Кървава луна

77.

Кръстосаният разпит на Кели повтори всички подробности на самопризнанията на Арло и тя отново пусна видеозаписа, като през цялото време задаваше въпроси, а Арло отговаряше с удоволствие. Разпитът продължи няколко часа, но не представи нищо ново. Това беше само тактика Кели да принуди съдебните заседатели да гледат отново пълните самопризнания.

След това даде показания доктор Лейтън Симънс. Той каза на съдебните заседатели точно това, което Дилън се надяваше — Арло Уорд прави всичко това заради вниманието и по всяка вероятност не е убил никого. Кели го атакува за факта, че не може да знае какво мисли Арло, и завърши с въпроса:

— Заблуждавал ли ви е някога пациент?

— Да. Всички психиатри са били заблуждавани.

— Всъщност, когато сте били в съвета на психиатрично заведение за душевно болни престъпници, вие сте одобрили освобождаването на мъж на име Иън Рупърт Бел, нали така?

— Да.

— Имам тук доклада ви за освобождаването, където заявявате, че той е готов да се реинтегрира в обществото и се е реформирал, цитирам, „доколкото всеки пациент тук може да се реформира“.

— Разбирам какво правите, но в онзи случай…

— Казали ли сте това, или не, докторе?

Лейтън Симънс въздъхна, опитвайки се да сдържи раздразнението, което явно изпитваше.

— Да.

— И след освобождаването си Иън Рупърт Бел е бил примерен гражданин… да видим… двайсет и един дена, така ли е?

Доктор Симънс се поколеба.

— Да.

— Какво се случи на двайсет и втория ден, докторе?

— Вие представяте въпроса така, сякаш психиатрията е точна наука като математиката. Човешкият ум е необятно…

— Ще ви попитам още веднъж, защото вие очевидно не искате да отговорите на въпроса ми. Какво се случи на двайсет и втория ден след освобождаването му?

Лейтън Симънс преглътна и погледна Дилън.

— Той уби съпругата си.

— Еха! Реформиран, доколкото всеки може да бъде. Питам се колко други съпруги са мъртви, защото вие сте мислели, че пациентите са се реформирали?

— Възразявам — обади се Лили.

— Приема се.

— Добре, приключих с този свидетел, почитаеми съдия.

— Свободен сте, доктор Симънс — каза съдия Хамилтън. — Защитата може да призове следващия си свидетел.

Дилън стана, погледна Арло и после съдебните заседатели и рече:

— Защитата приключи със свидетелите.

— Някакви опровергаващи свидетели от страна на обвинението?

— Не, уважаеми съдия.

Хамилтън почука няколко пъти с писалката си по масата и каза:

— Мисля, че имаме достатъчно време, за да започнем със заключителните пледоарии на обвинението, ако желаете да пристъпите към тях, госпожице Уайтулф. Или ако предпочитате, може да изчакаме до утре?

— Сигурна съм, че съдебните заседатели са уморени от цял ден слушане на показания. Предпочитам да започна утре.

— И аз мисля, че така е най-добре. Съдът се разпуска до утре сутринта.

Докато почти всички в съдебната зала забързаха навън, за да използват тоалетните, или да се обадят по телефона, Арло остана на мястото си. Дилън седна на ръба на масата и се втренчи в него, докато Арло вдигна глава.

— Не исках това, Дилън. Ти ги накара да мислят, че не съм го направил.

— Не е така. Може да загубим делото, Арло. Все още има вероятност да забият иглата в ръката ти. Но поне знам, че направих всичко възможно да спася живота ти. Може и да ме намразиш, но ще бъдеш жив, за да ме мразиш.