Кървава луна

60.

Съдебният лекар на окръг Джаксън, доктор Фредерик Коен, беше жилав и енергичен човек на шейсетина години, който ходеше в съда с костюм, най-малко два размера по-голям. Джеймс Холдън проведе прекия разпит и доктор Коен отговаряше възможно най-кратко. Лили и Мадлин си водеха записки, а Дилън забеляза, че Арло не рисува. Беше се втренчил в масата и потъркваше пръсти.

— Какво има? — прошепна Дилън.

— Искам да направиш нещо за мен. Скоро.

— Нека поговорим за това после.

Арло кимна, но не откъсна очи от масата.

Джеймс приключи с прекия разпит и Дилън се приближи до свидетеля. Съдебният лекар отпи глътка вода, Дилън го изчака и после започна.

— Доктор Коен, моля ви, бихте ли описали в общи линии протоколите, към които се придържате по време на аутопсия? Хронологията на стъпките, които предприемате.

Коен остави чашата на дървената преграда пред него.

— В общи линии, аутопсията започва с преглед, при който оглеждаме външността на трупа и нараняванията, и отбелязваме всичко отличително като татуировки, белези и така нататък. След това пристъпваме към вътрешния преглед, при който търсим наранявания и заболявания и преглеждаме органите.

— В доклада си вие сте дали описание на жертвите в този случай, нали?

— Точно така.

— И сте описали Майкъл Търнър като „мускулест, добре развит, висок мъж от бялата раса“, така ли е?

— Да, точно така.

— Значи той не е бил инвалид или физически недъгав?

— Не, не беше.

— Бил е мускулест и вероятно силен.

— Възразявам. Това са догадки — обади се Кели.

— Мисля, че един лекар може да ни даде мнение дали някой е силен въз основа на мускулатурата му, почитаеми съдия.

— Възражението се отхвърля.

— Е, докторе, мускулест и силен, нали?

— Да, той беше доста мускулест, затова предполагам, че е бил и доста силен.

— Написали сте, че травмата от удара с тъп предмет всъщност не е била причината за смъртта, така ли е?

— Да, точно така. Мисля, че той е изпаднал в безсъзнание от травмата от удара с тъп предмет. След това извършителят е осакатил жертвата и по време на осакатяването жертвата е умряла от кръвозагуба.

— Осакатена с какво?

— По всяка вероятност с голям ловджийски нож.

— В докладите си не сте споменали нещо. Не сте написали „прободна рана“, така ли е?

— Не, не съм написал.

— Защо?

— По дефиниция прободната рана е нещо по-дълбоко, отколкото широко, а аз не мисля, че жертвите имаха прободни рани. Имаше следи, че за разчленяването им са били използвани движения, подобни на работа с трион.

— В доклада си пишете, че нараняванията са съвместими с голям нож. Какво означава за вас думата съвместими, когато я употребявате в този контекст?

— Означава, че нараняванията на жертвата може да са причинени от въпросното оръжие.

Дилън пристъпи няколко крачки към свидетелската скамейка.

— Но в случая има и други вероятности за оръжието на убийството освен ловджийски нож, нали?

— Проблемът с раните от нож е, че не е като да се опиташ да сравниш куршум с огнестрелна рана. Знам, че по телевизията показват патолози и криминалисти, които сравняват рани от нож с различни видове ножове, но в реалността не можем да сравним рана от нож или дълбок травматичен разрез с използваното оръжие. Трябва да определим дали една рана е съвместима или не с размерите на дадено оръжие.

— Тогава очевидно може да има много оръжия, които причиняват наранявания, които изглеждат сходни, така ли?

— Да.

— В такъв случай, когато казвате, че нараняването е съвместимо с дадено оръжие, вие имате предвид, че оръжието е едно от вероятните, които може да са причинили нараняването, така ли?

— Да, бих казал, че това е точно.

— И същата логика важи и за травмата от удар с тъп предмет, нали?

— Да.

