Кървава луна

37.

Дилън звъня на Лийна Уорд три пъти. Единия път затвориха веднага, а другите два пъти беше прехвърлен на гласовата поща. Той поиска от Броуди адреса на майката на Лийна, въпреки че не очакваше тя да го приеме по-добре. Дори Арло не можа да обясни защо съпругата му не желае да говори с тях.

Дилън и Лили седяха на масата на защитата и обсъждаха шепнешком колко дълго ще продължи изборът на съдебни заседатели. Най-дългият избор на съдебно жури, в който беше участвал Дилън, продължи три месеца.

— Няма начин Хамилтън да го проточи с месеци — прошепна Лили.

— Ти не го познаваш така добре, както аз го познавам — отвърна Дилън. — Той обожава медийното внимание, което получава. Ще иска изборът на заседатели да продължи колкото е възможно по-дълго, за да може после да стане коментатор по Си Ен Ен.

Съдебният пристав изрева на присъстващите да станат и в залата влезе съдията. Хамилтън седна, попита дали са готови да започнат и после каза:

— Доведете групата потенциални съдебни заседатели.

Влязоха шейсет души. Те бяха очевидно подходяща смесица от раси и етноси. Дилън беше използвал преди това консултанти по избор на съдебно жури, но ги намираше за неубедителни. Така или иначе, изборът на съдебни заседатели изглеждаше случаен шанс, хората са твърде сложни същества, за да се предвиди как мислят.

Дилън разгърна папката, която съдържаше информация за всичките шейсет потенциални съдебни заседатели, те бяха попълнили въпросници по пощата преди няколко седмици и той отново започна да ги преглежда, докато съдията обясняваше процедурата.

След един час обяснения Хамилтън започна да ги разпитва. Осъждани ли сте някога за престъпление? Имате ли членове на семейството, които работят в правораздаването? Изповядвате ли някаква религия, която няма да ви позволи да произнесете справедливо решение?

Това обаче не беше същината на избора на съдебно жури. Въпросите имаха за цел да изключат онези хора, които по всяка вероятност бяха предубедени в полза или срещу обвиняемия. Те бяха „лесните топки“.

След два часа съдия Хамилтън обяви почивка и след това даде думата на обвинението и защитата да подложат на строг разпит потенциалните съдебни заседатели.

Първа беше Кели. Тя зададе огромен брой въпроси, повечето от които за отношението на заседателите по въпроса за смъртното наказание. Разпитът продължи до вечерта и на следващата сутрин.

Преди обяд прокурорите и адвокатите се събраха със съдията, за да обсъдят някои заседатели и дали да ги изключат. Когато се върнаха в съдебната зала следобед, Дилън забеляза двама мъже на местата за зрители. Те си водеха подробни записки и внимателно следяха отговорите на всеки потенциален съдебен заседател. Консултанти по съдебни журита! Дилън никога не беше виждал прокурорите по някое дело да наемат консултанти, повечето консултанти взимаха над сто бона за услугите си и окръжните прокуратури нямаха бюджет за тях. Той се запита как ли си ги позволява Кели.

— Виждал ли си онези мъже? — прошепна Дилън на Арло.

— Не.

Дилън ги снима дискретно с телефона си и изпрати снимката на Броуди, придружена със съобщение: Консултанти по съдебни журита. Можеш ли да разбереш кои са?

Когато обявиха почивка за вечеря, Броуди изпрати отговор. Двамата мъже бяха не само консултанти по съдебни журита, но и най-добрите и известните в щата.

На следващата сутрин Кели седеше на масата на обвинението с Джеймс Холдън и прелистваше дебела папка със записки. Дилън се наведе към Кели, докато съдията говореше на потенциалните съдебни заседатели, и попита:

— Как успя да си ги позволиш?

Кели се усмихна.

— Защо? Изнервят ли те?

— Необичайно агресивно е за един прокурор да го прави.

