Кървава луна

86.

Кели Уайтулф седна на стъпалата пред верандата си и се загледа в изгрева на слънцето. Денят щеше да е горещ и беше облякла къси панталони и тениска.

След чаша кафе Кели се качи в джипа и потегли към мястото, където най-малко искаше да отиде — домът на Холи Фалоус.

Изпитваше срам. Срамуваше се, че е разочаровала младата жена. Кели беше толкова сигурна, че Арло Уорд е извършил престъпленията, че не искаше защитата да знае за убийството на семейство Бенет. Беше убедена — както и стана — че това ще предизвика основателно съмнение за вината на Арло в умовете на съдебните заседатели и ще доведе до оправдателна присъда. Джеймс се оказа прав — Кели трябваше да предложи невменяемост и това поне щеше да заключи Арло в психиатрично заведение. Може би Арло щеше да приеме споразумението, а може би нямаше да го приеме, но Кели трябваше да опита.

Холи отвори, след като Кели почука няколко пъти на вратата. Беше с боксерки и дълга тениска.

— Здравей — успя да каже Кели.

— Здравейте. Хм, влезте.

Те отново седнаха на дивана и Кели установи, че не е в състояние да говори. Тя се втренчи в патерицата на Кели.

— Добре ли сте? — попита Холи.

Въпросът усили още повече срама на Кели и по лицето ѝ започнаха да се стичат сълзи.

— Много съжалявам — каза тя и избърса сълзите.

— Не трябва. Вие направихте всичко възможно.

— Ще трябва да живееш, знаейки, че той е на свобода заради мен. Не бях достатъчно добра и много съжалявам.

Холи сложи ръка върху нейната. Спокойната ѝ топла усмивка и увереността, която бавно се беше завърнала в нея, утешиха донякъде Кели. Фактът, че младата жена беше преживяла нещо страшно и пак можеше да държи главата си вдигната, накара Кели да почувства, че трябва да бъде по-силна.

— Вие направихте всичко възможно — тихо повтори Холи, — и аз наистина съм ви благодарна. Нямаше да го преживея, ако не бяхте вие.

Кели се успокои малко и въздъхна дълбоко.

— Ако се нуждаеш от нещо, ако мога да направя нещо за теб, обади ми се. По всяко време.

— Не е необходимо да се тревожите за мен, добре съм. Знаех, че има вероятност това да се случи. — Холи се поколеба. — Не бях напълно сигурна, че е той, но докато излизаше от съдебната зала, Арло Уорд ми намигна. Имах чувството, че… сякаш нож прониза гърдите ми. Това беше най-лошото чувство, което съм изпитвала някога. Но няма да му позволя да отнеме и остатъка от живота ми. Той вече ми отне предостатъчно…

Кели кимна и избърса останалите сълзи.

— Трябва да тръгвам.

Двете се прегърнаха на вратата. Кели я пусна, но задържа ръцете ѝ, а после ги остави бавно да се изплъзнат, обърна се към верандата и тръгна към джипа. Извади телефона и се обади на бившия си съпруг Травис.

— Здравей, Кели.

— Здравей, мислих по въпроса и искам да виждаш по-често момичетата, както пожела.

Последва кратко мълчание.

— Наистина ли? Какво те накара да промениш решението си?

— Животът е твърде кратък, за да таим неприязън дълго. Всеки уикенд би било чудесно, но не и този. Ще ходим на екскурзия.

Травис се засмя.

— Взимаш си почивка? Да не би и налъмите да са цъфнали?

— Е, може би съсредоточавам твърде много енергия в някои погрешни области. Но се радвам, че го разбрах, докато все още има време да се поправя.

— Къде ще ходите?

— Мисля аз и момичетата да изчезнем за малко.

— Добре, радвам се, наистина, заслужаваш почивка. — Замълча за малко и после каза: — Прочетох за делото, съжалявам. Сигурно не е лесно.

— Не е. Всъщност мислех да напусна, дори отидох в дома на жертвата, за да ѝ кажа, че напускам. Но всъщност тя ми показа, че не можеш да позволиш на хора като него да те променят.

— Ако е някаква утеха, гордея се с теб, Кели, и се обзалагам, че момичетата също се гордеят.

— Благодаря ти, Травис.

— Грижи се за себе си, Кели.

Кели затвори и се качи в джипа. На огледалото за обратно виждане беше окачена ламинирана снимка на дъщерите ѝ. Кели я погледна и се усмихна. Целуна пръстите си и после докосна снимката, а след това включи двигателя и потегли към дома.