Кървава луна

69.

Дилън кара безцелно из града два часа. Обиколи Лас Вегас Стрип и от време на време искрящите светлини на фона на мрака възвръщаха донякъде усещанията му за живота, но се чувстваше потиснат.

Той прекоси близката пустиня по междущатската магистрала номер петнайсет и стигна до бензиностанция насред дивата пустош. Купи си ибупрофен и газирана безалкохолна напитка. В бензиностанцията влезе семейство, бащата закачаше двете си деца, които се преструваха, че го удрят. Дилън се замисли за Арло и семейството му и как Ейми няма да има истинско семейство. Щеше да е празно там, където трябваше да бъде баща ѝ.

Мисълта го накара да се почувства още по-натежал и уморен и Дилън включи двигателя и потегли към дома си.

Лампите бяха угасени, когато пристигна. Дилън провери Марки, която спеше дълбоко в леглото си, придърпа завивките до брадичката ѝ, целуна я по челото и отиде да види майка си.

Тя лежеше с гръб към вратата. Дилън се накани да излезе на верандата и да изпие няколко бири, когато майка му каза:

— Прибираш се късно.

— Трябваше да се поразходя с колата и да си проясня съзнанието.

Тя се обърна към него.

— Какво се случи?

Дилън седна на ръба на леглото и се загледа навън през единствения прозорец в стаята.

— Клиентът ми ще умре, мамо. Ще го осъдят на смърт за нещо, което не е извършил.

— Сигурен ли си, че не го е извършил?

Дилън кимна.

— Мисля, че е бил брат му или един мъж, когото не можем да открием, и Арло поема вината, защото смята, че така помага на съпругата и дъщеря си. Ще го умъртвят и това е, защото аз се провалих. Не можах да го защитя. — Дилън въздъхна продължително. — Но вече приключих и трябва да ти кажа нещо, което крия от теб… Имам предложение за работа от адвокатска кантора в Лос Анджелис. Триста хиляди на година, мамо, и луксозна кола, и апартамент. Ще мога да наема медицинска сестра за теб и да изпратя Марки в частно училище. Ще имаме всичко, което някога сме искали да имаме.

Майка му се надигна в леглото и направи гримаса от болката, която ѝ причини движението. Облегна глава на таблата и рече:

— Виж какво, момче. Ако мислиш, че златото на богаташа ще ти донесе щастие, значи не съм те научила на абсолютно нищо, по дяволите!

Думите ѝ го изненадаха и Дилън млъкна, опитвайки се да проумее дали майка му говори сериозно. Тя се помъчи да седне по-изправено и изпъшка.

— Парите не решават нещата, синко. Смекчават проблемите за известно време, но проблемите остават, не изчезват, защото имаш по-хубава кола…

На външната врата се почука.

Дилън поседя няколко секунди стъписан и онемял и после каза:

— Ще отида да видя кой е. Лека нощ, мамо.

На верандата стоеше Лили. Държеше стек с дванайсет бири.

— Помислих си, че тази вечер ще се нуждаеш от бира.

Те седнаха на люлеещата се пейка, която майка му обичаше да използва. Пейката се люлееше леко, докато Дилън я буташе с пети. Бирата беше студена и вкусна, някаква чуждестранна марка, която Дилън никога не е купувал и той изпи половин бутилка.

— Как се досети, Лил?

— Имах такова чувство. Предположих, че каквото и да иска Арло, няма да е хубаво. — Лили отпи малка глътка от бирата си и зачопли с нокът етикета на бутилката. — Искаш ли да ми разкажеш?

Дилън въздъхна.

— Арло ме накара да направя видеозапис, който да бъде показан на дъщеря му, след като той умре. Казва ѝ, че си е измислил всичко и е убедил майка ѝ да излъже в съда. И че няма да обжалва присъдата. Щом го осъдят, ще чака няколко месеца и после ще го екзекутират. И всичко ще приключи.

— Вярваш ли му?

Дилън кимна.

— Да.

Лили зарея поглед някъде над високите треви, осветени в бледосиньо от полумесеца на небето.

— Знаеш ли на какво се възхищавам най-много в теб, Дилън? Никога не се отказваш. Не и докато не може да се направи абсолютно нищо повече.

Той поклати глава.

— И какво печеля от това? Какво печели Арло? Ще призовем Симънс, но каква полза? Обвинението представи трима квалифицирани психиатри, които казаха, че Арло не е невменяем. Не знам какво друго да направя.

— Да, но може би някой знае.

— Кой?

— Сега нещата не стоят така, както когато започнахме, Дилън, и бяхме само ние и полицията. Днес има цяла общност от следователи аматьори, мисля, че ги наричат уебхрътки. Те се ровят в неразкрити престъпления или интересни текущи случаи и са обсебени от тях. И са добри. В много случаи са по-добри от полицията. Може би те знаят за този случай нещо, което ние сме пропуснали.

— Защо не съм чувал за тях?

— Защото все още ти харесва да използваш хартиени документи и да пишеш с молив като пещерен човек. Обзалагам се, че дори Марки знае за уебхрътките. Хайде да се поразровим и да видим какво ще излезе.

— Предполагам, че не може да стане по-зле за нас.

Лили стисна ръката му и стана.

— По-добре да тръгвам, искам само да знаеш, че те подкрепям. Каквото и да стане.

Дилън я гледаше, докато се качи в джипа си и потегли, оставяйки го сам в мрака в компанията на щурците. После стана и се подпря на перилата на верандата, наслаждавайки се на грапавата повърхност на старото дърво под дланите си.

Довърши последната бира и седна пред компютъра в домашния си кабинет.