Кървава луна

14.

Дилън седеше в съда и чакаше приставът да повика неговото дело, когато получи имейл от Мадлин. Той я насочи по правилния път, но все още се колебаеше дали да участва в делото на Арло Уорд.

Популярната култура изобразяваше адвокатите като хора, които обичат да защитават невинните. В края на краищата, кой иска да защитава виновните и да им помага да се измъкнат безнаказано за престъпленията си? В реалния живот обаче невинните бяха истински кошмар. Ако адвокатът загуби делото, невинният човек отива в затвора. Или в най-лошия сценарий, както в случая Арло Уорд, можеше да бъде екзекутиран. Така се пораждаше атмосфера на обсебващ работохолизъм и Дилън редовно се трудеше по осемнайсет часа на ден и спеше в кантората. Той си каза, че в момента не може да се въвлече в такова нещо, защото няма да има много време за Марки. Пък и трябва да вземе решение за Лос Анджелис.

Не, щеше да помоли приятеля си Роджър да поеме делото на Арло Уорд и да го защитава заедно с Мадлин. Тя щеше да се справи с помощта на Роджър.

И все пак, разяждащата тревожност не го напускаше. Арло беше тежко болен психически и явно не разбираше последиците от случващото се. Мислеше само за парите, които щял да даде на съпругата си, и да види лицето си по новините. Това е детински начин на мислене.

Дилън отвори имейла от Мадлин. Към него беше прикрепено известие от прокурора, че има намерение да настоява за смъртно наказание.

Дилън се замисли за момент и написа: Ще ти се обадя след един час.

След изслушването — дело за кражба на кола, което щеше да продължи само един месец — Дилън излезе на стъпалата пред съдебната палата и седна. Слънцето напичаше яко и той си сложи тъмни очила. Съдебната палата беше оживена и Дилън се сгуши в далечния край на стълбите, за да се уедини.

— Канцеларията на Окръжния съд на Джаксън Каунти — каза секретарката.

— Здравейте. Обаждам се по случая Арло Уорд и трябва да говоря с госпожица Уайтулф.

— Един момент.

По линията се чу изщракване и после песимистична джазова музика. И след това по високоговорителя женски глас каза:

— Говори Кели.

— Здравейте, Кели. Обажда се Дилън Астър, не знам дали ме помните, имахме няколко дела заедно през последните няколко години.

— Помня. Какво мога да направя за вас?

Никакви любезности и празни приказки. Това не е добър знак.

— Ами, преглеждам случая Арло Уорд като услуга за една приятелка. Току-що видях известието ви, че ще искате смъртно наказание, затова предполагам, че няма да предложите споразумение.

— Да, точно така.

— Знаете, че той е тежко болен психически, нали?

— Господин Астър, нека ви спра тук. Помня ви по-добре, отколкото си мислите. Вие внесохте трийсет и едно искания по едно дело за обир с взлом, което имахме преди няколко години.

— Трийсет и едно. Помните точния брой?

— Вие ме поразихте като адвокат, който би направил всичко, за да спечели делото, независимо от това, което се е случило реално. Аз не играя по тези правила. Арло Уорд е убил по особено жесток начин трима души и за малко не е убил и четвърти. Ако предложа споразумение, няма да представлявам адекватно хората в щата Невада.

Дилън въздъхна.

— Да рискувате съдебен процес с психично тежко болен обвиняем, не е умна игра.

— Приключихте ли? Имам много работа.

— Мисля, че не започваме добре. Обаждам се, защото смятам, че има някои сериозни проблеми в аргументите ви. Сигурен съм, че след по-дълбоко разравяне ще се появят още повече проблеми, които ще породят основателно съмнение във вината му. Мадлин няма необходимия опит да убеди в това съдебните заседатели. Мисля, че в момента пледирането за невменяемост е добро решение за всички.

Кели се изсмя.

— За да може някой треторазреден психиатър да го пусне на свобода, за да стори същото на някой друг? Не мога да приема.

— Сериозно ли говорите, че ще екзекутирате човек, който може би няма представа какво е направил и защо?

— Да.

Дилън онемя от изумление. И преди беше попадал на такива твърдоглави прокурори, но рядко в углавно дело. Залозите бяха твърде високи и всяка грешка, от която и да е страна, се разглеждаше много по-внимателно на обжалването, затова прокурорите обикновено бяха по-предпазливи, отколкото при други обстоятелства.

— Това не е правилно. Мисля, че той не разбира какво става.

— Имам много работа, господин Астър, а и вие дори не участвате в делото. Внесете искане да представлявате Арло Уорд и с удоволствие ще разговарям с вас колкото искате. А дотогава, моля ви, не ми се обаждайте.

Кели затвори. Дилън свали телефона от ухото и потупа няколко пъти с него по дланта си. Това беше дилемата на всеки адвокат: Правя ли добро на онези, които не могат да си помогнат сами, или печеля добре? Той имаше достатъчно опит, за да знае, че можеш да правиш едното само за сметка на другото.

По дяволите.

Дилън изпрати съобщение на секретарката си.