Кървава луна

73.

— Защитата призовава детектив Ханк Филипс на свидетелското място.

Промяната в пледирането беше съобщена на съдебните заседатели и инструкциите към тях бяха коригирани. Съдията ги обясни половин час, преди да позволи на защитата да призове детектив Филипс.

Дилън проведе кръстосания разпит и през първите няколко минути успокои детектива с лесни въпроси, но в бърз ритъм, за чиито отговори Филипс не трябваше да се замисля. Дилън прилагаше тази тактика, за да раздразни свидетеля, докато стигне до същината на атаката си.

— Бих искал да насоча вниманието ви към нещо, детектив Филипс — каза Дилън. — Дадох ви полицейски доклад, който сте написали преди шест години. Познавате ли го?

— Да.

— Докладът е за убийствата на двама къмпингари, Марти и Каролайн Бенет, нали?

— Да.

— Разкажете ни за тяхната смърт.

Филипс се прокашля.

— Жертвите били на палатка край езерото Ейнджъл, в окръг Джаксън. Мястото обикновено представлява уединен район и наоколо нямало други хора. По някое време, още на първата им нощ там, извършителят ги нападнал. Палатката беше разкъсана, затова предполагаме, че я е срязал, за да влезе вътре. Първо е бил нападнат и убит Марти Бенет. Съпругата успяла да изскочи от палатката и да пробяга десетина метра, преди да бъде убита.

— С какво са били убити според съдебния лекар?

Филипс погледна съдебните заседатели и отново се прокашля.

— Удар по главата с тъп предмет.

— Тогава оръжието на убийствата може да е било, да речем, бейзболна бухалка?

— Възможно е, да.

— Всъщност съдебният лекар заявява, че бухалката е най-вероятното оръжие на убийствата, така ли е?

— В доклада си той пише, че нараняванията, които са причинили смъртта на господин и госпожа Бенет, са съвместими с използване на бейзболна бухалка, да. Но оръжието на убийствата не беше открито, за да потвърдим това.

— Какво се беше случило с телата, след като са били убити?

— Бяха осакатени и разчленени.

— Осакатени и разчленени и след това положени в пози, така ли?

— Да.

— В неприлични пози?

— Бих казал, да.

— Намерихте ли нож или мачете наблизо?

— Не.

Дилън вдигна снимки на труповете на Марти и Каролайн Бенет. Показа ги на Кели и после бавно мина покрай съдебните заседатели.

— Детектив, позите напомнят ли ви на нещо?

— На какво да ми напомнят?

— Напомнят ли ви на някои текущи случаи, по които работите?

Филипс не отговори веднага.

— Да. Те са сходни с позите в случая с господин Арло.

— Не само сходни. — Дилън взе голяма цветна снимка на Уилям Пейдж след смъртта му и цветна снимка на Марти Бенет след смъртта му и ги показа на съдебните заседатели. — Не само сходни, но и същите, не е ли така?

— Имаше някои разлики, които мисля, че…

— Съдебните заседатели гледат тези две снимки в момента, детектив. — Дилън обърна снимките към него. — Позите същите ли са, или не са?

Той погледна Кели, която седеше със скръстени на гърдите ръце и стиснати челюсти.

— Да, почти същите са.

— Вие и госпожица Уайтулф не сте оповестили детайлите на тези убийства на обществеността, нали, детектив?

— Възразявам. Няма връзка.

— Отхвърля се.

Ханк Филипс се изчерви и започна да се поти. Дилън застана пред него, толкова близо, че долови мириса на одеколона му за бръснене.

— Тогава мислехме…

— Не, детектив, не ме интересува какво сте мислили. Зададох ви въпрос. Оповестихте ли на обществеността детайлите на тези убийства?

Филипс погледна към съдебните заседатели и после пак Дилън.

— Не.

— И не ми дадохте докладите, нали?

— Не. След разследването решихме, че те нямат отношение към разглеждания случай и не са уместни.

Дилън пристъпи още една крачка по-близо до него.

— Съпруг и съпруга са убити с бейзболна бухалка, докато са на палатка в гората, осакатени след смъртта и после положени в пози, а вие не мислите, че е уместно аз или съдебните заседатели да знаем за това? Боже, много бих искал да знам какво тогава мислите за уместно?

— Възразявам.

— Оттеглям коментара си. Детектив, вие сте проверили местонахождението на моя клиент, връщайки се години назад, нали?

— Да.

— Къде е бил той преди шест години през юли?

Филипс преглътна.

— Тогава е живеел в Орегон, след като е последвал брат си там от Северна Дакота.

— И на коя дата са били убити семейство Бенет, детектив?

Мускулите на челюстта на Филипс се свиха и отпуснаха. Той стрелна очи към масата на обвинението и двамата с Кели се спогледаха.

— Преди шест години, на десети юли.

— Имате ли някакви доказателства, детектив, че Арло Уорд е бил в Невада по времето, когато са били убити семейство Бенет?

— Не, нямаме.

— Всъщност, когато сте го арестували, случаят ви е напомнил за убийствата на семейство Бенет, и вие сте проверили къде е бил Арло Уорд по това време, нали?

Филипс се колеба толкова дълго, че Дилън се приготви отново да зададе въпроса, но накрая отговори:

— Да, проверих.

— Как разбрахте, че Арло Уорд е бил в Орегон на десети юли в онази година?

Филипс се изкашля в шепата си и после каза:

— Получихме потвърждение от работодателя му, че той е бил на работа в онзи ден. Господин Арло Уорд е работел като касиер на непълен работен ден в магазин за стоки втора употреба. Освен това не открихме името му сред пътниците на нито един полет, автобус или в агенция за коли под наем, а той не е имал собствено превозно средство.

— Къде е бил Евън Уорд на десети юли в онази година, детектив? Успяхте ли най-после да стигнете до заключение?

Филипс мълча няколко секунди.

— Да, успяхме. Той е живеел тук по онова време. Брат му се е преместил няколко месеца по-късно.

Зрителите мигновено изразиха учудване — чу се кикот, „какво, по дяволите“ и „мамка му“… Наложи се съдията да предупреди всички да се успокоят или ще трябва да опразни залата.

— Оказва се, че Арло не може да е убил семейство Бенет, нали?

— Малко вероятно е.

— Идентично престъпление става по време, когато Арло Уорд не може да го е извършил, а вие решавате да скриете това от мен и съдебните заседатели. Направили сте всичко в името на осъдителна присъда, нали? Независимо дали Арло е виновен, или не.

— Възразявам!

— За малко не изпратихте на смърт невинен човек. Гади ми се от вас, детектив.

— Възразявам! — извикаха едновременно Кели и Джеймс.

Дилън отстъпи крачка назад от Филипс, без да откъсва очи от него.

— Приключих с този свидетел.