Кървава луна

38.

Късно следобед Кели пристигна с Джеймс в офиса на „Консултанти Делфи“, който се помещаваше в луксозна сграда и със служители, които паркират колите, няколко етажа бяха заети от офиси на инвестиционни банки.

— Еха! — възкликна Джеймс, когато слязоха от джипа на Кели и тя даде ключовете на служителя. — Сбъркали сме си професията!

Асансьорите бяха елегантни, с пурпурни килими и огледални стени. „Консултанти Делфи“ бяха на десетия етаж, фасадата на офиса беше стъклена и секретарката уточни, че Питър и Марк ще дойдат след малко.

Седнаха и зачакаха.

— Какво мислиш за съдебното жури? — попита Джеймс.

— Групата е добра — отвърна Кели.

— Тревожа се за съдебна заседателка номер шест, Сигърни някоя си.

— Сигърни Темпълс.

Той кимна.

— Тя каза, че е убедила предишно съдебно жури да осъди някого, когото първоначално са искали да оправдаят. Мисля, че ще я изберат за председател.

— Смятам, че това е чудесно за нас. И Марк и Питър мислят така.

— Да, но ако тя иска да оправдае Арло Уорд, а другите не искат? Може да има достатъчно влияние да ги убеди.

— Тя беше добър вариант. Била е омъжена за щатски конгресмен, който е бил за смъртното наказание и е израснала в богаташки квартал с ниска престъпност… Не знам, мисля, че няма да получим по-добри шансове.

Джеймс започна да нервничи, докосваше връхчето на всеки пръст с палеца си и после го плъзгаше надолу.

— Влиятелните личности в съдебните журита ме изнервят.

— Не е необходимо — заяви Питър, когато двамата с Марк се приближиха до тях. — Трябва да въздействате на такива съдебни заседатели и те ще убедят другите вместо вас.

Марк се съгласи, кимна и предложи:

— Но преди да започнем, желаете ли нещо за ядене или пиене? Знам, че е време за обяд, с удоволствие ще поръчам нещо, ако искате.

— За мен не, благодаря — отвърна Джеймс.

— И за мен не, благодаря — повтори Кели.

— Тогава нека видим какво имаме, материалът е добър.

Стаята за конференции беше огромна, с дълга стъклена маса и най-малко двайсет стола, тапицирани с черна кожа. Дигитален прожекционен апарат беше насочен към голям екран. На екрана беше застинал видеокадър на дванайсет души и стая, виждаше се Питър най-отпред.

— Току-що показахме на една група хора половинчасов видеозапис на аргументите от вас и от господин Астър и ги попитахме за общото им впечатление от господин Астър.

Той натисна бутон на масата и пусна видеозаписа.

— Харесвам го — каза единият участник. — Вижда ми се искрен и непринуден.

— В какъв смисъл искрен и непринуден? — попита Питър.

— Лицето му внушава доверие. Да, клиентът му трябва да гори в ада, но мисля, че адвокатът е искрен в начина, по който го защитава.

— На мен не ми харесва — каза мъж със синя тениска. — Говореше за начина, по който са умрели онези хора така, сякаш това е най-нормалното нещо на света. Според мен не проявяваше уважение към тях.

— Какво очаквате от него? — попита жена с рокля на цветя. — Той трябва да защитава обвиняемия, това му е работата.

— Не знам защо го прави — рече мъж с бейзболна шапка. — Обвиняемият си е признал за убийствата, прочетох го в новините преди два дни.

— Намирате ли за убедителни някои от аргументите на адвоката? — попита Питър.

Мъжът поклати глава.

— Не, изобщо не. На кого му пука, ако обвиняемият е луд? Той пак трябва да си плати за онова, което е направил.

— Брат ми страда от психично заболяване — обади се жена с черна блуза. — Не може да екзекутираме психично болни хора, те не са отговорни за действията си.

Повечето от групата изпъшкаха неодобрително.

— Това му е сбърканото на днешното поколение — каза мъжът с бейзболната шапка, — всеки иска да бъде глезен и не е виновен за нищо.

— И затова бихте убили психично болен човек, който няма представа какво прави?

— Бих предпочел да се върнем на наказването на хора, които трябва да бъдат наказани.

Спорът продължи по този начин известно време и после Питър спря видеозаписа и обясни:

— Положението беше същото и в трите фокусни групи. Повечето участници харесаха Астър, но престъпленията на клиента му са толкова чудовищни, че това хвърля петно върху него. Ефективността на аргументите му страда най-вече поради факта, че престъпленията са извършени с особена жестокост.

Питър погледна Марк така, сякаш му беше неудобно да продължи.

— А ето какво казаха за вас.

Видеозаписът представи нещата половин час след момента, когато Питър го спря.

— Какви са общите ви впечатления от прокурорите? — попита Питър фокусната група.

— Тя изглежда злобна — отговори жената с черната блуза.

— В какъв смисъл злобна?

— Ами… не знам. Кучка е.

Останалите в групата тихо се засмяха.

— Можете ли да бъдете по-конкретна? — попита Питър.

— Ами, защо се настървява толкова много? Да каже каквото има да каже, без да се разгорещява.

— Не искам да критикувам жените, но тя може да изглежда и по-добре — каза мъжът с шапката.

— Обяснете по-подробно.

— Дрехите ѝ са износени. Човек облича по-хубави дрехи, щом ще прави такова нещо по телевизията.

Кели усети, че мъжете в стаята се опитват да не я поглеждат, и се надяваше, че не се изчервява. Тя хвърли поглед на дрехите си — стар костюм, който носеше от седем-осем години, цветът му беше избелял.

— И косата — добави жената с черната блуза. — Прокурорката се нуждае от сериозно посещение във фризьорски салон.

Кели скръсти ръце на гърдите си.

— Злобна и неугледна — това не изглежда добре по телевизията — обобщи жената с роклята на цветя.

Другите от групата отново се засмяха.

Питър спря видеозаписа.

— Същото беше мнението и на другите фокусни групи.

— Какво общо има косата ми с това, че Арло Уорд е убил онези млади хора, по дяволите?

— Установили сме, че външният вид прави по-силно първо впечатление на съдебните заседатели, отколкото онова, което казва прокурорът или адвокатът — обясни Марк. — Иска ни се да вярваме, че това няма значение, но не е така.

— Може би ще искате… — добави Питър и се прокашля, — да направите нещо различно с косата си и да си купите нови костюми. Съдебните заседатели предпочитат костюм с пола, а не с панталон за жените.

Кели кипна от гняв, не издържа, стана и заяви:

— Не ги чух да казват нищо за външния вид или косата на адвоката. И не са ми необходими двама мъже, които мислят, че полата ще ми спечели осъдителна присъда. Смятайте се за уволнени.

Кели излезе от офиса и Джеймс я последва. Когато се качиха в асансьора, заобиколени от огледала, тя заби поглед в пода.