Кървава луна

55.

Броуди Ханкс последва Евън Уорд в съдебната зала.

Лили застана на катедрата и прегледа записките си.

Дилън и Мадлин тихо обсъждаха нещо с Арло. Арло, изглежда, спореше, че не иска брат му да свидетелства, но те го убедиха, че това е нормална част от съдебния процес. Със сигурност не беше така и когато приключи, Лили очакваше и съдията, и клиентът ѝ да ѝ се развикат.

Евън положи клетва. Носеше дълга, закопчана догоре риза, но пак му беше твърде тясна и мускулите му изпъкваха под нея. Той непрекъснато поглеждаше съдебните заседатели така, сякаш предпочита да е на всяко друго място на планетата, но не и тук.

— Моля, кажете името си и го произнесете буква по буква за протокола.

Евън го направи и гласът му потрепери веднъж, когато погледна съдията.

— Познавате ли Арло Уорд? — попита Лили.

— Да.

— Откъде?

— Той е моят полубрат.

— Знаете ли за какво се води този съдебен процес, господин Уорд?

— Да.

— Четохте ли за него? Или го видяхте по новините?

— Да, видях нещо в интернет. Има го навсякъде.

— И съзнавате, че убийствата на Уилям Пейдж, Майкъл Търнър и Ейприл Фалоус са станали на девети май?

— Да.

— Било е петък, нали?

— Предполагам.

— Вие работите като разносвач на поща в частна фирма, така ли е?

— Да.

— И работите вечер, нали?

— Да.

— Работите и в петък вечер.

— Да.

— Има ли някой, който ви е видял в онази нощ и може да свидетелства, че сте били на работа?

Евън се размърда неспокойно на стола.

— Не знам. Шефът ми може би.

— Ако сте били на работа, сте приключили към осем вечерта, така ли?

— Да.

— Какво правихте след работа в онази нощ?

— Не знам, вероятно съм гледал телевизия.

— Какво гледахте?

Той погледна съдебните заседатели.

— Не помня.

— Възразявам — обади се Кели. — Това е подвеждане на свидетеля.

— Почитаеми съдия, свидетелят отговаря уклончиво. Разрешете ми да се отнасям към него като с враждебен свидетел.

Евън отвори широко очи, като чу думата враждебен, и се втренчи в съдията.

— Разрешавам.

— Помните, че сте гледали телевизия в онази нощ, но не си спомняте какво сте гледали?

— Предполагам, че някакви предавания за природата.

— Някакви предавания за природата?

— Да, някакви предавания за природата.

— Дошли сте да живеете в Лас Вегас преди шест години, така ли?

— Да.

— Но сте напуснали дома си в Северна Дакота две години преди това, нали?

— Около две години, да.

— И къде отидохте?

— В Орегон. Нагоре по Западното крайбрежие.

— Работили сте във фирма, базирана на Мидуей7, така ли е?

— Да.

— В коя фирма работехте?

— Нарича се „Строителство Хърбърт“ и както казахте, се намира в малко селище на Мидуей.

— Нарича се „Строителство“, но се занимава с много повече неща, нали?

— Предполагам.

— Били са предимно фирма за сечене и извозване на дървени трупи, нали?

— Да, сечахме дървета.

— Какво работехте във фирмата?

— Бях секач.

— Всъщност сте били нещо, което се нарича „маймунска четка“8, така ли е?

Евън преглътна и погледна Арло, който беше забил поглед в масата. Вече не рисуваше.

— Да.

— Какво е „маймунска четка“?

— Така наричаха по-новите работници.

— Но това не е съвсем вярно, нали? Така са наричали хората, които получават най-лошата работа на сечището, нали?

— Да, предполагам.

— И каква е най-лошата работа на сечището?

Евън се прокашля.

— Нарича се „косач“.

— И какво е това?

— Някой, който разчиства дървета с брадва, преди да дойдат момчетата с верижните триони. Ние разчистваме…

— Благодаря. Размахвали сте брадва две години, така ли?

