Кървава луна

53.

Децата си легнаха и Кели седна навън, на задната веранда. Къщата ѝ се намираше в средата на имот от два акъра и най-близките съседи бяха достатъчно далеч, за да не ги среща често. Отначало Кели не харесваше изолацията, но като свикна с нея, не искаше вече да живее по друг начин.

На коленете ѝ беше новият тоалет — пола и блуза. Тя ги вдигна и се втренчи в тях. Взе ножицата, която донесе, и направи огромен разрез на блузата. После още един, и още един, докато подът се осея с ивици плат. Движенията ѝ бяха трескави — действия на човек, който бърза да приключи с онова, което прави, за да не мисли повече за него.

— Мамо? — попита тънко гласче зад нея.

Кели се стресна и подскочи, ножицата падна от ръцете ѝ. Тя видя миловидното лице на Бела, която стоеше до нея и я гледаше озадачено.

— Какво правиш, мамо?

Кели погледна остатъците от блузата и ги подритна с крак, вдигна дъщеря си и я сложи на коленете си.

— Бела, искам да знаеш нещо. Онази жена, която мислиш, че е твоя героиня, не е героиня. Тя е фалшива. Куха е отвътре, защото се интересува само от онова, което е отвън. — Гърлото на Кели се стегна. — Жената, която става рано всяка сутрин и ходи на работа и се грижи сама за семейството си, докато всички ѝ казват, че не се справя добре, след известно време започва да им вярва, затова понякога плаче сама…

Кели млъкна, за да се успокои, и не каза нищо повече, докато сълзите не спряха.

— Жената, която преживява това, но пак става всяка сутрин и върши всичко отново и отново, тя е героинята. Разбираш ли?

Бела се вгледа в нея за момент и после кимна. Кели уви ръце около дъщеря си и подпря брадичка на главата ѝ. Повя лек ветрец и няколко парчета плат полетяха към двора. Това ѝ напомни за единия видеозапис от местопрестъплението. Арло Уорд беше разрязал дрехите на жертвите, преди да осакати и разчлени телата им, и вятърът развяваше дрипите, разпръснати по земята и по храстите.

Кели притисна по-силно дъщеря си.