Кървава луна

27.

— Почитаеми съдия — започна Кели, като стана, — имам четиринайсет писмени показания, които обвинението иска да представи вместо показания на живо. Номерирани са като експонати едно до четиринайсет. — Тя сложи купчина книжа върху масата на защитата и след това попита: — Може ли да се приближа, почитаеми съдия?

Дилън очакваше, че Кели ще се опита да представи писмени показания вместо свидетели, даващи показания в съда, за да му отнеме възможността да ги подложи на кръстосан разпит.

Преди Хамилтън да успее да отговори, той скочи на крака.

— Почитаеми съдия, възразяваме срещу представянето на писмени показания вместо свидетелски показания на живо. Това е опит от страна на обвинението да ни попречи да подложим на кръстосан разпит свидетелите и да си осигури вероятна причина да продължи по-нататък.

— „Щатът срещу Геслър“ е задължителен закон в правораздаването, уважаеми съдия, и дава ясно да се разбере, че прокурорът на щата може да представи писмени показания на предварително изслушване. Възражението на господин Астър е неоснователно и ние искаме Съдът да го порицае…

— Обвинението действа недобросъвестно и ние искаме порицание за…

— Двете страни, приближете се, моля.

Хамилтън изключи микрофона и Дилън и Кели се приближиха до него. Подиумът беше висок и те трябваше да вдигнат глави нагоре към съдията като към гигантска статуя.

— Това дело няма да се води така в моя съд. Разбирам страстта на двете страни, защото случаят е и емоционален, но очаквам благоприлично поведение в съдебната зала. Ако някой от вас не може да се придържа към това, моля, откажете се от делото, защото ще започна да провеждам изслушвания за неуважение към съда, ако това продължи.

Кели хвърли злобен поглед на Дилън и каза:

— Моите извинения, почитаеми съдия.

— Съжалявам, господин съдия — рече Дилън.

— Благодаря. А сега, да се върнем към заседанието.

Дилън се върна на масата на защитата, а Кели — на масата на обвинението. Дилън погледна Арло, който рисуваше пейзажи в голям юридически тефтер с жълти листа.

— Отново се води официален протокол и съдът реши, че Щатът може да представи писмени показания както в „Щатът срещу Геслър“. Сега ще прочета първото за протокола.

Тази част на предварителното изслушване, когато съдията чете писмените показания на глас за протокола, се случваше рядко, тъй като повечето съдии ги четяха в уединение и правеха заключенията си. Съдия Хамилтън го правеше заради камерите на журналистите.

Преди да започне, Дилън попита:

— Почитаеми съдия, може ли отново да се приближим?

— Разбира се — отвърна Хамилтън с раздразнен вид и пак изключи микрофона.

— Почитаеми съдия — каза Дилън, — мисля, че прочитането на писмените показания на глас в присъствието на медиите, ще бъде в ущърб на моя клиент. Най-ужасяващите детайли ще бъдат основните теми в новините довечера и ще опорочат избора на съдебни заседатели. Моля да ги прочетете насаме и да произнесете решението си.

Кели се намръщи.

— И без това ще бъдат публично достояние.

— Едно е някой журналист да ги обобщи, и съвсем друго е вие да ги прочетете дословно пред камерата. Вие сте авторитетна фигура, господин съдия. Потенциалните съдебни заседатели ще придадат по-голяма тежест на показания на детектив, ако чуят да ги четете вие, отколкото ако прочетат кратки записки в някой уебсайт.

Хамилтън се замисли, потупвайки с папката по банката.

— Мисля, че е важно да представим пълните показания. Ще ги прочета. Но ще отбележа възражението ви за протокола, в случай че има обжалване.

След прочитането на писмените показания, което приспа Арло и принуди Дилън да сграбчи ръката му, за да го събуди, съдия Хамилтън попита дали има още нещо от страна на обвинението. Кели отговори, че няма, а Лили стана и рече:

— Почитаеми съдия, защитата призовава Холи Фалоус на свидетелската скамейка.

Кели скочи на крака.

— Уважаеми съдия, възразявам защитата да призове тази свидетелка, както и всеки друг свидетел, на когото са връчили призовка. Внесли сме искания за анулиране на призовките, но разбира се, не ни дадоха достатъчно време да ги внесем всичките, защото господин Астър реши да ни наръга с нож в гърба…

— Възразявам срещу употребата на думите наръга с нож в гърба — прекъсна я Лили.

— О, я седни — отвърна Кели, насочвайки погледа си към нея.

Хамилтън настръхна.

— Госпожице Уайтулф, може ли аз да казвам на хората в моята съдебна зала кога да седнат?

— Разбира се — отговори тя и наведе глава. — Извинявам се.

Кели беше гневна и гневът я караше да се държи безразсъдно. Дилън се запита колко далеч може да я тласне, когато присъстват съдебни заседатели. Всеки прокурор се държеше различно пред съдебни заседатели, най-вече защото сякаш го наблюдаваха родителите му. Но ако са раздразнени, мнозина не можеха да се сдържат.

Кели се прокашля.

— Представихме на съда писмените показания на госпожица Фалоус, както и показанията на всички други свидетели по случая, и показанията им на живо днес няма да добавят нищо ново, което съдът да вземе под внимание. Освен това отново ще отбележа, че защитата изпрати призовките в деня преди това изслушване и не позволи на обвинението да реагира адекватно с искания да бъдат анулирани в нарушение на Правила четири и седем. Това беше направено недобросъвестно и трябва да се обсъди.

