Кървава луна

83.

Съдията инструктира съдебните заседатели какво ще се случи днес. Дилън се беше втренчил в някаква точка на пода и не откъсваше очи от нея. Въпреки че не го направи умишлено, той седна далеч от Арло и се държеше настрани от него, като леко потупваше по устните си с писалката.

— Господин Астър, време е за заключителните пледоарии.

Дилън не помръдна от мястото си и никой в съдебната зала не издаде звук. Арло се вторачи в него, Лили и Мадлин го наблюдаваха, Кели и другите на масата на обвинението се обърнаха към него и съдебните заседатели го гледаха… Всички чакаха. Той обаче не отместваше поглед от пода.

— Господин Астър, готов ли сте със заключителните пледоарии? — попита съдията.

Дилън не помръдна и не вдигна очи.

— Какво те прихваща? — прошепна Арло.

Дилън леко раздвижи глава и двамата се вгледаха един в друг. В очите им се четяха разбиране и враждебност. Дилън не мигна и Арло не отмести поглед встрани.

Лили стана и пристъпи към съдебните заседатели.

— В този процес всъщност има само един въпрос и не става дума нито за Арло Уорд, нито за прокурорите или адвокатите, или за съдията, а за вас, дванайсетте — започна Лили.

Дилън остави писалката и бавно се изправи. Лили се върна на мястото си и двамата бързешком се спогледаха.

Дилън закопча най-горното копче на сакото на костюма си и се приближи до съдебното жури.

— Там седи човек с тежко психично заболяване. Както каза доктор Симънс, вероятно най-тежкото психично заболяване, от което може да страдате. Остра шизофрения със слухови и зрителни халюцинации. Да, обвинението призова в съда трима лекари, според които той знае разликата между доброто и злото и че самопризнанията му са непресторени, но нито един медицински професионалист от страна на обвинението не прекара повече от два часа с Арло, горе-долу колкото трае един филм, а трябваше да решат що за човек е той и колко лошо му влияе заболяването. Ето защо остава само доктор Симънс, който прекара повече от четиресет часа с Арло и ни каза, че Арло си приписва вината и че не е убил онези хора. Че той е човек, който цял живот е жадувал за внимание и не го е получил и това е шансът му не само да го получи, но и да осигури финансово съпругата и детето си, за които мисли, че не може да се грижи достатъчно добре. Знам, че вие не искате да го освобождавате. Знам го. Знам какво си мислите: Ами ако наистина ги е убил? Още колко човека ще убие? Но всички ние трябва да си свършим работата днес. Моята работа е да го защитавам, работата на прокурорите е да докажат, че той е извършил престъпленията, а вашата работа е най-тежката. Вашата работа е да решите дали прокурорите са доказали извън всякакво съмнение вината на Арло. Прокурорите успяха ли да ви убедят почти със сигурност, че той е извършил убийствата? Как можете да сте почти сигурни, когато има други убийства, извършени не по сходен, а по почти еднакъв начин?

Сигурно сте забелязали, че госпожица Уайтулф не говори много за семейство Бенет в заключителната си пледоария. Полицията дори не ни уведоми за случая Бенет. Защо? Защо веднага не казаха: Хей, да знаете, че има други две убийства като тези, извършени по време, когато не може да ги е извършил Арло Уорд? Не го направиха. Не ни предоставиха информацията, докато не внесох искане да получа докладите, и дори тогава пак се съпротивляваха. Защо? Защо се бориха толкова усилено да скрият това? Защото е факт, че двама души са били убити с удар с тъп предмет по главата, вероятно с бейзболна бухалка, осакатени и разчленени и положени в пози по същия начин като жертвите в този случай, по време, когато Арло Уорд е бил в друг щат. Това по дефиниция е почти основателно съмнение във вината. И нека не забравяме, че това е дело за смъртно наказание! Знаейки за онези убийства, които е извършил някой друг по почти идентичен начин преди шест години, престъпления, които прокурорите се опитаха да скрият от нас, как бихте могли да осъдите на смърт Арло? — Дилън млъкна и се вгледа във всеки един съдебен заседател. — Как бихте го убили, знаейки това?

Той отстъпи крачка назад и се втренчи в заседателите, а след това погледна Лили.

— Въпросът, който трябва да си зададете, е, вярвате ли в Конституцията, въпреки че не искате да я спазите в този случай, или не вярвате в нея и мислите, че не всички заслужават едни и същи права? — Дилън отново погледна в очите всеки заседател. — В началото на процеса вие положихте клетва, че ще спазвате закона. Ще спазите ли закона и ще оправдаете ли Арло Уорд, защото има основателно съмнение, или няма да спазите закона, защото не искате? Ще уважите ли клетвата си, или ще я нарушите? Защото ако ще я уважите, тогава трябва да го оправдаете за тези престъпления. Но ако няма да я уважите, тогава нищо в нашата система няма значение. — Той замълча за момент. — Всички в тази съдебна зала знаят, че прокурорите не доказаха своя казус. Затова единственият въпрос е вие почтени хора ли сте, или не сте?

Дилън седна на мястото си и отново се втренчи в същата точка на пода. Арло се накани да каже нещо, но Дилън вдигна ръка и му направи знак да мълчи. Арло се облегна назад на стола и никой не каза нищо.