Кървава луна

51.

Стаята на съдията миришеше по-приятно, отколкото последния път, когато Дилън беше тук. Нямаше прах, всичко беше подредено и върху килима се виждаха вълнички от прахосмукачка. Хамилтън сигурно е накарал да почистят наскоро, вероятно в случай че от медиите поискат да го интервюират.

Дилън и Джеймс седнаха, но Кели скръсти ръце на гърдите си и се облегна на стената до бюрото на съдията. Лили и Мадлин заеха места срещу нея, до отсрещната стена.

— Цялата тази поредица от въпроси трябва да бъде заличена от протокола, почитаеми съдия — заяви Кели.

— Защо? — попита Дилън. — Защото вашият детектив започна да се поти, сякаш към него летят куршуми?

— Защото всичко това е неуместно. Господин Астър е заявил защита невиновен поради невменяемост. И като такава, въпросът дали действията на господин Уорд засилват или намаляват убеждението за невменяемост според закона, представено на съдебните заседатели, би трябвало да е единственият фокус на разпита на господин Астър. Но вместо това той изнамира аргументи, които се крепят на предположението, че господин Уорд не е убил онези хора.

Дилън хвърли на Лили поглед, който казваше: помогни ми, и тя рече:

— Доминиращото дело е „«Хъчинсън» срещу Скаут“. Там обвиняемият е видян да бяга от местопрестъплението. Той също страдал от шизофрения и защитата искала да поддържа тезата за намалени умствени способности. Затова пледирала невиновност и като алтернатива, невиновен поради невменяемост.

— Обстоятелствата са били ограничени и са включвали доказателства за втори извършител — заяви Кели. — Тук няма доказателства, че някой друг е бил замесен в убийствата. Защитата ни прехвърля обратно тежестта на казуса за невменяемост, за да избегне да докаже правилата „Макнатън“6 пред съдебните заседатели. Не може и вълкът да е сит, и агнето да е цяло. Арло Уорд или не е извършил убийствата, или ги е извършил и е бил невменяем тогава, и защитата трябва да докаже това, не аз. Адвокатите трябва да направят избор, почитаеми съдия, защото в противен случай несправедливо прехвърлят тежестта на доказването върху прокурорите.

— Със сигурност не се налага да правим избор — възрази Лили. — Правилата „Макнатън“ прехвърлят върху нас тежестта да докажем невменяемост, но няма случай, който да казва, че не можем също да твърдим, че Арло не го е направил, но като алтернатива, ако се установи, че го е направил, не смятаме, че той е бил в необходимото психично състояние, за да бъде държан отговорен.

Съдия Хамилтън въздъхна дълбоко, замисли се за момент и след това погледна Джеймс.

— Господин Холдън, имате ли да добавите нещо?

— Мисля, че общо взето това е всичко, уважаеми съдия.

— Господин Астър?

— Цялото това възражение е академично, почитаеми съдия. Аз само проучвам основанията за защита поради невменяемост. Нито веднъж по време на кръстосания разпит не казах, че Арло не е извършил престъпленията, а само че детективът е прибързал да отсъди, без да извърши пълно разследване, което можеше да установи…

— Глупости — прекъсна то Кели. — Вие все едно заявихте: Хей, ние мислим, че той е невинен и луд и обвинението трябва да докаже това, не ние.

Хамилтън почука с писалката си по бюрото няколко пъти и рече:

— Господин Астър, няма да залича от протокола показанията, които чухме дотук. Мисля, че възражението на госпожица Уайтулф срещу целостта на показанията е неоснователно. Занапред обаче ще ви огранича за това какво могат да чуят съдебните заседатели по отношение на невинността на господин Уорд. Вие сте заявили защита невиновен поради невменяемост. След като веднъж се одобри такава защита, тежестта се прехвърля върху вас да докажете въз основа на факти защитата, която сте заявили. Защитата на фактическата невиновност вече не е спорен въпрос. Мисля, че госпожица Уайтулф е права, че делата, които цитира госпожица Ричи, може да бъдат разграничени от сегашната група факти и не може да се приложат пряко. Вие, така да се каже, вече се съгласихте, че клиентът ви е извършил престъпленията, само че не може да му се търси отговорност.

— Клиент, който е психично тежко болен и не ми разрешава да пледирам, че е невинен, почитаеми съдия…

— Това е проблем между вас и клиента ви. Ще проуча по-задълбочено този въпрос, но засега нека приемем, че вие трябва да продължите със защитата невиновен поради невменяемост, тъй като това е заявената защита. А сега, нека се върнем в съдебната зала и да приключим за днес. Мога да ви уверя, че съдебните заседатели вече се умориха и отегчиха от всичките тези препирни и честно казано, аз също.