Кървава луна

56.

— Имах пълното право да го обвиня — заяви Лили, когато влязоха в стаята на съдията.

Хамилтън затвори вратата и отиде до бюрото си. Седна и отпи глътка от нещо, което приличаше на студено кафе, от голяма чаша с надпис „№1 татко“.

— Това не беше разпит, а клопка — каза Кели. — Убедили са този човек да дойде в съда, за да подкрепи брат си, а после му забиха нож в гърба.

— Напълно в правата ни е да обвиним когото искаме за тези престъпления, стига да е в рамките на разумното — рече Дилън.

— Мислите ли, че това беше в рамките на разумното?

— Почитаеми съдия — каза Лили с помирителен тон, — господин Евън Уорд ходи на къмпинг близо до мястото на убийствата, има история на насилие, включваща ножове и бейзболни бухалки, и в момента е освободен условно, защото е заплашил да убие касиерка по същия начин, по който е била убита една от жертвите. Ако полицията си беше свършила работата както трябва, той вече щеше да е заподозрян.

— Самият обвиняем заяви, че брат му няма нищо общо с убийствата. Няма абсолютно никакво доказателство, че Евън Уорд е бил дори близо до каньона Койот. Всичко това беше направено недобросъвестно. Искам показанията да бъдат заличени и съдебните заседатели да бъдат инструктирани да не ги взимат под внимание.

Съдия Хамилтън въздъхна и повдигна вежди към Дилън, търсейки отговора му.

— Още веднъж, господин съдия, ще помоля прокурора да ми посочи поне един законодателен акт или доказателствено правило, което казва, че не може да разпитваме друг заподозрян за това престъпление.

Хамилтън поклати глава, погледна Кели и каза:

— Господин Астър е прав. Онова, което направи защитата, не противоречи нито на закона, нито на етичните правила на Адвокатската колегия. — Той отново погледна Дилън и Лили. — Но е коварно и граничи с неморално.

Никой не каза нищо. Съдията стана и рече:

— Нека се върнем в залата и да освободим съдебните заседатели за днес. Мисля, че всички сме уморени и почивката ще ни се отрази добре.