Тя го погледна в очите и отвърна:

— Свиквай.

Изборът на съдебни заседатели се проточи трийсет и два дни. Доколкото си спомняше Дилън, Арло не зададе нито един въпрос какво се случва. Той беше запълнил осем юридически тефтера с жълти листа с рисунки на всичко — от цветя до космически кораби, отправили се към далечни галактики.

Лили провеждаше избора на съдебни заседатели от страна на защитата — нещо, в което тя далеч превъзхождаше Дилън. Лили умееше бързо да изгражда връзка и разбирателство и някак изкопчваше откровени отговори, които Дилън знаеше, че никога няма да получи.

От време на време единият от двамата консултанти по избор на съдебно жури изпращаше съобщение и телефонът на Кели вибрираше. След това тя задаваше нов въпрос на заседателя или искаше да се оттеглят в стаята на съдията и да обсъдят някой заседател, който трябва да бъде елиминиран. Това се случваше толкова често, че Дилън се раздразни, но Лили запази спокойствие и продължи с въпросите.

В последния ден на избора на съдебно жури кръгът беше стеснен до осемнайсет души — дванайсет съдебни заседатели и шест резервни. Равен брой мъже и жени, по шест, с изключение на резервните; девет бели, един азиатец; и двама афроамериканци. Общо взето, група образовани хора, които заявиха, че няма да имат проблем да наложат смъртно наказание на подсъдим, ако това изисква законът.

— Почитаеми съдия — каза Дилън, когато всичко приключи и се изправи на крака, които го боляха от официалните обувки, защото ги носеше по дванайсет часа на ден. — Бих искал да направя възражение.

— Тогава един момент. — Хамилтън каза на съдебните заседатели, че двете страни трябва да обсъдят нещо в тяхно отсъствие и че после ще бъдат повикани веднага. Щом съдебният пристав ги изведе, съдията попита: — Какво е възражението ви, господин Астър?

— Почитаеми съдия, обвинението определи случая като дело за смъртно наказание и ще трябва да преминем през процедурата за квалифициране на съдебните заседатели за смъртно наказание. Възразявам срещу тази процедура.

Кели се изсмя.

Дилън я погледна и продължи:

— Почитаеми съдия, множество проучвания са показали, че процедурата за квалифициране на съдебните заседатели за смъртно наказание изключва непропорционален брой на онези, които са против смъртното наказание. Това създава подгрупа съдебни заседатели, които вече не представляват общността, от която са избрани. Подкрепата за смъртното наказание в нашата страна намаля и въпреки това огромното мнозинство от квалифицираните да наложат смъртно наказание съдебни журита пак налага смъртно наказание. Защо? Защото са изкуствено създадени, за да бъдат предразположени към смъртното наказание чрез тази процедура. Точно каквото е съдебното жури на господин Уорд в момента. Грубо нарушение на правото на моя клиент на справедлив процес е да има жури, избрано да гледа благосклонно на налагането на смъртно наказание.

Кели стана.

— Адвокатите на защитата опитват този номер от десетилетия и Върховният съд винаги е поддържал процедурата. Представете си противоположния сценарий, където хора, които са против смъртното наказание, решават дали е справедливо да го наложат. Би ли съществувало някакво съмнение, че в тази страна няма да има нито една екзекуция?

— По-добре да сгрешим в полза на живота, нали, почитаеми съдия? Бих искал да внеса резюме и да има изслушване по въпроса.

— Това са глупости — заяви Кели.

— Мислите, че получаването на справедлив процес е глупост? — ядосано попита Дилън.

