Кървава луна

64.

В понеделник сутринта пред съдебната палата имаше толкова много репортери, че един съдебен пристав трябваше да проправя пътя за Дилън. Делото привлече не само национално, но и международно внимание. Съдебният телевизионен канал беше поставил постоянни камери и предаваше по няколко часа от процеса всеки ден. Репортерите викаха, изпращаха имейли и обикаляха пред домовете на Дилън, на Мадлин и на Лили. Един дори се опитал да се вмъкне в затвора с фалшива карта от Адвокатската колегия на щата Невада и казал, че трябва да говори с Арло Уорд.

Холи Фалоус беше вече тук с баща си и изгледа намръщено Дилън. Той искаше да ѝ се усмихне топло или да я поздрави мило, но знаеше, че това само ще я разстрои още повече и затова просто се обърна.

Арло влезе усмихнат, стисна ръцете на Дилън и Лили и прегърна Мадлин. Седна и сложи пред себе си юридическия тефтер с жълти листа и молива.

— Изглеждаш уморен, Дилън.

— Добре съм, Арло. Нормално е при такива обстоятелства.

— Съжалявам, че се налага да правиш това. Знам, че не е забавно.

— Не се налага, Арло, сам съм си го избрал.

Съдия Хамилтън влезе и шумотевицата в съдебната зала утихна. Помещението беше претъпкано и резервните места за зрители се заемаха от онези, които пристигнат първи. Когато всичко се запълни, на вратата застана пристав, за да се погрижи да не влиза никой друг.

Съдията седна и всички други го последваха. Той огледа залата, спря поглед за секунда на камерите и каза:

— Моля, доведете съдебните заседатели.

Заседателите се настаниха на местата си и Дилън забеляза, че изглеждат отпочинали. В понеделник винаги беше така, но до петък имаха такъв вид, сякаш цяла седмица са били на амфетамини.

— Обвинението може да призове техния следващ свидетел.

— Почитаеми съдия, бихме искали да призовем един свидетел извън графика, който представихме.

— Разрешавам.

— Призоваваме Лийна Уорд на свидетелската скамейка.

Дилън и Лили скочиха на крака. Арло отвори широко очи от изумление и се обърна назад. Вратите се отвориха и съдебният пристав въведе съпругата му.

— Възразявам — заяви Лили. — Не сме уведомени, че госпожа Уорд ще свидетелства днес. Освен това тя се позова на съпружеска привилегия и обвинението не би трябвало да я призовава като свидетел.

— Почитаеми съдия, госпожа Уорд ще се откаже от правото си на съпружеска привилегия и се съгласи да даде показания днес. Тя фигурира в списъка със свидетели, който предадохме на защитата, и не се изисква предварително уведомяване.

— Това е абсурдно — настоя Дилън. — Госпожа Уорд запази съпружеската привилегия по време на целия процес, а сега се отказва от нея ей така, без причина? Обвинението явно я е заплашило, за да я накара да свидетелства.

— Възмутена съм от тази инсинуация, уважаеми съдия. Не сме направили нищо такова и когато госпожа Уорд застане на свидетелското място, ще стане ясно, че тя е тук напълно по нейна собствена воля и избор.

Съдия Хамилтън се приведе напред и подпря с ръка брадичката си в позата на философ мислител.

— Госпожа Уорд е в списъка със свидетели, внесен от обвинението. Ако тя е готова да се откаже под клетва от съпружеската си привилегия, не виждам проблем да свидетелства.

Лийна положи клетва и седна на свидетелското място. Не погледна Арло, на чието лице беше изписан истински шок.

— Какво ще каже тя? — попита го шепнешком Дилън.

— Не знам.

Кели представи Лийна и попита:

— Колко добре познавате съпруга си, госпожо Уорд?

— По-добре от всички останали, предполагам.

— Разкажете ни що за човек е той. От вашата гледна точка.

Лийна погледна Арло.

— Осигурява прехраната на семейството си. Винаги се грижи аз и Ейми да имаме достатъчно, въпреки че не може да работи много. Арло е тих и срамежлив. Не обича да говори. Обожава играта „Го“ и видеоигри, такива неща отнемат много време, мисля, че му харесва да отвлича вниманието си.

— Да отвлича вниманието си от какво?

— Той страда от шизофрения и депресия.

— Нека поговорим за това. Кога ви каза, че страда от шизофрения?

— След като се срещнахме няколко пъти. Каза, че имал да ми казва нещо и после ми обясни, че мозъкът му не работи като този на другите хора и че понякога може да се държи странно, но да не го приемам лично.

— И въпреки това се омъжихте за него?

— Да. Арло изобщо не ми се виждаше странен. — Лийна погледна съпруга си. — И го обичах.

— По време на брака ви колко пъти сте го виждали зрително да халюцинира нещо, което не е там?

