Кървава луна

74.

Дилън крачеше напред-назад из кабинета си, а Лили седеше на дивана. Мадлин беше до нея и отговаряше на съобщения на телефона си. На бюрото се виждаха кутии с китайска храна за вкъщи.

Луната беше пълна тази вечер и осветяваше града с мъртвешки блясък. Дилън си помисли, че в кабинета му започва да мирише на пот от всичките нощи, в които стоя до късно на повреден климатик. Отвори прозореца и го лъхна топъл въздух.

— Трябва да изправим Арло на свидетелското място — каза той.

— Рисковано е, а и показанията на Филипс бяха опустошителни за техния казус. Достатъчни са за основателно съмнение.

— Съгласна съм — каза Мадлин, вдигайки глава от телефона си. — Това беше жесток удар за тях.

— За нас, адвокатите, вероятно, но може би не за съдебните заседатели. Особено след като съпругата на Арло дойде в съда да свидетелства и каза, че той я бие, защото е гаден насилник.

— В заключителната си пледоария ще трябва да им втълпиш, че той поема вината заради слава и пари.

— Разбира се, но защо съдебните заседатели да ми вярват? — Дилън поклати глава и продължи да крачи. — Трябва да го призовем да свидетелства. Те трябва да го видят какъв е всъщност, докато говори за убийствата.

Лили си пое дълбоко дъх.

— Опасно е, но може да има резултат.

Дилън сложи ръце на главата си, обърна се към прозореца и се втренчи в града навън.

— Тогава защо имам чувството, че това ще бъде погрешен ход?

— Каквото и да направим, все ми се струва погрешен ход. — Тя се поколеба. — Трябва да го атакуваме на свидетелското място. И да го атакуваме яко. Знам, че ти го харесваш, затова може да се дърпаш подсъзнателно и дори да не го знаеш. Най-добре е аз или Мадлин да го разпитаме.

— Не, Арло е по-близък с мен. Аз трябва да го разпитам. Той трябва да почувства предателството си, докато дава показания, да се ядоса и да избухне и да каже неща, които не иска да казва.

— Е, ще го оставя на теб — рече Лили и стана. — Едва си държа отворени очите… Отивам да си легна.

— И аз тръгвам — каза Мадлин и също стана. Тя стигна до вратата, спря и се обърна към Дилън. — Дилън? Каквото и да се случи, ти направи чудеса. Гордея се, че работя с теб.

Мадлин се усмихна меланхолично и излезе. Дилън отново се обърна към прозореца и се загледа в безлюдната съдебна палата. Фаровете на преминаваща кола осветиха статуята на Темида и после всичко пак потъна в мрак.