Кървава луна

76.

Съдебните пристави махнаха белезниците от глезените на Арло и той седна. Дилън се приближи до него и се втренчи в очите му. Очевидно го изнерви, защото Арло започна да мърда неспокойно на стола.

— На Ейприл Фалоус липсвали бъбреците. Ти ли взе бъбреците ѝ?

— Да. Но ги оставих там.

— Как ги изряза?

— С ловджийски нож.

— Какъв ловджийски нож?

— Просто нож. Хвърлих го от скалата, след като приключих. Затова не са го намерили.

— Виж, това е интересно — каза Дилън и отстъпи крачка назад. — Защото Ейприл Фалоус е имала само един бъбрек, левия. Загубила е десния си бъбрек в катастрофа, когато е била на шестнайсет, а левият ѝ бъбрек е бил намерен на местопрестъплението.

В съдебната зала настъпи мъртвешка тишина. Дори тълпата репортери на местата за медиите престанаха да пишат и да поглеждат телефоните си. Арло забеляза прикованото в него внимание и заби поглед в пода.

— Понякога се обърквам. Случи се много бързо и беше тъмно и се обърквам заради заболяването ми.

— Не си бил объркан, когато си признал. Детективите са те разпитали за всички детайли и ти не си споменал, че Ейприл Фалоус е имала само един бъбрек, нали?

— Не.

— Сега казваш, че си спомняш, но не можа да ми кажеш какъв цвят е била косата ѝ и какви обувки и дрехи е носела. Не можеш дори да замахнеш с бухалка достатъчно силно, за да нараниш дете, още по-малко колежанин футболист.

— Възразявам! — извика Кели.

— Това не е, защото си объркан, Арло, а защото не ти си ги убил, нали?

— Възразявам, почитаеми съдия.

— Не! — настоя Арло. — Аз го направих. Аз ги убих и сега съм известен.

— Не си убил никого. Онзи, който е убил семейство Бенет, е убил и тези млади хора.

— Не! — В гласа на Арло прозвуча паника. — Н-н-не б-б-беше т-т-така.

— Имам запис на телефонен разговор между теб и съпругата ти в затвора преди двайсет и седем дни. Бих искал да го пусна на съдебните заседатели.

Арло погледна съдебните заседатели и после отново насочи очи към пода. Дилън даде диска на съдебната секретарка. Кели възрази, че за това няма основания, и Дилън даде на нея и на съдията подписан документ от служител в затвора, че дискът е автентичен и записан на посочената дата.

От високоговорителите в съдебната зала се разнесоха гласове.

— Липсваш ми.

— И ти ми липсваш.

— Спрете го, моля… Благодаря. Арло, това са твоят глас и гласът на съпругата ти, нали?

— Д-д-да — сега Арло трепереше и лицето му беше пребледняло.

— Бихте ли превъртели записа до минута единайсет и двайсет и две секунди, моля?

Секретарката изпълни молбата на Дилън. От високоговорителите се чу гласът на Арло.

— Ще се погрижа за вас двете. Ейми никога няма да се тревожи за пари. Искам тя да учи в частно училище. Добро. Искам да ѝ дам всичко, което аз нямах, докато пораствах.

— Тя се нуждае от баща си, Арло.

— Баща ѝ ще си отиде така или иначе. Чувствам, че всичко ми се изплъзва, Лийна. Идва на в-в-вълни, но го чувствам. Няма дори да ме п-п-познаеш вече. Ще си отида. По-добре е така.

— Благодаря, може да спрете записа — каза Дилън и скръсти ръце на гърдите си, но не помръдна нито сантиметър от Арло. — Първата работа на мъжа е да се грижи за семейството си, нали? Ти ми го каза веднъж. Вярваш в тези думи, нали, Арло?

Арло кимна, без да каже нищо.

— Ти обичаш Лийна и Ейми и би направил всичко за тях, нали?

— Разбира се.

— Дори да поемеш вината за убийства, които не си извършил, ако това означава, че можеш да им помогнеш.

— Аз ги убих! — извика Арло със зачервено от гняв лице. — Аз го направих! Известен съм. Аз ги убих и с-с-сега всички искат да г-г-говорят с мен. Ще ми дадат п-п-пари само за да говоря с тях. — Очите му се напълниха със сълзи. — Аз съм добър баща! Не съм като боклука, който ме отгледа. Аз съм добър баща и бих направил всичко за дъщеря си. И направих и това. Аз ги убих! — Арло се разрида. Прегърби рамене и закри с ръка очите си. — М-м-моля те, Дилън. Моля те, не ми отнемай това. Само ще бъда в т-т-тежест за тях. Моля те. — Той погледна съдебните заседатели. — Моля ви, не ми отнемайте това.

Дилън го гледа известно време и после се обърна към съдебните заседатели. Очите на една от жените бяха пълни със сълзи.

— Ние не екзекутираме невинни хора, Арло — каза Дилън. — Колкото и много те да искат да бъдат екзекутирани.