Лийна замълча за момент.

— Никога.

Сред присъстващите се разнесе тих шепот. Дилън погледна Лили и разбра, че и двамата си мислят едно и също: Мамка му. Лийна или ги излъга, когато я посетиха в дома на майка ѝ, или лъже сега.

Те възразиха, но възражението им беше отхвърлено.

— Не сте го виждали да халюцинира нито веднъж? — попита Кели.

— Искам да кажа, че Арло прави неща, които другите хора не правят. Понякога си говори сам и му хрумват странни мисли, но никога не съм го виждала да халюцинира нещо в мое присъствие, не.

— А слухови халюцинации?

— Не знам. Той казва, че понякога чува разни неща.

— Арло пледира невменяемост по това дело, Лийна, и това означава, че психичното му заболяване му въздейства толкова силно, че не трябва да бъде подвеждан под отговорност за убийствата. Какво мислиш за това?

— Възразявам! Свидетелката не е психиатър.

— Приема се.

— Бих искала да се насоча към нещо болезнено, Лийна — продължи Кели, — и съжалявам, че ще попитам. Но прегледах медицинската ви история и видях, че сте посещавали спешното отделение четири пъти тази година.

Лийна наведе глава и преглътна. В очите ѝ заблестяха сълзи и тя тихо отговори:

— Да.

— Първия път е било заради счупена ръка, после изкълчена китка, след това разбита челюст и четвъртото нараняване, което е станало две седмици преди ареста на съпруга ви, е било вътрешен кръвоизлив и строшени ребра. Заявили сте, че всичките са се дължали на нещастни случаи, така ли е?

— Да — отговори Лийна, без да вдига глава.

— Но това не е вярно, нали?

— Възразявам — обади се Лили. — Въпросът е подвеждащ и неуместен.

— Отхвърля се.

— Може ли да се приближим, господин съдия?

— Не се приема. Продължете, госпожице Уайтулф.

Лийна преглътна. Сълзи намокриха лицето ѝ. Кели взе кутия носни кърпички и ѝ я даде. Лийна извади няколко, избърса си очите и после смачка кърпичките в шепа.

— Не бързайте, успокойте се — каза Кели.

В съдебната зала настъпи пълна тишина. Дилън наблюдаваше съдебните заседатели и видя, че лицата на всички са обърнати към Лийна, напрегнати и съсредоточени.

— Не — отговори най-после тя. — Не е вярно.

— Тогава какво се случи?

— Арло… Арло е раздразнителен и избухлив.

— Какво искате да кажете?

— Искам да кажа, че понякога губи контрол и ме наранява.

Дилън възрази, но възражението му беше отхвърлено.

— Какво го кара да губи контрол? — попита Кели.

Лийна поклати глава.

— Ами, дребни неща. Чинията с храната му може да не е много чиста и това го ядосва, или се налага да отменяме планове, които той очаква с нетърпение… Нищо и всичко, предполагам.

— И затова не правите нищо, за да не го провокирате?

— Не, нищо. Счупената ръка… Седях на дивана и Арло влезе и се разкрещя, че къщата е мръсна. Казах му, че ще почистя, а той ме вдигна за ръката, хвърли ме на пода и ми заповяда да го направя веднага. Хвърли ме толкова силно, че ми счупи ръката.

— Защо Арло се вбесява безпричинно?

— Възразявам — обади се Лили. — Прокурорът характеризира показанията на свидетелката.

— Отхвърля се. Може да отговорите на въпроса, госпожо Уорд.

Тя кимна.

— Да, той винаги е бил избухлив. Отначало, когато се срещахме, не го знаех. Арло го криеше от мен. Но щом се оженихме, се промени. Тогава ми показа какъв е всъщност.

— Защо не го напуснахте?

Лийна повдигна рамене.

— Нямам образование, работя на непълно работно време и трябва да се грижа за дъщеря си. Той ми каза, че ако го напусна, няма да ми помага и ще трябва да се оправям сама. Останах заради Ейми. Миналата година се записах в курсове по козметика и реших, че когато получа лиценз и хубава работа, ще го напусна.

— Знаете, че в бунгало близо до мястото, където са станали убийствата, беше намерена бейзболна бухалка, нали?

— Да.

— Чия беше бухалката?

— На Арло.

— Той играе ли бейзбол?

— Не.

— Тогава защо е имал бейзболна бухалка?

Лина погледна съпруга си и после бързо отмести очи.

— Той каза, че му харесва да я има за самозащита.

— В дома ви не бяха намерени оръжия, когато полицията го претърси. Арло имаше ли оръжия?

Лийна отново преглътна и се втренчи в пода.

— Да. Но в онази нощ, когато станаха убийствата… Арло ми се обади и каза да се отърва от всички оръжия в къщата.

— Възразявам!

