Кървава луна

65.

Съдебното заседание свърши и Дилън, Мадлин и Лили последваха Арло до затворническите килии. Влязоха в странична стая и седнаха от двете страни на масата.

— Това бяха пълни глупости — заяви Дилън. — Няма начин Лийна да е променила решението си, защото може да получи жилище за шест месеца.

Арло повдигна рамене.

— Знам, че тя се страхува какво ще се случи, когато мен ме няма. Не я обвинявам, че иска да се погрижи за себе си и Ейми.

Дилън поклати глава.

— Не го вярвам. Не може да е само заради нещо толкова малко, ами ти какво ѝ каза за жестокия удар, който ѝ нанесе?

— Нищо.

— Арло, мога да проверя регистъра за посетители и телефонните ти разговори. Мога да разбера дали си говорил с нея. Лийна ти се е обадила, след като прокурорката е разговаряла с нея, нали?

Той наведе глава.

— Арло, отговори ми.

Арло кимна.

— Обади ми се в петък и каза, че госпожица Уайтулф е ходила при нея.

Дилън поклати глава. Гневът просто изригваше от него, наложи се да си поеме дъх и да се успокои, иначе щеше да се разкрещи.

— И ти си ѝ казал да свидетелства против теб, нали?

Арло кимна.

— Защо го направи, Арло? — попита Мадлин.

— Защото нещата вървяха добре. Казах ви, че н-н-не искам да ме освободят. Трябва да съм в затвора, за да напиша книгата.

— По дяволите, Арло! — извика Дилън. — Няма да отидеш в затвора! Ще бъдеш осъден на смърт и ще умреш. Колко пъти да ти го казвам?

— Опитваме се да спасим живота ти, Арло — намеси се Лили. — Не искаш ли да видиш как дъщеря ти пораства? Да бъдеш при семейството си в първия ѝ ден на училище, да я изпратиш на първата ѝ среща, да видиш как получава шофьорска книжка, как се омъжва… Не искаш ли това?

Арло преглътна и в очите му заблестяха сълзи.

— Ставам все по-болен, госпожице Ричи. Не знам колко дълго ще мога да продължа да функционирам нормално. Един ден ще бъда само голяма тежест за тях. По този начин мога да им дам онова, от което се н-н-нуждаят, и не е необходимо Ейми да порасне и да види как баща ѝ губи разсъдъка си. — Арло стана, преди някой от тях да успее да отговори, и извика: — Надзирател, готов съм да се върна в килията си.