Кървава луна

78.

Същата вечер Дилън, Марки, майка му, Лили и Антъни отидоха да вечерят заедно в тих китайски ресторант, за който Дилън беше научил, докато защитаваше собственика за укриване на данъци.

От тонколоните се разнасяше лека музика и ресторантът беше пълен, но всички говореха тихо. Антъни разказваше истории за пътуването си в Африка като фотограф любител, хоби, с което започнал да се занимава, докато бил с „Грийнпийс“ в някаква страна, Дилън не беше и чувал за нея. Марки го зяпаше така, сякаш Антъни беше Супермен, и дори майката на Дилън непрекъснато повтаряше:

— Еха! Колко интересно!

— Ами ти, Ди Ей? — попита Антъни. — Кои екзотични места те привлякоха да ги посетиш?

Дилън мразеше да го наричат Ди Ей, но не каза нищо, за да не направи положението още по-неловко.

— Веднъж ходих на Ниагарския водопад и хвърлих баскетболна топка във водата. Беше приятно.

Антъни се вгледа в него за момент и след това попита кой иска десерт.

След десерта, на паркинга, Лили дръпна Дилън настрана от другите и каза:

— Каквото и да се случи, ти се представи изумително.

— Ти също, Лил.

Тя погледна Антъни, който разсмиваше Марки.

— Не, бях разсеяна. Ти изнесе цялата тежест и не е честно, че аз ти го причиних.

— Хей, за какво са приятелите? — Дилън изчака Лили да го погледне и добави: — Той е твое дете и никой не може да промени това.

— Ще изпуснем филма, Дилън! — извика Марки.

Дилън и Лили си размениха поглед, който изразяваше всичко, което искаха да си кажат един на друг. Той се качи в колата си, Марки се подаде през смъкнатото стъкло, почука по покрива и извика:

— Давай, Дансър! Давай, Прансър11! Давай…

Дилън потегли. Погледна в огледалото за обратно виждане и видя, че Лили все още стои там и гледа втренчено в празното пространство. Тя помръдна едва когато Антъни се приближи до нея и ѝ каза нещо. После се качи в джипа.