— Отхвърля се.

— Знаете ли какво е това, госпожо Уорд? — попита Кели и ѝ даде няколко листа.

— Да.

— Какво е?

— Телефонната му разпечатка за месец май.

— И на девети май в десет и петнайсет вечерта обади ли ви се някой?

— Да.

— Кой номер е подчертан за този час?

— Номерът на мобилния телефон на Арло.

— Бих искала да представя веществено доказателство четиресет и едно от страна на ищеца, почитаеми съдия.

— Ще възразим — каза Лили. — Не сме уведомени, че ще бъде представено това доказателство и…

— Изпратихме го на защитата като допълнително откритие, почитаеми съдия.

Така беше. Дилън веднага забеляза важността му, но Арло обясни, че се е уплашил и се е обадил на съпругата си, за да попита какво да прави.

— Какво е имал предвид Арло под „да се отървете от оръжията“? — попита Кели.

— Възразявам. Тя не може да знае какво е мислил той.

— Приема се.

Кели перифразира въпроса.

— Какво ви каза Арло по време на онзи телефонен разговор?

— Той каза да се отърва от оръжията. Затова се отървах от всичките, като ги изхвърлих в контейнер за боклук до една бакалия. Не знаех какво друго да направя с тях.

— Арло ви е казал да се отървете от оръжията — повтори Кели, поглеждайки към съдебните заседатели. — Това не звучи като думи на невменяем човек, който не знае какво прави, нали?

— Възразявам! — скочи Дилън.

— Оттеглям въпроса. Нямам повече въпроси към свидетелката.

Лили кимна на Дилън и после отиде до катедрата. Вгледа се в Лийна за момент и след това попита:

— Вие не сте разговаряли с полицията досега, нали, госпожо Уорд?

— Не.

— Всъщност полицаите са се опитвали да говорят с вас няколко пъти и вие сте отказали.

— Да.

— Но решихте да свидетелствате днес?

— Да.

— Кога го решихте?

— В петък.

— Срещнахте ли се с госпожица Уайтулф в петък?

— Да.

— Какво ви каза тя?

— Възразявам. Това е информация, основаваща се на свидетелство, чуто от някой друг.

— Това попада в изключенията за публичните архиви, защото е част от щатското разследване, почитаеми съдия.

— Ще го разреша.

— Какво ви каза тя, госпожо Уорд?

— Каза, че иска да говоря за Арло днес. Че той може да нарани и други хора, ако бъде пуснат на свобода, и трябва да дойда в съда и да говоря пред съдебните заседатели.

— Какво ви предложи госпожица Уайтулф в замяна за показанията ви?

Лийна погледна Кели, която кимна.

— Тя каза, че ще ми помогне, когато затворят Арло. Че може да издейства държавна помощ за мен и дъщеря ми, и жилище, без да плащам наем, за шест месеца.

— По същество госпожица Уайтулф ви предложи пари.

— Предполагам.

— И вие решихте да свидетелствате, след като ви предложиха тази сделка?

— Да.

— А преди това нямаше да свидетелствате?

— Не исках, не.

— Помните ли, когато господин Астър и аз дойдохме в дома на майка ви?

— Да.

— Помните ли, че ни казахте, че Арло никога не е проявявал насилие?

— Помня.

— Помните ли, че ни казахте, че той няма никакви оръжия?

Лийна преглътна.

— Арло ме помоли да ви кажа всичко така, ако се наложи да говоря по този въпрос, но не беше истината.

— Тогава сте ни излъгали?

— Да.

— Нямах представа. Винаги ли сте били толкова добра лъжкиня?

— Възразявам — троснато обяви Джеймс.

— Приема се.

Лили сложи ръце зад гърба си и излезе иззад катедрата.

— А сега, за четирите ви посещения в спешното отделение. Няма полицейски доклад за нито едно от тях, нали?

— Не, не съм се обаждала на полицията.

— И лекарите всеки път ви позволяваха да напуснете болницата, без да се обадят на полицията?

— Да.

— Знаете ли, че лекарите са задължени да съобщават на полицията, ако заподозрат домашно насилие?

— Не, не знаех.

— Но те не се обадиха на полицията, така ли?

— Не.

— Госпожо Уорд, вие обичате съпруга си, нали?

— Да.

— И той ви обича.

— Да, знам, че ме обича.

— Той ви е казал, че ако бъде осъден за това престъпление, вие ще получите доходна сделка за книга, нали така?

— Да.

— И ви е казал, че ще припише на вас всички пари, спечелени от книгата?

Лийна кимна и отговори:

— Да.

— И в допълнение към парите и жилището, които ще ви даде държавата, вие ще спечелите пари от книгата му, ако Арло бъде осъден, така ли е?

— Предполагам.

— Благодаря ви, госпожо Уорд. Нямам повече въпроси.