Кървава луна

39.

Майката на Дилън го посрещна с новината, че в дома им дошъл репортер, който предложил да ѝ плати за интервю.

— Не знам какво се надяваше да изкопчи от мен, но му казах, че първо ще говоря с теб.

Дилън съблече сакото на костюма си, хвърли го върху стола и се стовари на дивана. Болеше го всеки мускул и в съзнанието му се промъкваше някаква мъгла, която се опита да го приспи.

— Не може да говориш с репортери, мамо. Трябва да ги използвам така, че колкото по-малко хора говорят с тях, толкова по-отчаяно ще се мъчат да се доберат до мен.

Марки дотърча, скочи върху него и той изохка.

— Може ли да пуснем дрона ти?

— Много съм уморен, Марки.

— Мооооля те! Моля те! Моля те! Мо…

— Добре, добре… Сигурен съм, че трябва да станеш адвокат.

Тя се усмихна щастливо, когато Дилън донесе малкия дрон и дистанционното управление от стаята си и излязоха навън. Слънцето вече залязваше, но пуснаха дрона над дърветата. На Марки ѝ харесваше да го изстрелват толкова високо, че да не може да го вижда и да си мисли, че е излетял в космоса.

— Известен ли си, Дилън?

— Защо мислиш така?

— Един приятел от училище ми каза, че те видял по телевизията. Той каза, че си приятел на върколак.

Дилън се засмя, докато гледаше как дронът се появява високо в небето, и седна на стъпалата на верандата.

— Помагам на един човек, който е обвинен, че е извършил ужасяващи неща. Наричат го върколак, защото са лоши хора.

— Е, известен ли си?

— Не.

Марки насочи дрона над къщата.

— Аз искам да бъда известна, когато порасна. Наистина, наистина известна. Мислиш ли, че ще стана известна, Дилън?

— Чуй ме, Марки, да бъдеш известен, богат или красив — нищо от това няма значение, ако си лош човек. Затова винаги се опитвай да бъдеш добър човек, а другите неща ще дойдат сами.

Тя дълго мисли върху думите му и накрая обяви:

— Не, искам само да бъда известна.

Дилън пристигна в затвора и го настаниха в стаята за адвокати и клиенти. Лили му беше изпратила съобщение, в което питаше дали той, майка му и сестра му искат да вечерят днес с нея и Антъни. Дилън измисли някакво извинение и отказа.

Арло докуцука, окован в белезници, и Дилън попита:

— Може ли да ги махнем?

Надзирателят свали белезниците, без да пророни нито дума, и после излезе. Арло разтри китките си и каза:

— Изглеждаш уморен, Дилън. Лекарите смятаха, че една от причините заболяването ми да се влоши, е, защото имах много лошо безсъние, не спях по няколко нощи наред.

— Защо?

Арло поклати глава, докато се взираше в масата.

— Демонът идваше при мен много нощи — тихо отвърна той.

Дилън отново се запита дали слабичкият мъж, който седеше срещу него, наистина е виновен за най-зловещите престъпления, които някога бе виждал.

— Арло, искам пак да говорим за онова, което ще се случи утре. Знам, че искаш да те защитаваме само като невменяем, но аз искам да пледирам невинен. Мисля, че в аргументите на обвинението има много несъответствия и това може да ни спечели основателно съмнение във вината ти. Знаеш ли какво е основателно съмнение?

— Не.

— Това е, когато съдебните заседатели не са напълно убедени, че ти си извършил престъплението и не могат да те обвинят. Мисля, че може би разполагаме с достатъчно доводи за това.

— Как ще го направиш, Дилън?

— Ще се съсредоточа върху три аргумента. Първият е поведението ти. Това означава, че ще се опитаме да открием всеки, който те е видял преди и след като са били извършени убийствата, и може да потвърди, че си бил спокоен и щастлив. Един масов убиец изобщо не би се държал така преди и след подобно кръвопролитие. След това ще оспорим хронологията на събитията. Че не е било възможно да настигнеш Холи Фалоус за времето, което тя посочва, че си го направил, особено с твоето накуцване. И накрая мотивът. Ти нямаш причина да го правиш и убийствата са толкова жестоки, че на съдебните заседатели ще им трябва причина, за да те осъдят. Но пледирайки невменяемост, ние признаваме, че си го направил, и аз не мога да ги убедя, че не си.

— Аз наистина го направих.

— Ти каза друго, когато беше под хипноза.

Арло се поколеба и размърда крака, веригите на глезените му издрънчаха.

— Онова, което съм казал тогава, не е истина. Докторите само ти объркват главата и те карат да говориш неща, които не искаш да кажеш.

— Дори да си го направил, а аз мисля, че не си, смятам, че трябва да кажеш, че не си го направил.

Арло се замисли, като бавно се поклащаше напред и назад, и сбърчи нос.

— Не, не искам.

— Защо, Арло? — попита Дилън с нотка на гняв в гласа. — Очаква те смъртно наказание, може да те убият заради това. Колко пъти трябва да ти го казвам?

Арло прокара пръсти по някаква резка в масата.

— Знаеш ли кое е по-лошо от това да те видят като зъл човек, Дилън? Изобщо да не те видят.

— Съжалявам, Арло, знам, че е гадно. Но какво общо има това със съдебни заседатели, които решават да бъдеш екзекутиран?

— Сега никой не ме пренебрегва.

Дилън беше свикнал с подобни изявления от клиенти, но ако можеха да чуят сега какво каза Арло, съдебните заседатели щяха да се уплашат.

— Пак може да получиш внимание след процеса и без да умираш.

Арло поклати глава.

— Вече съм решил.

Дилън въздъхна дълбоко, за да се успокои.

— Арло — започна той със сериозен глас, — днес е денят… Ако имаш да ми казваш нещо, днес е денят да го направиш. Няма да имаш друга възможност. Ти ли уби онези хора?

Арло се втренчи в него за секунда.

— Уморен съм, Дилън, ще се видим утре в съда.

Той повика надзирателя и не се обърна, докато го отвеждаха към килията му.