Кървава луна

16.

През следващите няколко дни Дилън и Лили се съсредоточиха единствено върху случая Арло Уорд. Мадлин ги увери, че може да уреди хонорарите на следователите и експертите да бъдат изплатени от щата и че ще им даде половината заплащане, което ще получи — петнайсет хиляди долара. Това означаваше, че адвокатската кантора „Астър и Ричи“ ще защитава троен убиец за малко повече от минималната надница, след като вложат техните няколкостотин часа.

— Рекламата ще компенсира малкия хонорар — каза Лили, която седеше в кабинета на Дилън.

— Какво те прихваща с тази реклама напоследък?

Тя замълча за момент и после рече:

— Имам някои планове, които ще изискват по-висок доход. Затова трябва да правя маркетинг планове, за да се уверя, че кантората ни бележи растеж всяка година. И големите дела, които привличат много внимание, са важна част от този план.

Една седмица след срещата с Арло те бяха в тесния кабинет на Мадлин в Скипио. Кабинетът се намираше близо до съдебната палата и на целия етаж имаше само една секретарка. А в цялата сграда разполагаха само с една тоалетна.

От кабинета на четвъртия етаж би трябвало да се вижда съдебната палата на отсрещната страна на улицата, но на перваза на прозореца имаше натрупани купчини книжа. Само две неща придаваха индивидуалност на кабинета — фигурка с поклащаща се глава на Рут Бадер Гинсбърг3 и серия исторически знамена от родината на Мадлин, Хаити.

След половин час беше насрочено заседание, за да се определи датата на предварителното изслушване.

— И така — въздъхна Мадлин, — какво следва?

— Зависи от Арло — отвърна Лили. — Той ни връзва ръцете с отказа си да пледира невиновен.

— Знам. Иска ми се да мога да го убедя да промени решението си.

— Засега това няма значение — каза Дилън. — В момента ще се борим за всичко. Трябва да се борим срещу всяко нещо, което правят прокурорите. Ако те кажат, че небето е синьо, ние трябва да възразим и да внесем искане, че не е. Да роптаем, да предизвикваме, да крещим и да оспорваме всеки повдигнат въпрос, за да се опитаме да създадем хаос за прокурорите. Това може да накара Кели да омекне и да предложи невменяемост и да изпрати Арло в психиатрично заведение.

— Желая ви успех с това — рече Мадлин. — Работила съм достатъчно време с нея. Тя е един от най-твърдоглавите хора, които познавам.

— Сега е различно. Кели поема огромен риск, като не предлага нищо, защото може да загуби делото. За нея в случая има нещо лично, за което не ни казва.

— Какво?

Дилън повдигна рамене.

— Нямам представа, но трябва да разберем.

Тимоти В. Хамилтън беше съдията, определен по делото на Арло Уорд. Дилън го познаваше от много други дела, по-рано Хамилтън беше заместник окръжен прокурор на Кларк Каунти.

В правораздаването има теоретично направление, известно като „Школа на истината“, изложено и популяризирано от един професор по право в университета Йейл.

Основната предпоставка е, че на съдебните заседатели и съдията трябва да бъдат предоставени всички факти по делото и нищо да не бъде потулено. Ако полицаите нарушат нечии конституционни права, те трябваше да бъдат наказани административно, но доказателствата по делото пак трябва да бъдат предадени на съда. „Истината — беше казал един от преподавателите на Дилън, — е по-важна от всяко нарушение на Четвъртата поправка4, и съдебните процеси са търсене на истината.“

Дилън беше напълно съгласен с това. Щом полицаите разберат, че общо взето няма да им се случи нищо, защото са нарушили нечии права, тогава защо да не го правят във всяко дело? Той смяташе, че ако философията на „Школата на истината“ реално се приложи в американската правна система, конституцията би станала излишна.

Съдия Хамилтън беше привърженик на „Школата на истината“.

Единственото, което работеше в полза на Дилън и Лили, беше, че съдия Хамилтън обожава медийното внимание. В едно дело, когато той все още беше прокурор, Хамилтън повикал журналисти и дал интервюта на всеки, който поиска. Прокурорите рядко постъпваха така, защото може да бъдат обвинени, че влияят на избора на съдебни заседатели, и вероятността това да даде обратен резултат е огромна. Всички мислеха, че Хамилтън го е направил, за да увеличи шанса за осъдителна присъда, но Дилън разпозна истината — Хамилтън го направи, защото си беше такъв и не можеше да се сдържи. Той обичаше камерите повече от практикуването на правото. Но е трудно да не станеш съдия, когато и баща ти, и дядо ти са били съдии. Дилън подозираше, че Тимоти Хамилтън мрази да е съдия, тъй като съдиите рядко получават медийно внимание.