— Тогава нараняванията на жертвите, в частност на Майкъл Търнър, може да са причинени не от бухалка, а от друго оръжие?

— Макар да мисля, че по всяка вероятност е била използвана бейзболна бухалка, да, възможно е да е било нещо друго.

— Например, голяма тъпа брадва?

— Малко вероятно, но не и невъзможно, предполагам.

— А голяма цепеница?

— Да, това със сигурност е възможно.

— Знаете, че братът на господин Арло Уорд веднъж е пребил някого с цепеница, нали?

— Възразявам!

— Оттеглям въпроса си. Какво е период на агония, докторе?

— Времето, преди да настъпи смъртта след нанасянето на фатално нараняване.

— Значи, когато някой е фатално ранен, ако умре шест минути по-късно, се казва, че периодът на агония е шест минути, така ли?

— Точно така.

— Колко дълъг е бил периодът на агония в случая на Майкъл Търнър?

— Трудно е да се определи точното време.

— Във вашия доклад вие дори не правите предположение, нали?

— Не.

— Повечето хора не умират веднага след фатални рани, нали?

— Не.

— Всъщност в съдебномедицинската литература има документирани случаи за хора, които са били наръгани с нож в сърцето и пак са бягали няколко пресечки.

— Да, има подобни случаи на този, който описахте.

— Има и документирани случаи на хора, на които е бил разбит челният лоб, но пак са успели да изпълнят задачи, като например шофиране до болница.

— Да, така е.

— Майкъл Търнър е изпаднал в безсъзнание от удар с тъп предмет и после е умрял от кръвозагуба, така ли?

— Да.

— И вие не знаете какъв е бил периодът на агония за Майкъл Търнър, след като е получил фаталните си рани?

— Не, не знам точното време.

— Колко бихте предположили?

— Възразявам. Това са догадки.

— Прокурорите са квалифицирали свидетеля като експерт, почитаеми съдия. Питам за експертното му мнение.

— Възражението се отхвърля.

— Колко предполагате, че е продължил периодът на агония, докторе? — настоя Дилън.

— Ако трябва да гадая, въз основа на първия удар по фронталния кортекс от легнало положение на земята, тъй като е бил хванат в капан за мечки, и фактът, че това е бил единственият удар по главата преди раните в гърлото му, бих казал, че той вероятно е живял две-три минути.

— Имал е масивно нараняване на дясната ръка, нали така?

— Да.

— Всъщност ръката му е бил разсечена почти на две.

— Да.

— Преди настъпването на смъртта ли?

— Да.

— Имаше ли наранявания по другите крайници? Охлузвания и порезни рани?

— Да.

— И те са били съвместими с наранявания при самоотбрана, нали? И под „съвместими“ използвам вашата дефиниция в рамките на диапазона на приемливи вероятности.

— Да, мисля, че са съвместими с рани при самоотбрана срещу остро оръжие, по всяка вероятност същият нож, използван за осакатяването на труповете.

— Но не можете да сте сигурен, че е било нож, нали? Наранявания, съвместими с нож, но също и с множество други оръжия, нали?

— Точно така. Не мога да бъда сигурен с медицинска сигурност, че е бил използван нож, не.

— И по време на периода на агония експертното ви мнение е, че Майкъл Търнър се е борил — доколкото е можел — с убиеца си две-три минути?

— Възможно е, да.

— И през това време Холи Фалоус е избягала?

— Не бих могъл да знам. Знам само онова, което прочетох в полицейските доклади.

— Прочели сте, че тя е избягала?

— Да.

— И така, те излизат от бунгалото, Холи побягва, а Майкъл се бие с убиеца две-три минути, докато Холи бяга. Съзнавате, че моят клиент има нараняване в крака, което го принуждава да куца, и не е възможно да я е настигнал, ако се е бил с Майкъл три минути, нали?

— Възразявам — каза Кели и стана. — Моля, това да бъде заличено от протокола.

— Оттеглям въпроса си — рече Дилън. — Благодаря ви, докторе. Нямам повече въпроси.