Кървава луна

5.

След няколко претрупани с работа седмици на срещи с клиенти и явявания в съда, които го изтощиха дотолкова, че си помисли дали да не си вземе почивка, Дилън Астър се събуди от звука на будилника. Мразеше този звук. Караше го да скърца със зъби и му напомняше за тийнейджърските му дни, когато ставаше рано, за да работи преди часовете в гимназията.

Изключи алармата, погледна се в огледалото в банята и забеляза белега на врата си. За разлика от будилника, белегът беше нещо, което Дилън можеше да пренебрегне през повечето време. Той прокара пръсти по него и усети как белегът леко изпъква върху кожата му. Съвсем леко, но достатъчно, за да го усети.

Дилън се изкъпа, облече се, провери графика си на телефона и видя изслушване в съда в два часа. Направи закуска на Марки и остави чиния на масата в трапезарията за майка му, когато се събуди. Марки го прегърна на вратата и каза „Обичам те!“, а после хукна да хване автобуса. Дилън я гледаше, докато се качва, а тя се обърна и му помаха. Той се усмихна и също ѝ махна.

Марки беше изненада за родителите му. Баща им почина преди първия ѝ рожден ден и тя не познаваше друг мъж в живота си освен Дилън. През повечето дни той чувстваше, че не е достатъчно добър и че Марки заслужава по-добър баща, но правеше всичко по силите си и се стараеше, доколкото може. Грижеше се Марки да има закуска всяка сутрин и се прибираше вкъщи да ѝ поднесе вечеря, когато не беше ангажиран с дела.

Дилън получи предложение от голяма адвокатска кантора в Лос Анджелис, която следеше победите му в съда и неочаквано го повика на събеседване. Проведе го по телефона, а после и две събеседвания лично и получи предложение миналата седмица. Притесняваше се как да каже на майка си, всяка промяна в живота ѝ я изваждаше от равновесие и не можеше да разсъждава трезво, докато не свикне с промяната. Не знаеше колко остра ще е реакцията ѝ, когато ѝ каже, че ще се местят в Лос Анджелис. Или ако тя откаже да се премести, дали с Марки ще могат да заминат, а пък да изпраща пари на майка си.

Дилън пътува обичайните четиресет минути до адвокатската кантора „Астър и Ричи“. Преди да вкара колата в подземния паркинг, видя, че пред вратите на Окръжния съд на Кларк Каунти, на отсрещната страна на улицата, се е образувала опашка. Хората чакаха някой съдебен пристав да отключи.

Сградата „Билтмор“ беше на шест етажа и Дилън и Лили заемаха два кабинета на третия етаж. Той се качи в асансьора и поздрави секретарката, днес тъмнокестенявата ѝ коса беше боядисана в зелено, а после влезе в кабинета си и затвори вратата. Прозорците гледаха към съдебната палата и Дилън за момент се загледа в опашката от хора. Винаги се учудваше, че съдебната система изобщо работи, като се има предвид колко много хора трябва да минат през нея всеки ден.

Напоследък, когато стоеше тук и гледаше съдебната палата, често го обземаше отегчение, чувство, което досега не беше изпитвал, и беше озадачаващо, че го изпитва именно сега.

Телефонът му започна да вибрира в джоба, търсеха го от Окръжната прокуратура.

— Дилън Астър на телефона.

— Дилън, обажда се Джесика Ярдли.

Той седна на стола и вдигна крака на бюрото. Миналата година двамата бяха противници в едно от най-интересните дела, по които е работил — Палача от Кримзън Лейк Роуд.

— Отдавна не сме се виждали, как е зоопаркът в Окръжната прокуратура?

— Ако искаш, вярвай, но се радвам, че не напуснах. Ти как си, Дилън?

— Все същото. Е, имаме ли дело заедно, или просто ти липсвам, Джесика?

— Всъщност обаждам ти се по лична причина. Имам една приятелка, която е обществен защитник за окръг Джаксън. Ходиш ли често там?

— Мисля, че за няколко дела в годината, защо?

— Тя се сблъска с един сложен случай и се свърза с мен, попита дали познавам някого, с когото да го обсъди. Деянието може евентуално да бъде класифицирано като углавно престъпление, а тя няма опит с дела за смъртно наказание.

