Кървава луна

59.

На Дилън не му се прибираше у дома след вечерята с Лили, затова отиде в Лас Вегас Стрип и се разходи. Лек ветрец разнасяше боклуци по улиците.

Когато най-после се върна вкъщи, на дивана, по пода и по масичката за кафе бяха разпръснати пакети чипс и празни кутийки от газирани напитки. Марки беше заспала сред тях.

Дилън събу обувките си и внимателно я вдигна на ръце. Занесе я в леглото ѝ и включи вентилатора на тавана в стаята, защото температурата беше трийсет и два градуса.

Когато се върна в дневната и се залови да разтребва, той чу гласа на майка си от кухнята.

— Тя се умори да те чака.

Дилън я погледна, докато събираше парченца картофен чипс от пода.

— Не трябва да ѝ позволяваш да го прави. Утре ще е уморена на училище.

— Или пък ти може да се опиташ да се прибираш малко по-рано и да прекарваш време с нея.

Той се изправи.

— По дяволите, как да го правя, мамо?

— Не знам. Тя е малката ти сестра и боготвори земята, по която стъпваш. Трябва да чуеш как говори за теб на приятелите си… Все едно си се спуснал върху облак от небето. Но от седмици не е прекарвала време с теб.

— Опитвам се — каза Дилън по-високо, отколкото възнамеряваше. — Опитвам се да правя всяко проклето нещо, което трябва да правя, и пак да запазя разсъдъка си, мамо. Разбра ли? Опитвам се!

— Винаги ще имаш работа, Дилън. Но имаш само този един период, когато Марки все още е дете. Когато тя порасне и напусне този дом, ще я виждаш само в Деня на благодарността и на Коледа. Трябва да си помислиш кое е важното в живота ти и кое не е.

Дилън беше на път да ѝ каже какво смята да направи за тях. Да се преместят в гъсто населен, огромен град — място, където не можеше да си представи да живее — докато работи за бездушна адвокатска кантора, която ще го отрупа с пари и подаръци и така да ги издържа по-добре. Но неизвестно защо, не го спомена. Може би защото знаеше какво ще каже майка му.

Тя се обърна, за да тръгне към спалнята си, а после се спря.

— Имаме само толкова време, синко. И когато веднъж отмине, никога няма да си го върнем. Нито една секунда…