Кървава луна

62.

Чарлс, братът на Лили, беше решил сватбата му да се състои във фермата. На откритото пространство с тлъста зелена трева имаше платформа за младоженците. Пред сцената за оркестъра бяха наредени в редици сто бели стола. Лили представи на Дилън привлекателната си братовчедка Септембър10 — „Защото това е месецът, през който съм родена“ — гордо каза братовчедката, която вече беше пияна в два следобед. Септембър прегърна Дилън и го целуна по бузата, вместо само да му стисне ръката.

— Много си сладък — усмихна се тя.

— Септембър, престани да се хвърляш на деловия ми партньор — изкомандва я Лили.

— Не виждам пръстен на ръката му…

Официалната церемония беше кратка. Чарли беше едър мъж, тежеше най-малко сто и трийсет килограма, булката беше малко повече от четиресет и пет и всички жени изобилно клюкарстваха какво ще става в спалнята.

Дилън не можеше да седне до Лили, защото тя се настани при семейството си. Септембър помоли човека до нея да се премести, направи знак на Дилън да седне и уви ръка около лакътя му. Наведе се към него и започна да шепне в ухото му клюки за всички присъстващи.

— О, и той изневери на съпругата си със сестра ѝ. Можеш ли да повярваш? Сестра ѝ? Ако моят мъж направи такова нещо, бих отрязала кренвирша и бобчетата му. Ти не си от онези, които изневеряват, нали? Защото не бих станала гадже на женкар.

— Може би не трябва да споменаваш за рязане на кренвирш и бобчета на някой мъж, на когото искаш да станеш гадже.

Тя се засмя толкова гръмогласно, че чак изхърка.

Лили седеше с едно малко момче на коленете си, племенникът ѝ.

Когато я видя, Камдън хукна към нея с радостни викове.

Сестра ѝ стоеше със скръстени на гърдите ръце и по лицето ѝ беше изписано неодобрение. Лили се държеше страхотно с децата и Дилън се зачуди какво ли е направила, за да си спечели такава очевидна враждебност от страна на сестра си.

Лили даде на Камдън подаръка, който му купи от Лас Вегас, комплект водни пистолети, и Дилън чу сестра ѝ:

— Казах никакви подаръци повече.

— Това са само водни пистолети — възрази Лили.

— Винаги е само нещо. Никакви подаръци повече, Лили.

Момчето изтича да си играе с другите деца, а Лили не го изпускаше от поглед.

След церемонията Дилън застана до оградата на заграждението за кравите и се загледа в гостите, които вдигаха наздравици. Лили обикаляше насам-натам, бъбреше с роднини и приятели, смееше се и споделяше спомени. Винаги когато имаше възможност, тя прегръщаше или целуваше Камдън. Накрая сестра ѝ грабна момчето и го бутна при другите хлапета, които играеха в хамбара.

Септембър дойде при Дилън още по-пияна и сложи глава на рамото му. Той си я представи как се разхожда с нож и търси какво да отреже, но реши да ѝ позволи да остане.

Тя въздъхна.

— Знаеш ли, никога не съм била в Лас Вегас. Трябва ми причина да отида там. Например някой, който иска да ми покаже града. Мислиш ли, че ти ще можеш да ми го покажеш?

— Да, предполагам. Наистина ли не си била в Лас Вегас? Всеки американец е ходил там най-малко веднъж.

— Не. Не съм напускала Канзас нито веднъж. Работя от четиринайсетгодишна, за да помагам на татко, и никога не съм имала време да пътувам. Как е в Лас Вегас? Изглежда забавно.

— Това е един начин да го опишеш. Първите дни си изумен колко много неща можеш да направиш и колко е забавно. След това обаче постепенно започваш да чувстваш нещо… странно. Все едно градът има външно лустро на забавления, нарисувано върху нещо по-тъмно, но отдолу. Затова живея извън града. Само работя в Лас Вегас.

— Еха! Много си специален, а? — усмихна се Септембър. — Не ми пука. Пак те харесвам.

Дилън видя Лили до една маса. Гледаше втренчено как си играят децата. Камдън държеше единия воден пистолет, който му подари, и гонеше с него другите хлапета.

— Може ли да те попитам нещо? Защо сестрата на Лили се държи така с нея?

— Как?

— Очевидно е, че не ѝ харесва, когато Лили говори с племенника си. Случило ли се е нещо?

Септембър се поколеба и после въздъхна продължително.

— Ще ти кажа нещо, но трябва да обещаеш да не казваш на никого. Трябва наистина да обещаеш, не само на думи.

Дилън я погледна. Закачливото ѝ изражение беше станало сериозно. Тя вече не се усмихваше.

— Добре, няма да кажа на никого.

— Защото ако нарушиш обещанието си…

— Излагам на риск кренвирша и бобчетата си, да, знам. Няма да кажа на никого, обещавам.

Септембър погледна към Лили и на лицето ѝ се изписа тъга. Беше толкова ясно изразена, че чак промени позата ѝ, сякаш се прегърби, както беше застанала до Дилън.

— Какво?

— Това не е племенникът ѝ, а синът ѝ.