Съдебната зала на съдия Хамилтън не беше огромна, побираше петдесет души и Дилън имаше чувството, че ще бъде пълна всеки ден, ако случаят стигне до съда. Медиите харесваха най-много кървави истории със симпатични жертви и подсъдими, които хората намразват.

Дилън седна на масата на защитата до Лили, а Мадлин се настани в края на масата.

Доведоха Арло, който се усмихна, ръкува се с тях и седна. Обвинителите влязоха след минута — Джеймс Холдън и Кели Уайтулф. Джеймс беше спокоен и разсъждаваше логично и Дилън го харесваше. Запита се дали ще може да убеди Джеймс, че пледирането за невменяемост е най-доброто решение и дали после Джеймс ще успее да убеди Кели.

— Всички да станат — заповяда съдебният пристав. — Заседава Десети съдебен район за щата Невада. Съдия е почитаемият Тимоти Хамилтън.

Съдията влезе, зае мястото си и каза:

— Моля, седнете. — Той включи компютъра си. — И така, събрали сме се по делото „Щатът срещу Арло У. Уорд“. Моля, двете страни да се представят.

— Кели Уайтулф и Джеймс Холдън от страна на Щата.

Лили стана и рече:

— Лилит Ричи, Мадлин Измера и Дилън Астър от страна на господин Уорд.

Съдията погледна Дилън.

— Хубаво е да ви видя отново, господин Астър.

— И на мен ми е приятно, почитаеми съдия.

— Не съм ви виждал тук често.

— Предпочитам домакинските мачове, почитаеми съдия. Защо да се отказвам от предимството на собствения терен?

Хамилтън се подсмихна и се вгледа в екрана на компютъра.

— Изглежда, че сме тук за поименна проверка. След две седмици, смятано от днес, в четвъртък, седемнайсети, ще има предварително изслушване. Удобно ли е за всички?

— Да, господин съдия — отвърна Лили.

— Идеално — каза Кели.

— Тогава ще го насрочим за тази дата. Има ли някакви други въпроси, които искате да разгледаме сега?

— Само един малък въпрос, почитаеми съдия. — Кели стана. — Нашият криминалист, доктор Ланг, откри две мигли върху тялото на една от жертвите в този случай, вероятно от извършителя, тъй като не са на никоя от жертвите. Искаме на господин Уорд да бъде разпоредено да даде мигли за сравнителен анализ. Може да изпратим някого в затвора днес, за да ги вземе.

— Възразявам — заяви Дилън и стана. — Имали са предостатъчна възможност да вземат мигли от моя клиент, но са предпочели да не го направят. В момента би било неуместно да принуждават клиента ми да бъде подложен на такава инвазивна процедура като скубане на миглите му.

Кели се засмя.

— Това е абсурдно, уважаеми съдия. Съдът прави рутинни неща като рязане на нокти, взимане на кръв, косми, урина и всичко друго. И във взимането на мигли няма нищо инвазивно.

— Не съм съгласен, почитаеми съдия. Скубането на мигли е агресивно и може да бъде потенциално травмиращо и не предоставя нищо полезно на обвинението. Множество изследвания на съдебни дела в целия свят показват, че криминалистите не могат успешно да открият съвпадение с космите на заподозрян в степен, по-висока от тази, която би позволил случайният шанс. Затова сме готови да предоставим на обвинението една мигла от любезност, но не повече.

Съдия Хамилтън се замисли мълчаливо. Кели е права. Това беше рутинно искане, което в девет от десет случая би било прието без колебание. Фактът, че съдията го обмисля, означаваше само едно — и той като Дилън знаеше, че това дело ще бъде популярно и широко отразено по телевизията. Всяко решение, което Хамилтън вземе, щеше да бъде разгледано под лупа от национална публика от учени и професори по право, както и от гласоподаватели, които имаха властта да отстранят Хамилтън на бъдещи избори.

