Кървава луна

75.

Арло Уорд изглеждаше ужасѐн на свидетелското място, също като дете на събрание, което трябва да изнесе реч пред цялото училище. Той се опита да налее вода в пластмасова чаша и я разля, а след това се помъчи да я избърше с хартиени носни кърпички, но я разплиска още повече. Съдебният пристав дойде с руло домакински хартиени кърпи и почисти.

— Благодаря — каза Арло.

Приставът изсумтя.

— Арло, искам да се върнеш в нощта, когато избра точно тези жертви — спокойно каза Дилън.

— Добре.

— Кого забеляза първо?

— Ами, младата жена, Ейприл. Тя беше много хубава. Красота, която виждаш в списания. Затова тя беше първата. После забелязах Холи и двамата млади мъже.

— Как беше облечена Ейприл?

— Моля?

— Как беше облечена? Ти си ги наблюдавал известно време и си ги проследил нагоре по пътеката, затова питам как бяха облечени? Забелязах, че полицаите не са ти задали този въпрос.

— Тя беше облечена като за къмпинг. Не знам как да го обясня по-добре.

— С джинси?

— Да, джинси.

— Памучна риза?

— Мисля, че да.

— Почитаеми съдия, може ли да се приближа?

— Може.

Дилън взе една от големите цветни снимки, която Кели вече беше представила в съда, и на която дрехите на Ейприл Фалоус бяха съблечени и намерени смачкани на земята.

— Познати ли са ти, Арло?

Арло не отговори.

— Това са дрехите на Ейприл Фалоус. Моля, кажи на съдебните заседатели с какво беше облечена тя. — Дилън обърна снимката към съдебните заседатели и мина напред и назад близо до преградата, за да могат всички да я видят добре.

— Ейприл беше с къси панталони.

— Къси панталони. Да, точно така. И не джинсови, а брезентови.

— Да, забравих. Беше тъмно.

— А как беше облечена Холи Фалоус?

Арло мълча известно време.

— Не помня как бяха облечени. Бях по-загрижен к-к-как ще го направя.

— Имаш предвид как ще ги убиеш?

— Да.

— Нека поговорим за това. Казал си на полицията, че си държал Ейприл Фалоус в огъня, като си я натискал с ботуша си в гърба, така ли?

— Възразявам — обади се Кели. — Подвеждащ въпрос.

— Моля за разрешение да се отнасям към свидетеля като с враждебен.

— Разрешавам.

Дилън отново се обърна към Арло.

— Държал си я в огъня с ботуша си върху гърба ѝ, така ли?

— Да.

— Но по ботушите ти не са били открити изгаряния или следи от овъгляване?

Арло преглътна.

— Не, предполагам.

— По ръцете и краката ти не е имало следи от изгаряния в нощта, когато полицията те е прегледала, нали?

— Не.

Дилън застана пред Арло.

— Колко пъти замахна с бейзболната бухалка, за да разбиеш черепа на Уилям Пейдж?

— Ами, не знам. Размахвах я, докато той падна.

— Един път, два пъти?

— Вероятно два пъти.

— Арло, бих искал да видиш доклада на съдебния лекар. Не си го чел, нали?

— Не.

— Какво пише тук? Отбелязаният откъс?

Арло не отговори.

— Арло, моля те, кажи на съдебните заседатели какво пише.

Арло се прокашля.

— Пише, че Уилям Пейдж има най-малко четири наранявания в черепа от удари с тъп предмет, по всяка вероятност бейзболна бухалка.

— Четири значи. Тогава онзи, който го е убил, е замахнал четири пъти, за да го повали и да разбие черепа му. Би било доста трудно да разбиеш черепа на голям човек само с едно замахване на бухалка, нали?

Арло преглътна.

— Аз ги убих, господин Астър. Аз го направих. Само защото не си спомням подробностите, не означава нищо.

— Какъв беше цветът на косата на Ейприл Фалоус?

— Какво?

— Какъв цвят беше косата ѝ?

— Руса.

— Навсякъде ли руса?

— Да.

Дилън взе друга снимка. Кадър отблизо на лицето на Ейприл, където ясно се виждаха червените краища на косата ѝ и червен кичур в лявата страна.

— Не е цялата руса, нали?

— Трудно е да се види в тъмното.

— Да, но ти си разрязвал жертвите… колко дълго? Най-малко един час, нали? Твърдиш, че си я обезглавил след смъртта, но не си забелязал, че е имала червени кичури?

Арло не отговори.

— С какви обувки беше Ейприл?

— Не знам. Беше тъмно.

— С какви обувки беше Уилям Пейдж?

— Не знам.

— А Майкъл Търнър?

Арло се размърда неспокойно на мястото си и по лицето му се изписа гняв.

— Вече казах, че беше тъмно и не видях.

— Телата са били положени в пози по някое време след смъртта, нали?

— Да — усмихна се леко Арло. — Помислих си, че ще бъде забавно да тероризирам госпожица Холи Фалоус, когато се върне и види всичко това.

Дилън трябваше да положи усилия, за да не се обърне и да види реакцията на Холи Фалоус.

— И когато си полагал в пози телата, е трябвало да повдигнеш отрязаните крайници, така ли?

— Да.

— Това включва краката. Убиецът е отрязал краката на Ейприл Фалоус и Майкъл Търнър в коленете. Начинът, по който са били наредени, показва, че той е трябвало да ги повдигне, нали?

Арло започна нервно да потърква пръсти един в друг.

— Да.

— И така, ти събличаш дрехите, но оставяш обувките, вдигаш краката, държиш ги в ръцете си и нареждаш телата, а не можеш да ни кажеш какви обувки са носили?

