Кървава луна

26.

В съдебната зала вече имаше двама репортери от национални телевизионни канали с двама оператори, но Дилън знаеше, че това е тънката струйка, която ще отприщи истинско медийно цунами. Той мина покрай репортерите и тихо каза:

— Без коментар засега.

Коридорите бяха пълни с хора, на които Дилън беше изпратил призовки. Почти всички го гледаха мълчаливо, докато минаваше покрай тях, с изключение на двама униформени полицаи, единият от които избълва поток ругатни.

Кели и Джеймс вече бяха заели местата си на масата на обвинението. На местата за зрители имаше група от петнайсетина души — семействата на жертвите и Холи Фалоус, която Дилън позна от снимките, направени в болницата. Мадлин седеше тихо в края на масата на защитата.

Жертвите, присъстващи в съдебната зала, никога не го бяха безпокояли, с изключение на една.

Веднъж Дилън защитаваше мъж, обвинен в убийство по време на сбиване в бар. Бащата на жертвата идваше на всяко изслушване. След като делото приключи с прилично споразумение, бащата продължи да идва на всички изслушвания на Дилън. Така и никога не пророни нито дума. Само седеше сред публиката и наблюдаваше мълчаливо. Един ден престана да идва и Дилън мислеше, че го няма, защото е починал, а не защото му е простил.

— Всички да станат. Заседава Десети съдебен район. Съдия е почитаемият Тимоти Хамилтън.

Съдията влезе в залата и каза:

— Моля, седнете.

Той погледна съдебния пристав и кимна. Приставът се приближи до арестантската клетка в дъното на залата и изведе Арло. Докато минаваше покрай масата на обвинението, Арло се усмихна приветливо и каза:

— Здравейте, госпожице Уайтулф.

Кели не реагира и на Дилън му се стори, че съзря обида на лицето на Арло — като дете, което е поздравило учителка, която харесва, но тя не му е обърнала внимание.

Лийна, съпругата на Арло, не беше в съдебната зала.

Арло седна между Дилън и Лили.

— Здравей, Дилън, наистина изглеждаш добре.

— Благодаря. Как спа през нощта?

— Добре. Четох „Чарли и шоколадовата фабрика“, преди да си легна. Ч-ч-чел ли си я?

— Да, хубава книга.

Арло кимна.

— Чел съм я като малък и винаги е била б-б-бягство за мен.

Дилън се вгледа в него за момент. Понякога Арло изглеждаше интелигентен и сякаш съзнаваше какво става около него, а друг път приличаше на дете в тялото на мъж.

— Готови ли сте да започнем? — попита съдия Хамилтън.

Дилън чу шум зад гърба си, обърна се и видя, че Холи Фалоус излезе от съдебната зала.

Той отново насочи вниманието си към Арло.

— Преди два дни намерихме нещо в бунгало в каньона Койот и искам да говоря с теб за това, Арло.

— Какво?

— Не трябва да разговаряме тук. Ще дойда да те посетя в ареста.

— Обвинението е готово, уважаеми съдия — отговори Кели.

— Защитата също, почитаеми съдия — каза Лили.

— Отлично. Събрали сме се по делото „Щатът Невада срещу Арло У. Уорд“, номер 2014765. Моля, обвинението и защитата да се представят.

— Кели Уайтулф и Джеймс Холдън от страна на Щата.

— Дилън Астър, Мадлин Измера и Лилит Ричи от страна на подсъдимия.

— Първият въпрос, който ще разгледаме, е за миглите — каза съдия Хамилтън. — Прочетох резюметата, внесени от двете страни, и не намирам за убедителен аргумента на защитата, че двайсет мигли налагат прекомерна тежест. Следователно, няма да бъде необходим устен аргумент. Ще подпиша заповедта на Щата за взимане на проби и ще я включа в протокола.

Дилън погледна Лили. Тя повдигна рамене. И двамата го очакваха.

Съдията погледна към камерата на репортера, подписа заповедта и се облегна назад на стола си.

— Госпожице Уайтулф, давам ви думата.