— За какво става въпрос?

— Изглежда е тройно убийство. Случаят започва да привлича медийно внимание, затова съм сигурна, че и ти ще чуеш за него.

Дилън беше работил по тройно убийство, един мъж беше стрелял в бензиностанция, докато се опитва да я обере. Дилън уреди случая със споразумение с прокурора, което спаси живота на мъжа, но го изпрати в затвора без право на условно предсрочно освобождаване.

В случаите с няколко убийства почти винаги имаше съкрушителни доказателства и това ги правеше най-трудните за спечелване от защитата. Дилън почувства тръпка на вълнение, каквато отдавна не беше изпитвал.

— Хм, добре, с удоволствие ще разговарям с нея, кажи ми номера ѝ.

Той записа името и номера и попита:

— Защо се обръщаш към мен, Джесика?

— Искаш да чуеш комплименти, така ли?

— Ами, няма да навреди.

— Знаеш какво мисля за работата ти, Дилън. Приятелката ми е уплашена, затова искам най-добрия защитник, когото познавам.

Дилън се ухили и дори се запита дали не се е изчервил. Винаги се чувстваше неудобно, когато му правят комплименти, вероятно защото ги получаваше рядко, докато растеше. Баща му смяташе, че ако показваш признание или обич към дете, това го прави слабо, а майка му имаше дълги периоди, в които съзнанието ѝ беше замъглено. Дилън отгледа себе си и Марки почти без родителски напътствия.

— Добре, ще ѝ се обадя. — Той се облегна на стола. — Кога ще напуснеш прокуратурата и ще се присъединиш към Лил и мен?

Джесика се засмя.

— Може би в някой друг живот… Но съм ти признателна за предложението, Дилън.

Той затвори и погледна написаното на големия юридически тефтер с жълти листа. Мадлин Измера. Дилън отново взе телефона.

— Ало? — отговори приятен женски глас. Той се представи и чу: — О, боже мой, благодаря ви, че се обаждате! Джесика каза, че ще се свърже с вас. — Гласът ѝ звучеше невероятно младежки и Дилън си спомни времето, когато започваше кариерата си и как бе почувствал колко е смазваща системата.

— Радвам се, че мога да помогна. Е, струва ми се, че имате работа с нещо интересно.

Мадлин Измера въздъхна.

— Арло Уорд беше арестуван преди няколко седмици. Обвинен е в убийството на трима души в каньона Койот, при това убийства с насилие. Има и четвърта жертва, която е оцеляла. Носят се слухове, че ще направят делото углавно заради жестокостта на извършването на престъплението, а аз не съм имала такъв случай. Очевидно в този щат не се изисква да имаш много опит, за да поемеш такова дело, затова ми го връчиха може би.

Дилън обаче много добре знаеше защо са ѝ възложили делото. Повечето окръзи нямаха постоянни обществени защитници и всяка година предлагаха договори, което означаваше, че Окръжната прокуратура има голямо влияние върху това кой получава договорите, как се управляват и кои адвокати да повикат. В този случай те искаха някой, който веднага ще пледира виновен, за да поиска по-лека присъда и Мадлин беше идеалният избор.

— Може да откажете и да оставите някой от другите обществени защитници, които имат повече опит, да поемат случая.

— Иска ми се, но завърших право преди две години и единственият ми доход е този договор. Започна ли да отказвам дела, много скоро вече няма да съм в ротацията… Особено ако откажа голямо дело.

— Какво не му е наред?

— Какво искате да кажете?

— Възложили са ви случая, надявайки се, че вие веднага ще пледирате виновен, и това означава, че са нервни за нещо. Знаете ли за какво?

— Ами, Арло е… необикновен. Той има шизофрения. Много тежък вид, със слухови и зрителни халюцинации.

— Да, това би свършило работа. Психичното му състояние може да не позволява да бъде съден и едно дело, което ще привлече толкова голямо медийно внимание, ще настърви обществеността за кръв. Принудителното настаняване в психиатрично заведение, откъдето един ден може да бъде освободен, няма да изглежда добре в новините. Кой е прокурорът?

— Самият окръжен прокурор — Кели Уайтулф.

Дилън подсвирна с уста.

