Магазинът за оръжия разполагаше със стрелбище в мазето и Холи Фалоус чу изстрели.
— Благодаря — каза тя на жената, която задържа вратата отворена за нея.
Въпреки че все още използваше патерицата, болката беше станала по-поносима. Холи престана да взима болкоуспокояващи и разчиташе на ибупрофен и тиленол.
За пръв път влизаше в магазин за оръжия. В стъклената витрина имаше десетки пистолети, а зад тях се виждаха наредени пушки. Лавиците в средата на магазина бяха отрупани с ножове и боеприпаси и навсякъде миришеше на естествена кожа.
— Мога ли да ви помогна с нещо? — попита възрастен мъж с бяла брада и камуфлажна шапка.
Кели преглътна и нервно отговори:
— Нуждая се от нещо за защита.
— Добре. Какво използвате сега?
— Само лютив спрей „Мейс“, но знам ли, не ми се струва достатъчно.
— Скрито ли ще носите оръжието, или ще го използвате за защита в дома си, или и двете?
— Ще го нося в себе си, когато мога.
Той кимна и бръкна в стъклената витрина.
— Вероятно ще искате това. — Мъжът извади черен пистолет. — „Глок 26“, един от по-популярните модели, които продаваме за скрито носене. Малък е, петнайсетина сантиметра, и има пълнител за десет патрона и един в патронника. Първото ви огнестрелно оръжие ли е?
Холи срамежливо наведе глава и кимна.
— Тогава мисля, че това е най-добрият избор. Лек, работи добре и има прилична възпираща сила с правилните боеприпаси. Ще направим бърза проверка за вас и после сте готова.
Холи протегна ръка и докосна оръжието, а после го взе в ръка. Почувства се по-сигурна още щом го усети в ръката си, но пистолетът я изпълни и с чувство за съжаление. Ако го имаше в онази нощ…
— Ще го купя. И патрони, моля — каза тя и го остави.
— Разбира се. Но първо, стреляли ли сте с такова нещо?
Холи поклати глава.
— Имаме стрелбище в мазето. Искате ли да попълним документите и после да ви заведа долу и да ви покажа едно друго? Ще трябва да се упражнявате много с пистолета, защото в случай на спешност няма да разсъждавате ясно и ще надделее инстинктът…
Холи отново докосна пистолета.
— Добре.