— „Геслър“ не отнема правото ни да призоваваме свидетели, почитаеми съдия — обади се Лили. — И в кодекса пише, че призовката трябва да бъде изпратена в рамките на пет дни или „приемливо време“, определено от съда.

— Мислите ли, че предишната вечер е приемливо време? — възрази Кели. — Направили сте го нарочно, за да разтревожите и объркате нашите свидетели.

Хамилтън погледна екрана на компютъра си и каза:

— Госпожице Ричи, вие сте призовали всеки надзирател, който е донесъл ядене на господин Уорд, откакто е в ареста, детективите сержанти от цялата Шерифска служба, пазачите, които са присъствали в сградата, когато господин Уорд е бил задържан, и списъкът продължава до осемдесет и четирима. Осемдесет и четирима свидетели на произшествие, на което е присъствала само една свидетелка. Освен нея има само деветима полицаи, които са пряко замесени в случая. Не е възможно да има осемдесет и четирима души с уместни показания.

— Честно казано, господин съдия, не е ваша работа да определяте броя на призованите свидетели. Това изслушване ни предоставя възможност да стимулираме аргументите на прокурорите и да гарантираме, че те имат необходимите доказателства, за да продължат по-нататък. Тези осемдесет и четирима свидетели ще определят точно с какво разполага обвинението и дали отговаря на изискванията за вероятна причина.

— Глупости — заяви Кели. — Опит да се прехвърли тежестта върху обвинението и да провеждаме разпити с надеждата да намерим доказателства за престъпление. Ако защитата иска да говори с тези свидетели, може сама да ги разпита. Предварителните изслушвания не са подходящото място за това.

Съдия Хамилтън прочете имената в списъка и каза:

— Госпожице Ричи, няма да позволя да призовете в съда осемдесет и четирима свидетели, от които седемдесет и няколко са несъществени. И съм съгласен с прокурора, че един ден не е приемлив период от време да се позволи на обвинението да реагира на толкова много призовки.

— Бихме искали да се отбележи в протокола, че това е неправилно в случай на обжалване, господин съдия.

Хамилтън за пръв път изглеждаше изнервен. Дилън предположи, че вероятно не е искал първата му поява в медиите по това дело да премине така.

— Отбелязано е. Имате ли някакви други показания, които да представите?

— Отново ще призовем госпожица Холи Фалоус на свидетелската скамейка, както имаме право според Правило седем в Наказателния кодекс на щата Невада.

— Искането да бъде призована жертвата се отхвърля. Господин Уорд ще даде ли показания?

— Не.

— Тогава намирам основания да предам случая на съдебен процес по точки една до трийсет и три. Защитата, предпочитате ли да дойдете пак за обвинителния акт, или да го разгледаме и решим днес?

— Днес, моля — отговори Лили.

— Добре. След като намерихме основания в делото „Щатът Невада срещу Арло Уорд“ и решихме да го предадем на съдебен процес, как ще пледира клиентът ви по обвиненията?

— Невиновен.

Арло скочи на крака.

— Почитаеми съдия, т-т-това не е правилно.

Стомахът на Дилън се сви.

— Арло — каза той, — седни.

— Не, не е правилно. Аз съм виновен.

Дилън изведнъж осъзна, че не е подготвил много добре Арло за съда. Арло беше толкова тих и неконфликтен, че Дилън предположи, че ще продължава да бъде такъв.

— Арло! Млъкни и седни!

Мадлин сложи ръка на рамото му.

— Арло, моля те, не казвай нищо повече.

Съдията погледна Кели, която се беше ухилила самодоволно, и каза:

— Господин Уорд, ненапразно имате адвокати. Всичко, което казвате и се записва в протокола в момента, може да бъде използвано срещу вас на процеса. Предлагам ви да послушате съвета на вашия адвокат.

— Н-н-не, почитаеми съдия. Няма да е правилно да лъжа. Направих го и няма да кажа, че не съм го направил.

Дилън се вцепени за няколко секунди на мястото си. Арло току-що беше признал официално за протокола пред съдията и медиите. Дилън можеше да направи само едно.

Той скочи на крака.

— Ще пледираме невиновен поради невменяемост. — Дилън се обърна към Арло и прошепна: — Това означава, че си го направил, но не би трябвало да те подвеждат под отговорност.

Арло се замисли за момент и после отвърна:

— Добре.

— И така — каза съдия Хамилтън, — защитата ще пледира невиновен поради невменяемост по точки една до трийсет и три. Ще насроча заседание за съставяне на график за идния вторник. Благодаря за времето и на двете страни. Оттегляме се на почивка.

Журналистите изхвърчаха навън, несъмнено за да изпреварят всички други и да съобщят новината, че е Арло е признал вината си на открито заседание на съда и после е пледирал невменяемост. Кели взе чантата си и се приближи до масата на защитата.

— Този вид защита има успех в по-малко от един процент от случаите и никога не е имал успех в този окръг. Идиотски ход — заяви тя и тръгна.

Дилън погледна Лили, която повдигна рамене.

Съдебният пристав дойде да отведе Арло, който попита:

— Може ли да взема тефтера и м-м-молива в килията? Не съм си довършил рисунките.