— Уважаеми съдия, адвокатът можеше да възрази, преди да започне изборът на съдебни заседатели, но нарочно изчака, след като си направихме труда да изберем жури. Това е само поредният опит на защитата да протака и да усложнява нещата с надеждата да…

— Вие злоупотребихте с процедурата, за да получите жури, което е по-вероятно да се произнесе с осъдително решение. Това трябва да бъде отменено и…

— Вие се борите за чудовище, което…

— Достатъчно — изрева съдия Хамилтън, хвърли бърз поглед към камерите и замълча за няколко секунди, за да възвърне спокойствието си. — Господин Астър, въпросът е ненавременен, тъй като съдебните заседатели вече са избрани, а…

— Почитаеми съдия, трябваше да изчакам, докато бъдат избрани съдебните заседатели…

— Моля, не ме прекъсвайте, когато говоря. — Хамилтън се втренчи в Дилън, за да види дали ще има съпротива, и когато разбра, че няма, продължи: — Намирам искането на защитата за ненавременно и го отхвърлям.

— Тогава защитата ще внесе спешно извънредно обжалване.

Съдията придоби такова изражение, сякаш искаше да изкрещи. Извънредното обжалване изпращаше делото директно към по-висша съдебна инстанция и го замразяваше в по-нисшата съдебна инстанция. Щеше да отнеме месеци, докато се разгледа, а ако обжалването стигнеше до Върховния съд, дори години. Съдия Хамилтън щеше да загуби медийното внимание и може би дори цялото дело.

Арло леко докосна лакътя на Дилън.

— Не искам това. Искам си процеса.

Дилън се стъписа и млъкна за момент. Дори не си беше помислил, че Арло внимава, още по-малко, че има мнение за процедурата.

Дилън се наведе към него и прошепна:

— Арло, този процес е несправедлив и трябва да се борим срещу него.

— Искам си процеса, Дилън. Аз съм клиентът и не искам това.

— Арло, мисля, че трябва да се борим — каза Лили.

— Съгласна съм — добави Мадлин.

— Не. Не искам. Не искам да седя в затвора и да бъда з-з-забравен, докато вие правите това. Искам си процеса веднага.

Дилън и Лили се спогледаха и тя каза:

— Повикай съдебните заседатели, Дилън.

— Лил…

— Арло е клиентът. Ние работим за него. Повикай съдебните заседатели.

— Имаме дълг да защитаваме клиенти, които може да не…

— Арло, ясно ли е съзнанието ти в момента? Разбираш ли какво се случва?

— Да.

— Какво?

— Дилън иска да бави нещата, за да обжалва избора на съдебните заседатели. Но аз не искам. Не искам да седя в затвора, докато вие двамата правите това. Искам си процеса.

Лили и Дилън отново се спогледаха.

Отначало Дилън не отстъпи, но накрая прие, че Лили е права. Адвокатът беше там, за да каже на клиента си, че нещо е лоша идея, но ако клиентът искаше да го направи, не беше работа на адвоката да го принуждава да не го прави. Ако Арло е толкова объркан, че да не е в състояние да взима решения в свой интерес, Дилън можеше да действа противно на желанията му. Лили обаче показа, че Арло е с ясно съзнание и знае какво става.

Дилън погледна съдията и каза:

— Бих искал възражението ми да бъде отбелязано за по-късно обжалване.

— Отбелязано е. А сега, да повикаме съдебните заседатели.

Когато съдебните заседатели заеха местата си, всичките поглеждайки бързо към медиите и зрителите, съдия Хамилтън каза:

— Госпожице Уайтулф, това ли са съдебните заседатели, които избра обвинението?

— Да, уважаеми съдия.

— Госпожице Ричи, това ли са съдебните заседатели, които избра защитата?

— Да, почитаеми съдия.

— Тогава, госпожи и господа съдебни заседатели, приставът ще ви заведе в хотела ви. Моля, не забравяйте, че не е разрешено ползването на телевизия, интернет и мобилни телефони. И отново бих искал да ви благодаря, че поехте тежестта да търсите справедливост в това дело. — Хамилтън се обърна към обвинението и защитата. — Утре ще започнем с встъпителните пледоарии. Съдът се разпуска дотогава.