Хамилтън искаше да изглежда безупречен и сериозен съдия и не можеше да го направи, ако изпълнява исканията на прокурорите веднага, без да се замисли.

— От колко мигли се нуждае обвинението, за да извърши сравнение? — попита той.

Челюстта на Кели увисна от шока, който Дилън видя на лицето ѝ. Тя онемя за момент, а после скръсти ръце на гърдите си и отговори:

— Нуждаем се от мигли от всяка част на окото, за да извършим сравнение, тъй като не знаем от коя част са паднали миглите. Бих казала, че ни трябват двайсет.

— Двайсет! — извика Дилън, преструвайки се на скандализиран. — Почитаеми съдия, това е все едно да обръснат цялата му глава. Ще се съгласим за една. Това е най-малко инвазивният брой, който ще осигури на обвинението онова, което искат. Преди съдът да реши, искаме изслушване за миглите.

— Какво? — попита Кели и го погледна. — Не е необходимо изслушване по този въпрос.

— Не съм съгласен.

— Уважаеми съдия, това е очевиден опит на защитата да протака делото с надеждата, че…

— Господин съдия, това е обидно и не одобрявам намеците на госпожица Уайтулф. Само се опитвам да запазя достойнството на моя клиент и правото му да бъде…

— Достойнство? Шегувате ли се? Той е загубил всякакво достойнство, когато е държал лицето на онази млада жена в огъня.

— Почитаеми съдия! Не одобрявам тона на прокурора и искам съдът да порицае госпожица Уайтулф за…

— Да ме порицае! Може да ме целунеш по зад…

— Добре — побърза да се намеси съдия Хамилтън. — Успокойте се и двамата. — Той почука няколко пъти по банката с писалката в ръката си. — Ще насроча изслушване по въпроса с миглите за същия ден и час като предварителното изслушване и тогава ще го обсъдим. Моля ви двете страни да представят кратки резюмета по въпроса най-малко един ден преди това. Нещо друго?

— Да, почитаеми съдия — каза Дилън. — Искаме господин Уорд да бъде освободен под гаранция.

— Това е безумие! — изкрещя Кели. — Той е убил трима души и се е опитал да убие и четвърти и аз не се съмнявам, че ще се помъчи да довърши работата, ако бъде освободен.

— Госпожица Уайтулф очевидно е забравила употребата на думата предполага се. Това е Америка и се предполага, че сме невинни до доказване на противното. Ще помоля съдът да напомни на госпожица Уайтулф този факт.

— Уважаеми съдия — каза Кели, опитвайки се да успокои гласа си, — не може да рискувате този човек да излезе навън. Вече обсъдихме освобождаване под гаранция за изслушването по този въпрос и беше отказано. Няма причина да го преразглеждаме.

— Господин съдия, господин Уорд е съдействал напълно на полицията и е готов да отиде на съдебен процес по обвиненията. Той няма история на криминално поведение, нито дори глоба за пътнотранспортно нарушение, освен за предполагаемото превишаване на скоростта. Има съпруга и малка дъщеря, както и връзки с обществеността чрез църквата. Трябва да бъде освободен под гаранция.

Дилън видя, че съдия Хамилтън иска да му каже колко абсурден е този аргумент в случай на тройно убийство, но не го направи, а вместо това каза:

— Отказвам освобождаване под гаранция на този етап. Благодаря на обвинението и на защитата. Очаквам с нетърпение да прочета резюметата ви.

Кели изгледа кръвнишки Дилън, докато излизаше от съдебната зала, но Джеймс му кимна, показвайки, че разбира, че това е част от работата му.

Дилън погледна Арло, който гледаше през прозореца, и разбра, че подсъдимият не е внимавал и вероятно дори не е чул какво се е случило.

В съзнанието му нахлу сцена — Арло Уорд, евентуално невинен, страдащ от тежко психично заболяване човек, завързан за стол, докато получава смъртоносна инжекция. Електрическата машина бръмчи, докато първата доза го парализира, втората го анестезира и третата кара сърцето му да спре. Щеше да умре за шест минути и през тези шест минути пак нямаше да разбере какво му се случва и защо.

Ако това се случи, Дилън знаеше, че никога няма да си прости.

— Е, това си беше откровена караница — отбеляза Мадлин.

— Ако мислиш, че това беше караница, почакай до процеса.