уста, явно стъписана, че майка ѝ е пуснала някого в дома им.

— Лийна, този тук е Дилън. Той е адвокатът на Арло и се нуждае от помощта ти.