— Тя е истински питбул1.

— Е, това ме накара да се почувствам по-добре.

Дилън се засмя.

— Агресивният прокурор обикновено е трудна ръка за изиграване в дело като това, но тя е и умна. Сигурно знае, че обвиняемият може да не е в състояние да бъде съден и вероятно ще предложи свястна сделка.

Последва кратко мълчание. Дилън много добре знаеше какво си мисли Мадлин. Искаше той да хвърли един поглед на случая.

— Бихте ли… Може ли да прочетете полицейските доклади и да ми кажете какво мислите? Знам кой сте, всеки адвокат знае за вас. Наистина ще помогне на Арло, ако някой с вашата репутация прегледа случая му.

— Имам приятел в Джаксън, добър е, нека му се обадя.

— Ами, добре. Но се надявах, че вие ще ми помогнете.

— Мадлин, в момента съм затънал до гушата в работа. Предстои ми федерален процес за заговор със записи на двеста часа наблюдение и шейсет свидетели. Няма как да се ангажирам и с тройно убийство.

В кабинета му влезе Лили Ричи и учудено повдигна вежди, когато чу думите „тройно убийство“. Тя седна срещу Дилън и сложи ръка върху облегалката на стола до нея.

— Е, добре — каза Мадлин, — разбирам. Да, ще ви бъда много признателна, ако помолите приятеля си да ми се обади.

— Разбира се.

Той остави телефона на бюрото.

— Тройно убийство? — попита Лили.

— Предполага се, че някакъв мъж е убил трима лагеруващи в каньона Койот. Джесика Ярдли е приятелка на обществената защитничка и ме помоли да ѝ се обадя. Обществената защитничка няма опит с углавни дела, затова иска да хвърля един поглед, но ще кажа на Роджър от Джаксън да се свърже с нея.

Лили кимна и измънка:

— Хм.

— Какво? — попита Дилън.

— Не съм казала нищо.

— Я стига, Лил.

Тя изтръска някаква въображаема прашинка от гарвановочерния си костюм и без да поглежда Дилън, каза:

— Ами, Джесика можеше да се обади на всеки друг адвокат в щата.

— Да, и?

— Но се е обадила на теб. Не вреди да правиш услуги на прокурори. Пък и това дело ще привлече голямо медийно внимание. Безплатната реклама е най-добрата реклама! Ако искаме кантората ни да се разрасне и да престанем да свързваме двата края едва-едва, трябва да поемаме дела… като това.

Дилън се размърда неспокойно на стола.

— Струва ми се, че случаят ще бъде зверски труден, човекът има шизофрения. Не, не мога да го поема, при положение че в момента имам толкова много работа.

— Може да продължиш с другите си дела, ако искаш. Наистина ли си твърде зает, или знаеш, че ако загубиш, обвиняемият ще получи смъртоносната игла?

Дилън мразеше начина, по който Лили преминава директно към същината на проблема.

В щата Невада обвинението в убийство е от типа „отворено“, което означава, че включва непредумишлено убийство, предумишлено убийство и дори убийство по особено жесток начин. Съдебните заседатели решават кой вид съответства на фактите. В дела, в които прокуратурата искаше смъртно наказание, съдебните заседатели почти винаги се съгласяваха с прокурора за процедурата на избор на съдебни заседатели, така че да се получи търсеното квалифицирано жури за смъртно наказание, а процедурата отразяваше голяма доза предубеденост.

— Не е това… няма нищо общо.

— Ти никога не си обичал углавните дела. Загубата означава смъртта на клиента ти, но това е част от работата, Дилън.

Той забарабани с пръсти по бюрото.

— Не мога да го направя.

— Защо?

Дилън нямаше намерение да ѝ казва, че клиентите с шизофрения го карат да се чувства неудобно. Той беше наясно как прогресира заболяването и пълното опустошение, което причинява в живота на хората, и неволно се замисляше за майка си.

— Не мога.

Лили отново кимна и стана.

— Добре, но нали помниш как се чувствахме, когато наскоро бяхме завършили право и някой опитен адвокат ни помагаше. Имахме чувството, че спасява живота ни в буря, нали, Дилън?

Тя излезе и го остави втренчен в отворената врата.

По дяволите.