Кървава луна

34.

Дилън почувства топла пот върху дланите си и сърцето му заблъска ожесточено в гърдите. Приведе се малко, а после се изправи и се опита да се държи непринудено. Предположи, че Евън Уорд тежи най-малко петдесет килограма повече от него.

Добре, повали го, повали го. Спъни го. Да, ще го спъна. Освен ако той не замахне и не ми разбие главата, и после трупът ми ще го спъне.

Дилън чу, че Броуди каза:

— Хей, пич, как си? Имам един бърз въпрос. Търся управителя. Знаеш ли къде е?

Евън не отговори. Явно усети, че вече го подозират по инстинкт, вероятно развит от живота в затвора. Дилън огледа татуировките на лявата му ръка, покриваха всеки сантиметър от кожата и изобразяваха сцена на смърт и нещастие: разпръснати по земята черепи, горящо небе, ботуш, който троши кости. Щом вижда толкова много детайли, значи Дилън е твърде близо до него. Но преди да се обърне и да се отдалечи, Евън го видя.

Очите им се срещнаха и за секунда никой не помръдна. И после Евън пусна плика с покупките и побягна.

— Заобиколи! — извика Броуди и хукна след него.

— Какво да заобиколя?

Евън спринтира между контейнерите за боклук и чевръсто прескочи телената ограда. Броуди го следваше по петите, играеше футбол в колежа и беше строен и мускулест. Дилън се чувстваше като тестеното човече от рекламите, докато пухтеше и сумтеше след него.

Той заобиколи телената ограда, но ги изгуби от поглед. Върна се и тръгна в другата посока. Наблизо имаше пустеещо поле и Дилън го прекоси тичешком, озова се в задната част на празен паркинг. По асфалта имаше дупки с големината на футболни топки и по цялата дължина минаваха пукнатини.

Дилън внимателно заобикаляше дупките и отбягваше пукнатините, които имаха такъв вид, сякаш всеки момент щяха да се разширят и да го погълнат. Обзе го облекчение, когато стигна до тротоара, но видя, че Евън Уорд бяга право към него, а Броуди го гони по петите.

Мамка му!

Дилън протегна ръце и преви колене, но Евън връхлетя върху него с рамото напред и го събори на земята. Светът се завъртя, когато Дилън се строполи на тротоара, а Евън се стовари върху него. Дилън изохка силно, сякаш го е ритнал кон.

Докато дишаха тежко и преди Евън да успее да окаже съпротива, Броуди го хвана за ръцете, отмести го от Дилън, прикова го към тротоара и му щракна белезници. Отначало Евън се бореше, но бързо осъзна, че няма смисъл, затова отпусна глава на тротоара.

— Не съм направил нищо — каза той.

— Аз не съм ченге, тъпо копеле — задъхано отвърна Броуди.

— Тогава се махни от мен, по дяволите.

Дилън се надигна и седна, а после огледа ръцете си и забеляза драскотините по лактите си там, където платът се беше скъсал. Имаше чувството, че са му издърпали всеки мускул и после са го пуснали да се върне на мястото си.

— Аз съм Дилън Астър — каза той, пухтейки, за да си поеме дъх. — Много ми е приятно да се запознаем.

Евън се изплю върху обувките му.

Когато се успокоиха, Броуди повдигна Евън и го заведоха в апартамента му. Обясниха му, че са дошли да разговарят за брат му, за да разберат дали Евън може да му помогне. Дилън събра падналите покупки и каза, че ще плати за счупената бутилка със сос за спагети.

— Ще те пусна, но не бягай — предупреди Броуди. — Сега не съм ченге, но някога бях. Едно обаждане и ще докладвам, че си нарушил условното си освобождаване.

— Да, все тая. Махни белезниците.

Броуди го направи и Евън си разтри китките, после извади ключовете на апартамента, отключи вратата и влязоха вътре.

В жилището имаше разтегателен диван, телевизор, кухненска маса с два стола и малко други неща. Завесите бяха спуснати и миришеше на изгоряла марихуана.

— Затворете вратата — каза Евън.

Той отиде в кухнята и извади кутия от зърнена закуска. Отвори я, порови вътре и измъкна пакетче марихуана и хапчета. Извади лула, седна до кухненската маса и натъпка лулата, а после натроши две хапчета и ги поръси върху марихуаната. Броуди и Дилън седнаха срещу него. Броуди пъхна ръка в джоба си и включи дигиталния диктофон, най-новият модел, който беше поръчал от Израел, с размер на запалка за цигари.

Евън запали лулата и вдиша дълбоко. Остави дима да проникне в белите му дробове, а после наклони глава назад и изпусна сладникавия на мирис пушек.

— Искате да знаете дали брат ми е убил онези хора, нали?

— Да — отговори Броуди.

Евън отново дръпна от лулата и се ухили, докато издишаше дима.