Кървава луна

85.

Не му се прибираше вкъщи и Дилън отиде пеша до Лас Вегас Стрип и се отдаде на хазарт и пиене. Хапна нещо леко за вечеря в едно кафене и пи бира, докато се свечери. Когато се стъмни, отново започна да се разхожда. Телефонът му беше изключен и мисълта, че никой не може да се свърже с него, наистина му харесваше.

Когато най-после се върна у дома, на стъпалата пред верандата седеше Лили. Дилън слезе от колата и седна до нея, без да промълви нито дума.

Двамата мълчаха няколко минути. После Лили бръкна в чантата си и каза:

— Донесох нещо.

Беше искането за прекратяване на делото срещу Оскар Белтран, поставено в гладка сребриста рамка. Дилън го взе и се втренчи в него, а после се ухили.

— Благодаря.

Лили го целуна по бузата и стана.

— Ще се видим в кантората.

— Лил?

Тя се извърна към него.

— Мисля, че трябва да се бориш за Камдън. Смятам, че ако не го направиш, ще съжаляваш до края на живота си.

Лили се усмихна тъжно.

— Аз… онази нощ плаках, докато заспах. Когато се събудих, написах чернова на иск за попечителство… Ще ти бъда много благодарна, ако ми помогнеш с делото.

— Знаеш, че не е необходимо да ме питаш.

Тя кимна.

— Знам. Лека нощ, Дилън.

— Лека нощ.

Когато Дилън отново остана сам, от гърдите му се изтръгна дълбока въздишка. Той извади телефона си, включи го, набра номер и докато все още гледаше документа в рамка в ръката си, остави съобщение:

— Господин Хичънс, обажда се Дилън Астър от Лас Вегас по въпроса за работата. Наистина оценявам предложението ви, но не мисля, че е подходяща за мен. Още веднъж ви благодаря за възможността.

Той пусна телефона в джоба си, облегна се назад на стъпалата и дълго гледа нощното небе. По едно време Марки излезе и попита:

— Дилън? Може ли да играем видеоигри?

Дилън я погледна и се усмихна, като видя размазания шоколад по устните и бузите ѝ.

— Разбира се, ей сега идвам.

— Ура!

Той стана, погледна луната и звездите и после необятното пространство с високи треви пред него. В главата му започна да се върти една-единствена дума: дом.

Дилън влезе в къщата и затвори вратата.

Сутринта будилникът му иззвъня както обикновено. Дилън го грабна, хвърли го с всички сили към стената и после отново заспа.

Когато се събуди, изпрати съобщение на Септембър, братовчедката на Лили, и ѝ написа, че ще има малко свободно време и че би искал да ѝ покаже Лас Вегас.

Тя отговори, че ще дойде на другия ден.