— Възразявам — заяви Кели. — Това няма връзка. И обсъждахме този въпрос във вашата стая, почитаеми съдия.

— Връзката скоро ще бъде изяснена, уважаеми съдия — каза Лили.

— Ще го разреша — отвърна съдия Хамилтън.

— Отговорете на въпроса, господин Уорд — продължи Лили. — Размахвали сте брадва две години, нали?

— Това не е всичко, което правех.

— Да или не? Размахвали ли сте брадва две години като основно задължение във фирмата?

Евън отново погледна съдебните заседатели и избърса длан в джинсите си като човек, който е докоснал нещо гнусно и иска да се отърси от усещането.

— Да, предполагам.

— Това обаче не е единственото, което правят „маймунските четки“, нали? Какво се случва, когато има животни в района, който разчиствате?

Той пак погледна заседателите.

— Трябва да се отървем от тях.

— Убивате ги, нали? Елени, лосове, глигани, каквото намерите. Така ли е?

— Да.

— Като „маймунска четка“, вие сте носели голям нож, нали?

Евън повдигна рамене.

— Да, всички носехме.

— И ножът беше, за да наръгвате животните, ако са били простреляни и не са били мъртви, така ли?

— Да.

— Как ги убивахте?

— Как?

Лили кимна.

— По какъв начин ги убивахте, след като са простреляни и безпомощни на земята?

— Възразявам! Почитаеми съдия, вече обсъдихме този въпрос и съдът постанови…

— Съдът постанови, че ще бъдат направени допълнителни проучвания. На защитата трябва да се разреши да разпита всички свидетели, които може да имат оневиняващи показания или знания за психичното състояние на обвиняемия.

— Ще разреша в рамките на разумното, госпожице Ричи, но предишното ми решение по този въпрос остава в сила.

— Благодаря, уважаеми съдия. Господин Уорд, моля, отговорете. Как убивахте животните?

Той преглътна.

— Или ги изкормвахме, или им прерязвахме гърлата.

— Под „изкормване“ имате предвид, че сте забивали ножа в корема на животното и после сте го разрязвали. Изваждали сте вътрешностите им.

— Да.

— А под „прерязване на гърлото“ имате предвид, че сте прокарвали ножа през гърлото, за да срежете главни артерии и кръвта на животното да изтече, така ли?

— Да.

Лили сложи ръце зад гърба си и се втренчи право в зениците му.

— И вие сте били „маймунска четка“ заедно с един друг господин на име Том Нейпълс, нали?

Евън скръсти огромните си ръце на гърдите.

— Да.

— И един ден вие с господин Нейпълс сте се скарали.

— Беше само… Да.

— Кавгата се е превърнала във физически сблъсък?

Евън се поколеба.

— Да.

— И вие сте ударили господин Нейпълс с оръжие, така ли?

Той прокара език по вътрешната страна на бузата си.

— Да.

— Парче дърво, така ли?

Евън не отговори веднага.

— Беше при самозащита.

— Да ударите някого с цепеница или с бейзболна бухалка, не е много различно, нали?

— Възразявам!

— Какво? — стъписа се Евън. — Хей, почакайте…

— Оттеглям въпроса си — каза Лили, преди съдията да успее да се произнесе. — В момента сте освободен условно, нали?

Евън погледна съдията, но видя, че той няма да му помогне.

— Да.

— Били сте осъден за насилствено престъпление. Обир.

— Възразявам — каза Кели и стана. — Нищо от това няма връзка с делото и господин Евън Уорд дори не би трябвало да е на свидетелската скамейка.

— Той е тук, защото има информация за психичното състояние на обвиняемия, почитаеми съдия.

— Не е така, господин съдия — възрази Кели. — Те се опитват да обвинят някой друг в явно противоречие с решението на съда.

— Още веднъж, уважаеми съдия, ако на защитата не бъде разрешено да разпита свидетели, които може да имат преки знания по най-важния въпрос, който разискваме, какъв е смисълът изобщо да има съдебен процес?