— Не е така. Когато убиваш хора, всичко става много бързо. М-м-мозъкът ти сякаш е на автопилот. Не забелязваш детайлите.

— О, но в самопризнанията си ти споменаваш детайли, нали? Говориш колко далеч си бягал след Холи, как си чувствал бухалката, когато си удрял по главата Майкъл Търнър, как си заредил капана за мечки, за да го хване… И като стана дума за това… — Дилън се обърна към Хамилтън. — Почитаеми съдия, искам разрешение да помоля господин Уорд да представи демонстрация за съдебните заседатели.

— Разрешавам.

Дилън отиде при съдебната секретарка и поиска две веществени доказателства, които вече бяха представени в съда. Тя влезе в стая зад масата на съдията и излезе, носейки капана за мечки и бейзболната бухалка, която бяха намерили в бунгалото, и двете сложени в дебели найлонови пликове.

— Арло — каза Дилън, извади капана за мечки и го постави близо до съдебните заседатели, — моля те, ела тук.

Арло застана до Дилън, скръсти ръце на гърдите си, стисна устни и се втренчи в капана.

— Това ли е капанът, който се предполага, че си използвал за Майкъл Търнър?

— Да.

— Тогава, моля те, би ли заредил капана по същия начин, както си направил в онази нощ?

— К-к-какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че тези капани трябва да се заредят, преди да щракнат и да хванат някого. Зареди го, за да могат съдебните заседатели да видят как работи.

Арло се вгледа в капана и после се наведе над него. Започна да го човърка и да го нагласява по всевъзможни начини, опитвайки се да го отвори, а после се помъчи да извие пружината, след това да я обърне на другата страна и така да го отвори. Стана ясно, че не може да го направи. Дилън се приближи до масата на защитата и взе дълга стоманена пръчка.

— Може би се нуждаеш от това, Арло? След като отвориш капана, използваш този инструмент, за да бутнеш нагоре кръглата част в средата, която после го зарежда.

Арло взе стоманената пръчка и се втренчи в капана. Опита по два различни начина и най-после успя да повдигне нагоре кръглата стоманена пластина в средата и зареди капана.

— Чудесно, Арло. А сега се изправи, моля.

Дилън разглоби капана и го отмести настрана. След това извади бухалката от найлоновия плик и я даде на Арло.

— Покажи ни как си я размахвал.

— Какво?

— Покажи ни как си размахвал бухалката в онази нощ.

Арло погледна към съдебните заседатели и после Лили и Мадлин. Хвана с две ръце бухалката, втренчи се в нея за момент и после замахна с нея от ляво надясно. Приличаше на дете, което никога не е държало бейзболна бухалка в ръцете си. В замаха му нямаше сила. Беше непохватен и неефективен.

— Още веднъж, моля. Замахни силно.

Арло замахна в другата посока и този път замахът изглеждаше още по-зле.

— Ти твърдиш, че ловко и умело си убил жертвите с точни замахвания. Моля, покажи ни как го направи.

— Аз… не искам.

— Съдебните заседатели биха искали да видят, Арло. Те трябва да почувстват какво са преживели жертвите и най-добрият начин е да им покажеш точно как са умрели. Затова замахни точно както си направил в онази нощ.

Дилън отстъпи крачка назад. Единият съдебен пристав се приближи до Арло, нервно потупвайки с ръка пистолета си, сякаш Арло щеше да се нахвърли върху съдебните заседатели и да започне да ги налага с бухалката.

— Почитаеми съдия — обади се Кели. — Възразявам срещу тази демонстрация. Това не доказва абсолютно нищо. Да не споменавам, че връчването на бейзболна бухалка на подсъдим, обвинен, че е извършил убийство с нея, е крайно опасно.

— Тук има пристави, готови да използват електрошоков пистолет, ако е необходимо, уважаеми съдия, и съдебните заседатели трябва да решат дали Арло знае как да замахва с това нещо, или не.

Хамилтън почука с писалката си по масата и се замисли твърде дълго.

— Мисля, че всеки съдия би искал да бъде обективен по този въпрос, почитаеми съдия — добави Дилън за камерите. — Ако се страхувате за безопасността на присъстващите, може да сложим окови на глезените на господин Уорд и да го отдалечим от съдебните заседатели.

Хамилтън кимна.

— Да, нека го направим. Пристав?

Те взеха бухалката от ръцете на Арло и после оковаха глезените му с белезници, свързани с верига, достатъчно къса, така че ако се опита да се движи бързо, да се спъне. Дилън го позиционира по-далеч от съдебните заседатели и по-близо до масата на защитата.

— Хайде, замахни.

Арло замахна — толкова силно, че загуби равновесие и произведе свистене, което изпълни притихналата съдебна зала, а после се спъна и се наложи да се подпре на масата, за да се изправи.

— Още веднъж.

Арло преглътна, лицето му беше зачервено.

— Не.

— Не? Но ти си експерт в замахването с бухалка. Онези хора са се борели за живота си, но ти все пак си успял да сломиш съпротивата им. Това наистина е изумително постижение. Да убиеш мишени с такова тежко оръжие, докато те се борят с теб. Хайде, замахни отново и покажи на съдебните заседатели как си го направил.

Арло остави бухалката на масата на защитата.

— Не.

— Не искаш да им покажеш, защото не можеш да го направиш, нали, Арло?

— Аз убих онези хора.

— Убил си ги, но не можеш дори да замахнеш с бухалка, без за малко да паднеш? — преди Кели да успее да възрази, Дилън добави: — Може да седнеш пак на свидетелското място, Арло.