49.

На другия ден Кели влезе в съда, облечена с нова пола и блуза. Струваха ѝ твърде много и щеше да се наложи да съкрати нещо от месечния си бюджет, за да може да си ги позволи, но пък се чувстваше добре.

Тя мина покрай камерите, поставени близо до двойните врати на съдебната зала, изпитвайки леко въодушевление, защото знаеше, че ще изглежда добре по новините довечера. Надяваше се, че бившият ѝ съпруг ще гледа.

Бяха се развели по взаимно съгласие, Кели не беше съгласна с едногодишната му извънбрачна връзка, преди да я напусне… Съдията приключи тогава делото с едно пълно клише — „момчетата са си момчета, какво да ги правиш“, и с усмивка, за която се надяваше, че Кели ще приеме за очарователна.

Първият свидетел беше детектив Ханк Филипс. По всичко изглеждаше, че се чувства напълно комфортно тук. Гледаше съдебните заседатели, докато се представя и вече отговаряше на първите въпроси. Когато Кели го разпитваше за хронологията на събитията, Филипс говореше монотонно и безпристрастно, внимаваше да не употребява експресивни думи, които можеха да го издадат, че е предубеден към някоя от страните. Кели видя, че Лили се наведе към Дилън и я чу, като прошепна:

— Добър е.

Дилън направи трийсет и едно възражения за три часа. Повечето бяха отхвърлени, а едното му спечели предупреждение от съдията.

— Детектив Филипс — започна Кели, — ще ви задам най-важния въпрос, който ще ви попитат. Какво беше впечатлението ви от поведението на Арло Уорд?

— Възразявам — пресече я Дилън. — Това изисква експертни показания.

— Питам само за мнението му от общите впечатления, които е добил като двайсет и четири годишен ветеран от полицията, уважаеми съдия.

— Възражението се отхвърля. Може да отговорите, детектив.

— Арло Уорд изглеждаше нервен, разбира се, но това не е необичайно. Езикът на тялото му показваше, че е спокоен и се чувства удобно. Отговаряше кратко и ясно на въпросите ни и както видяхте на видеозаписа, не изглеждаше объркан от нито един от тях. Всъщност, ако не ми бяха казали след това, нямаше да предположа, че страда от психично заболяв…

— Възразявам — прекъсна го Дилън и погледна Лили, която също би трябвало да скочи и да възрази. — Това изисква експертни показания, почитаеми съдия. Детектив Филипс не е психиатър и не може да говори как би се държал или не би се държал човек с такова психично разстройство.

— Приема се.

— Детектив Филипс, Арло Уорд оставял ли е някога у вас убеждението, че не се контролира и не разбира естеството на…

— Възразявам!

— Приема се.

Кели сложи ръце на катедрата, връхчетата на пръстите ѝ побеляха.

— Арло Уорд изглеждаше ли…

— Възразявам — заяви Дилън и този път стана. — Това изисква експертни показания.

— Приема се.

Кели си пое дълбоко дъх.

— Арло Уорд…

— Възразявам. Това изисква…

— Седнете — ядосано каза Кели.

— Възразявам срещу забележката на прокурора и искам съдът да…

— А аз искам адвокатът да седне.

— Почитаеми съдия! — Тонът на Дилън показваше колко е огорчен и раздразни Кели повече от възраженията му. — Това е абсолютно непрофесионално и аз съм обиден, искрено потресен и…

— Моля, приближете се — прекъсна го съдия Хамилтън.

Кели и Дилън се приближиха до съдийската маса.

— Трябва да смекчите тона, и двамата — тихо каза съдията. — Така всички изглеждаме лошо и може да стигнете до точка, когато ще се наложи да ви обвиня в неуважение към съда.

— Кажете го на нея. Тя задава въпроси, които просят за възражение.

— О, моля ви. Единственото нещо, което проси за възражение, сте вие. Вие правите професията ни да изглежда така, сякаш само манипулира…

Нашата професия? Откога се възприемате като адвокат, а не като прехвалено ченге?

— Достатъчно — ядосано отсече Хамилтън. — Ако не можете да се контролирате, ще поема нещата в свои ръце и ще проведа изслушване за неуважение към съда и за двама ви. В един момент може да се наложи да обявя процеса за невалиден поради неправилно провеждане. Госпожице Уайтулф, искате ли невалиден процес?

Тя погледна Дилън.

— Не, уважаеми съдия.

— А вие, господин Астър?

— Не.

— Тогава предлагам да си поемете дъх, преди да се върнем към заседанието и протокола.

Загрузка...