— Ако случаят е такъв — каза Кели и хвърли бърз поглед на Лили, — тогава защитата трябваше да изчака, докато обвинението призове господин Уорд, и те да го подложат на кръстосан разпит. Те атакуват собствения си свидетел.

Това беше вярно и всички в съдебната зала го знаеха. Но ако бяха казали на Евън, че го водят в съда, за да го обвинят за убийствата, той никога нямаше да дойде.

Хамилтън се замисли. Той явно не искаше да противоречи на предишното си решение, че трябва да пледират невменяемост, но сигурно съзнаваше, че да не разреши на защитата да разпита обстойно свидетел, който може да има преки знания по случая, щеше да бъде автоматично основание за обжалване.

— Ще го разреша засега, госпожице Уайтулф, и може да прегледаме показанията на по-късна дата и на съдебните заседатели може да бъдат дадени коригиращи инструкции, ако е необходимо. Възражението се отхвърля.

Евън Уорд се прокашля, когато Лили го погледна и продължи:

— Бяхте осъден за обир, така ли?

— Взех само пари от касата. Никой не пострада.

— В повечето обири се използва пистолет, нали?

— Не знам.

— Но вие не сте използвали пистолет, нали? — попита Лили, без да обръща внимание на отговора му, за да може да каже на съдебните заседатели онова, което искаше да каже. — Какво използвахте?

Евън преглътна. Лили забеляза потта на челото му.

— Само малък нож.

— С петнайсетсантиметрово острие, нали?

— Да.

— И сте казали на касиерката: „Отвори касата или ще ти прережа гърлото!“.

— Възразявам. Това е цитиране на свидетелство, чуто от някой друг.

— Не го представям като реален факт, почитаеми съдия, че наистина е щял да пререже гърлото ѝ, а само, че го е казал. Не е цитиране на свидетелство, чуто от някой друг.

— Отхвърлям възражението.

— Това ли сте казали, господин Уорд? „Отвори касата или ще ти прережа гърлото!“

Евън не отговори.

— Ще помоля съдът да инструктира свидетеля да отговори.

— Господин Уорд, моля, отговорете на въпроса на адвоката — каза Хамилтън.

Евън си пое дълбоко дъх. Изненадата и раздразнението му се превръщаха в гняв, когато осъзна какво става.

— Не съм убил онези хора.

— Не съм казала, че сте ги убили.

— Да, но аз знам какво правите.

— Добре, нека забравим за това за малко и да се върнем на първоначалния ми въпрос, на който вие отбягвате да отговорите, господин Уорд. Казахте ли на касиерката, че ще прережете гърлото ѝ, ако не отвори касата?

Евън отново се размърда неспокойно на мястото си и отговори:

— Казах, но нямаше да го направя. Само се нуждаех от парите, защото бях закъсал.

— Знаете ли, че гърлото на едната жертва в този случай е прерязано? Прерязано от ухо до ухо, така че е била почти обезглавена.

Евън не отговори.

Лили сложи ръце на катедрата и гневно повиши тон. Трябваше да го разтърси и да изтръгне от него реакция, която съдебните заседатели щяха да помнят дълго, след като той напусне свидетелското място.

— Господин Уорд, вие не харесвате брат си, нали?

— Не бих казал.

— Не бихте казали, че не харесвате брат си? Наистина ли? Тогава не сте казали на Лийна Уорд, съпругата на Арло, когато сте се запознали, че тя трябва да го напусне, защото той е, цитирам, „скапан загубеняк“?

— Може и да съм казал нещо такова, не помня.

— Последният път, когато видяхте Арло, беше в апартамента ви, нали?

— Предполагам.

— Той е дошъл в апартамента ви, за да ви каже, че ще се жени.

— Да.

— И вие сте отворили вратата и сте го видели.

Евън повдигна рамене.

— Да.

— И сте му казали да се маха.

— Не си спомням.

— След като сте му казали да се маха — продължи Лили, без да обърне внимание на отговора му, — вие сте станали агресивен с него.

— Не.

— Не сте го сграбчили и блъснали на земята?

— Не.

— Не сте се нахвърлили върху него и не сте го ударили не веднъж, не два пъти, а три пъти в лицето?

