Кървава луна

24.

Вечерта преди предварително изслушване обикновено беше стремително препускане в преглеждане на доказателства и организиране на аргументи, но Дилън и Лили бяха прекарали толкова много време да го правят, че имаха чувството, че не могат да сторят нищо повече. Затова купиха вечеря и отидоха в дома на Дилън, където към тях се присъедини Антъни, гаджето на Лили.

Тя се запозна с Антъни, докато разглеждаше книгите в една книжарница. Лили харесваше интелигентните хора и разговорите за незначителни неща я отегчаваха мигновено, затова Дилън се питаше какво толкова е казал Антъни, че да привлече вниманието ѝ дотолкова, че да започне да се среща с него. Въпреки шегата на Лили за бентлито и факта, че Антъни работеше нещо, включващо търговия с деривати на Уолстрийт, той изглеждаше съвсем обикновен.

Дилън седна с майка си, Марки и Антъни на масата, а Лили наля вода на всички и после се настани при тях. Бяха купили бурито от мексиканския грил наблизо.

— Дилън, познай! — каза Марки с уста, пълна с бурито.

— Какво?

— Станах втора на състезанието по правопис днес.

— Не може да бъде! Това е страхотно.

— Да. Думата, заради която не станах първа, беше специален. Мислех, че се пише с я, специялен. Но не беше честно, защото господин Милър даде на Томи Престън думата одеяло точно след мен и той победи. Защо на Томи дадоха одеяло, а на мен специален?

— Някои мъже се плашат от умни момичета, защото знаят, че на мъжете може да им се размине, като се преструват, че знаят разни неща, докато жените наистина трябва да ги знаят — обясни Лили.

Марки кимна, сякаш вече го знаеше, и отхапа още един залък от буритото.

— Всички съдии бяха момчета. И това беше несправедливо, но не казах нищо.

— Е, сега знаеш. Следващия път кажи нещо и не ги оставяй да се измъкнат безнаказано.

— Или пък е било лош късмет, че са ти дали по-трудна дума — отбеляза Дилън. — Не всичко е конспирация.

Лили завъртя очи.

— Не можеш да разбереш, ако не си го преживял, Дилън. Не е ли така, госпожо Астър?

— Разбира се, по дяволите. Баща ти, Дилън, бог да го прости, също не разбираше, докато не видя как всички мъже в службата ми получават повишение, а аз не получавам нищо, въпреки че работя два пъти по-усилено.

Разговорът донесе спомен, за който Дилън не искаше да мисли — последните думи, които му каза баща му.

Грижи се за майка си и за Марки, Дилън. Сега ти си мъжът в къщата.

Да се грижи за тях. Дилън правеше всичко възможно да свързват двата края, но винаги изпитваше вина, че не може да даде на майка си и сестра си живота, който заслужават. И беше разговарял със социалната работничка на майка му, която му каза, че шизофренните заблуди само ще се влошават с течение на времето. В един момент тя трябваше да бъде настанена в лечебно заведение, което щеше да струва четири хиляди долара на месец.

Дилън се запита доколко изкушението да се премести в Лос Анджелис е заради състоянието на майка му и доколко се дължи на желанието му да забогатее. Дали само се опитваше да убеди себе си, че иска да отиде в Лос Анджелис, както мислеше Лили, или наистина го искаше?

Той се извини и отиде в тоалетната. Наплиска с вода лицето си, пое няколко пъти дълбоко въздух, върна се и каза:

— Трябва да прегледаме нещата още веднъж, Лил.

Материалите по делото бяха в колата и Дилън отиде да ги вземе. Когато се върна, Антъни целуваше Лили за лека нощ и казваше довиждане на майката и сестрата на Дилън. Лили му помаха от вратата, когато Антъни тръгна.

Майка му разтреби масата, а Марки се приготви да си легне и Дилън разгърна папките върху масичката за кафе в дневната.

Лили седна, без да каже нищо, и взе първите доклади. След като няколко часа преглеждаха документи, очите на Дилън започнаха да се премрежват и двамата с Лили си дадоха почивка и отвориха бира.

Дилън очакваше, че утре Кели Уайтулф напълно ще си изгуби ума в съда. Той накара Броуди да изпрати призовка на всеки свидетел, дори повърхностно свързан със случая, от полицая, направил снимка на Арло при ареста му, до секретарката на Кели в деня, когато бяха поели делото. Странното е, че единственият, когото Броуди не успя да открие, беше служителят на бензиностанцията, последният човек, видял живи жертвите. Той не беше идвал на работа от деня след убийствата. Дилън помоли Броуди да го проучи по-щателно.

Дилън също така използва стар адвокатски трик, изпрати призовките в последната минута, така че Кели да няма време да се подготви, или пък много свидетели да не могат да дойдат в съда и Дилън можеше да поиска те да бъдат обвинени в неуважение към съда. Той имаше немалко дела, когато някой, арестуван за неуважение към съда, престава да съдейства на прокурора.

Ако имаше повече време, Кели щеше да внесе искания да анулира призовките, заявявайки, че на Дилън не трябва да се разрешава да призовава повечето свидетели, но той я лиши от тази възможност. Веднъж, когато изигра този малък номер, един прокурор му крещя толкова дълго, че после припадна от високо кръвно налягане и се наложи да го изнесат на носилка от съдебната зала.

Дилън и Лили седнаха на люлеещата се пейка на верандата.

Щурци свиреха в нощта и звездите бяха ярки на гарвановочерното небе. Двамата дълго пиха на малки глътки хубава бира, без да разговарят.

Дилън изпи една бутилка и отвори втора.

— Искам да те питам нещо, но мисля, че може да ти се стори странно.

— Звучи загадъчно. Какво искаш да питаш?

— Напоследък се държиш някак… хладно. Чудя се дали това няма нещо общо с времето ти, прекарано отвъд океана? Никога не говориш за войната.

Тя повдигна рамене и се втренчи в пенливите мехурчета в бутилката с бира.

— Това не са най-приятните ми спомени.

— Какво се случи там?

— Точно онова, което предполагаш. Войната винаги е нещо, за което старите хора говорят и в което младите хора умират.

Дилън не знаеше какво да отговори, затова зарея поглед в полята пред къщата си. Луната озаряваше всичко в бледа светлина и високите треви се полюшваха от лекия ветрец.

— Баща ми се е сражавал във Виетнам. И той никога не говореше за това.

— Изглежда, че е бил добър човек, съдейки по онова, което каза майка ти.

— Не беше лош човек. Имаше дълго криминално досие, но само за наркотици. Татко всъщност се опитвал да спре мъжа, който обирал бензиностанцията, когато ченгетата го застреляли. Той бил онзи със затворническите татуировки и измъчения вид, затова поел първите куршуми.

— Обвиниха ли полицаите?

Дилън поклати глава.

— Тогава времената бяха други. Ченгетата казаха, че баща ми насочил пистолет към тях… Всички знаеха, че това са глупости, но пак ги оставиха да им се размине безнаказано. — Дилън изведнъж изгуби желание да пие и остави бирата. — Веднъж ми каза, че ако правителството иска да те спипа за нещо, непременно ще те спипа.

— Вярно е, по дяволите. — Лили довърши бирата си на няколко глътки. — Мисля, че сме готови за утре. По-добре да тръгвам.

— Антъни се тревожи за теб, а?

— Много си сладък, когато ревнуваш.

Дилън я проследи с поглед, докато тя си тръгна, и после реши да продължи да пие.