Кървава луна

52.

Кели беше една от последните, които излязоха от съдебната палата. С Джеймс се срещнаха навън на стъпалата, за да разговарят с техните „съдебни заседатели в сянка“ — двама мъже и една жена, на които бяха платили, за да присъстват в съда всеки ден и после да кажат на Кели и Джеймс какво мислят за хода на делото. Тъй като Кели беше уволнила консултантите по съдебни журита, Джеймс настоя да направят поне това, за да имат някаква обективна обратна информация.

Днес тримата казаха, че са харесали детектив Филипс и че той е свършил „доста добра работа“ по време на разследването, но бяха любопитни защо не е потърсил други заподозрени.

— Струва ми се, че е трябвало поне да се огледа наоколо и да провери дали някой друг не е бил наблизо, нали? — каза жената. — Не съм полицай, но мисля, че са претупали нещата.

На Кели ѝ идваше да я сграбчи и да изкрещи: Наблизо не е имало никой друг, тъпачко! Това беше номер на защитата, за да ви накара да мислите, че полицията е свършила калпава работа, когато в действителност не е така.

Вместо това Кели им благодари учтиво за отделеното време и се отправи към джипа си. Беше петък, което означаваше два дни, без делото да ангажира всяка минута, когато е будна. Това повиши настроението ѝ дотолкова, че дори не обърна внимание на репортерите, които ѝ подвикваха разни въпроси, докато минава покрай тях.

Медийното внимание беше прераснало от леко раздразнение до трън в задника. Една жена дори я последва в тоалетната, за да се опита да измъкне нещичко за новините.

На паркинга имаше няколко камери, насочени към Кели. Тя вдигна брадичка, за да се увери, че те ще уловят в цялост новия ѝ тоалет.

Когато се прибра вкъщи, дъщерите ѝ бяха на масата в трапезарията, ядяха хотдог и играеха на телефона на Бетани. Леля Ноя гледаше телевизия и посръбваше чай.

Кели събу обувките с високи токчета за пръв път от шестнайсет часа и изпита чувството, че краката ѝ се освободиха от менгеме. Тя разтри глезените си.

— Трябва да носиш по-хубави обувки.

— Тези са най-хубавите, които имам, Ноя — отговори Кели.

— Хубави не означава удобни.

— Видяхме те по телевизията, мамо — каза Бела.

— Така ли? Как изглеждах?

— Страхотно! Караше се с онзи мъж и репортерът каза, че си агре… агре…

— Агресивна — каза Бетани.

— Да, агресивна.

Кели се усмихна и отвори хладилника.

— А онези гадни жени бяха глупави.

— Бела! — извика Бетани. — Обеща да не казваш нищо.

Кели огледа какво има и взе салата с пилешко месо, останала от вчера.

— Какви гадни жени, Бела?

Бетани и Бела не отговориха и тя се обърна към тях.

— Какви гадни жени?

Бетани не искаше да я погледне.

— Онези в предаването, които говорят за разни неща. Говореха за теб. Не беше нещо важно.

— Но аз харесвам Поли Ана Тейлър — заяви Бела.

— Коя е тя?

— Манекенка в „Инстаграм“ — отговори Бетани.

— И пее, може да рисува, и учи хората как да се гримират и да имат тела като нейното. Много е яка. Тя е моята героиня — добави Бела, сияеща от гордост.

Кели остави салатата на кухненския плот.

— Какво казаха?

— Нищо — отвърна Бетани.

— Сега вече съм любопитна, а вие не искате да ми кажете.

Двете момичета се спогледаха, леля ѝ мълчеше в дневната, но Кели чу, че намали звука на телевизора.

Откакто умря майка ѝ, леля Ноя беше защитник и пазител на Кели. Тя я научи как да бъде жена. По време на развода Кели неведнъж плака в обятията ѝ и Ноя я притискаше до себе си, люлееше я леко, както правеше, когато Кели беше малка, и я оставяше да си излее душата. Фактът, че Ноя намали звука на телевизора, за да чува, означаваше, че знае, че Кели няма да хареса коментарите.

Кели се приближи до масата, където беше лаптопът и го отвори.

— Е, нека видим какво са казали тези „гадни дами“.

Бетани се поколеба, навела ниско глава, и после влезе в акаунта си в „Инстаграм“. Имаше видеозапис на четири жени, всички бяха като близначки — гърдести, русокоси, дългокраки, с оскъдно облекло, с подпухнали от ботокс устни и дълги изкуствени мигли.

— Нищо не е, мамо — настоя Бетани, — те са идиотки. Няма значение какво са казали.

— Да, но Бела заяви, че тя е нейната героиня. Искам да чуя какво е казала нейната героиня за майка ѝ.

Бетани се поколеба.

— Онази с бялата пола.

— Пусни видеото, нека го видим.

Четирите жени бъбреха и се смееха, обсъждаха съдебния процес. Появи се видеозапис, на който Кели бе на катедрата и изтъкваше аргументи. Нямаше звук, само образ.

— И само ѝ вижте полата — каза Поли Ана Тейлър. — Не че трябва да свалят някого, когато си вършат работата, но мили боже, сякаш я е купила втора употреба.

— Подхожда ѝ на косата — започна друга. — Когато знаеш, че ще застанеш пред милиони зрители, трябва да изглеждаш абсолютно секси, иначе по-добре си отивай вкъщи и разказвай на хората какво си облякла.

— Скъпа, ако си там някъде и гледаш, аз ще ти бъда стилистка безплатно. Не може да позволим тази катастрофа да продължава, сякаш не се е случило нищо. А очевидно имаш хубаво тяло. Ние можем да направим чудеса с нашите…

— И, о, боже мой, трябва да кажа нещо! Онези обувки? Нали? Сякаш работиш в автомивка, но ако те дават по всеки канал, трябва да изглеждаш като Кардашиян. А не като някоя си Карън, която крещи на управителката на солариум.

— Абсолютно! Първото, което аз бих направила, е да върна онзи костюм в евтиния магазин, от който съм го купила, и после…

Кели затвори лаптопа, застана мълчаливо за момент и после рече:

— Няма значение какво говорят.

Тя прибра салатата в хладилника. Беше загубила апетит.