— Не.

— Тогава ако Лийна Уорд е седяла в колата и е гледала как се случва всичко това, и дойде тук и даде показания какво е видяла, тя ще излъже, така ли?

Евън пак повдигна рамене.

— Не мога да кажа нищо по този въпрос… Но не съм го удрял.

— В историята на предишните ви осъждания имате едно от Северна Дакота за нападение, нали?

Той въздъхна продължително.

— Да.

— Било е срещу Арло, когато двамата все още сте живеели с родителите си?

— Да.

— Имам тук полицейския доклад за случая, господин Уорд. Необходимо ли е да го прочета, за да опресните паметта си за случилото се в онзи ден?

Евън ѝ хвърли кръвнишки поглед, който говореше, че в секундата, в която излязат от съдебната зала, ще избухне. Лили издържа на погледа му, без да мигне.

— Не, не е необходимо да го чета.

— Ударили сте Арло в онзи ден, нали?

— Да, мисля, че го ударих — тихо каза Евън. Тонът на гласа му омекна, когато осъзна, че може да има сериозни неприятности.

— Ударихте го с нещо, нали?

— Предполагам.

— С бейзболна бухалка, нали? Ударили сте брат си с бейзболна бухалка толкова силно, че родителите ви са извикали линейка.

— Възразявам! — извика Джеймс.

— Отхвърля се — рече съдията.

Евън преглътна.

— Да, но беше при самозащита. Бях на деветнайсет, хлапак.

— Арло не беше въоръжен, нали?

Евън поклати глава и отмести поглед встрани, сякаш не можеше да повярва на ушите си.

— Не беше.

— Според полицейския доклад той е паднал на земята и се е разплакал след първия удар, нали така?

Евън не отговори и Лили вдигна книжата.

— Пише го тук, в полицейския доклад, ако трябва да го прочетете.

Той прехапа устни толкова силно, че можеше да ги разкървави, и после ги отпусна.

— Да, Арло беше на земята.

— И какво направихте тогава?

Евън си пое дълбоко дъх, погледна съдебните заседатели и после прикова очи в пода, сякаш осъзна последиците от думите си.

— Ударих го с бухалката, докато той беше на земята.

— Ударили сте го по главата, нали?

— Да.

— Това е нещо обичайно за вас, нали? Да заплашвате хора, че ще прережете гърлата им или ще им разбиете главите?

— Възразявам! — извикаха в един глас двамата прокурори.

— Оттеглям въпроса си — каза Лили, без да отмества очи от Евън. — Знаете къде е каньонът Койот, нали, господин Уорд? И моля ви, не лъжете, защото надзорникът ви вече потвърди, че сте ходили там.

— Да, знам къде е.

— Били ли сте на къмпинг там?

— Ходя на риболов на муха, а там има хубави места.

— Всъщност вашият надзорник каза, че ходите там доста често, така ли е?

— Както казах, това е най-доброто място за риболов на муха в щата.

Лили заобиколи катедрата, но не се приближи до свидетелската скамейка, както направи Дилън.

— Били сте там на девети май, нали?

— Не, не бях.

— Вие сте убили онези хора.

— Не, по дяволите, не съм ги убил!

— Възразявам! — извикаха едновременно Кели и Джеймс и скочиха на крака.

— Най-после сте изпълнили заплахата си да разбивате глави и да прерязвате гърла. Но после сте се паникьосали, обадили сте се на тежко болния си брат да дойде и…

— Възразявам! — изкрещя Кели.

— … и да поеме вината. Обзалагам се, че много ви е харесало, че той е бил готов да го направи. Мисълта, че Арло ще бъде екзекутиран за престъпление, което сте извършили вие, сигурно ви е направила щастлив, нали?

Арло стана.

— Аз го направих. Аз ги убих, госпожице Ричи. Не казвайте, че не съм аз.

Наложи се Дилън да го сграбчи и да го принуди да седне.

— Госпожице Ричи — каза съдията с тон, който означаваше „лайната се разхвърчаха“. — В стаята ми. Веднага!