Кървава луна

29.

В затвора беше шумно и оживено, когато Дилън влезе да се регистрира, за да посети Арло.

Арло седеше в стаята за посещения, приковал поглед в пода. Очите му бяха изцъклени и не мигаха. Не помръдваше и не обръщаше внимание на никого в стаята. Не и докато Дилън не седна срещу него и не му каза нещо. Арло примига веднъж и вдигна глава.

— Добре ли си, Арло?

— Да. Не съм пил л-л-лекарства от два дни. Медицинската сестра е болна и не идва на работа.

— Ще се погрижа да имаш лекарства. — Дилън сложи ръце на масата, без да откъсва поглед от Арло. Приличаше на едно момче, което Дилън познаваше като малък. Болнаво дете, което необяснимо защо вдигна висока температура и умря. И момчето, и Арло му изглеждаха някак крехки, сякаш трябваше да бъдат приютени на специално място и да не ги пускат сред другите.

— Можеш ли да познаеш какво открихме в едно бунгало близо до местопрестъплението? — попита Дилън.

— К-к-какво?

— Арло, искам да бъдеш откровен с мен. Какво мислиш, че открихме?

Арло поклати глава.

— Не знам.

Дилън следеше израза на лицето му, за да улови движение на лицето или нервност, но не видя нищо особено и не можа да каже дали Арло лъже. Той седеше абсолютно неподвижно, сякаш не можеше да помръдне, дори и да иска.

— Открихме бейзболна бухалка. Дървена и много тежка. Полицаите я проверяват за кръв в момента. Дори да е почистена, те пак могат да намерят следи от кръв в дървото.

Арло отново сведе поглед към масата.

— Да, аз оставих бухалката там. — Той започна бавно да се поклаща напред и назад.

— Кога?

— Веднага след това.

— Защо си оставил бухалката и капана?

— Не ги исках в колата си.

— Не ти вярвам.

Арло не възрази.

— С тази бухалка ли уби онези хора, Арло?

Той кимна.

— Да.

— Сигурен ли си?

— Да. Почистих я, затова няма кръв.

— Значи си отделил време да я почистиш, но после си я оставил в бунгало, където някой може да я намери?

Арло повдигна рамене.

Дилън въздъхна и погледна към квадратното прозорче на вратата, за да види дали надзирателят слуша.

— Няма логика. Не ти вярвам, Арло. Трябва да ми кажеш истината.

— Казвам истината — рече Арло, но не го погледна в очите.

— Не мисля.

Арло не каза нищо.

— Погледни ме, Арло. Моля те.

Арло вдигна глава.

— Ти не си убил онези хора, нали?

Арло отново се втренчи в масата.

— Искам да се върна в килията.