Кървава луна

44.

Дилън и Лили седяха в джипа и гледаха медийния цирк.

Навън имаше най-малко седем новинарски микробуса. Репортерите разговаряха с операторите и с колегите си, опитваха се да хванат всеки, който влиза в съдебната палата и за който мислеха, че участва в делото. Когато не можеха да уловят някого, сами говореха пред камерата. Вероятно изказваха собственото си мнение, защото никой не пожела да говори с тях. Дилън пресметна, че навън има и най-малко петдесет зяпачи, които пиеха кафе и правеха снимки.

Когато пристигна автобусът със съдебните заседатели, оживлението се засили и репортерите се струпаха наоколо, за да снимат хората вътре. Наложи се няколко помощник-шерифи да разчистят пътя, за да могат съдебните заседатели да слязат от автобуса и да стигнат до сградата на съдебната палата.

— Мисля, че трябва да влезем през задния вход — предложи Дилън.

— Не е добре, Дилън. Влезеш ли веднъж през задния вход, ще трябва да го правиш винаги. Просто не им обръщай внимание.

Той въздъхна.

— Ще бъде някакво шибано шоу. Знаеш го, нали?

— Такава ни е работата. Защото определено не го правим за пари. — Лили го погледна. — Пък и твоята голяма кантора в Лос Анджелис вероятно следи съдебния процес. Може би ще ти предложат повече пари, ако спечелиш.

Дилън видя, че единият репортер се спъна и падна и му стана смешно, понеже задаваше някакви въпроси на съдебните заседатели, но всъщност издаваше просто крясъци.

— Може да загубим. Как ще продължа да практикувам право, ако Арло умре, защото сме загубили, Лил?

— По същия начин както винаги досега сме правили. Продължаваме нататък. Ако ще минаваш през ада, не спирай да вървиш, нали така?

Дилън видя, че последната съдебна заседателна се опита да влезе в съдебната палата и беше обградена от репортери. Жената изглеждаше ужасена и Дилън не искаше това да бъде образът по новините довечера, затова с Лили слязоха от джипа и прекосиха улицата. Стъпалата към съдебната палата бяха тесни и репортерите ги наобиколиха.

Дилън не обърна внимание на въпросите им и си проправи път към входа на съдебната палата. Когато мина през вратите, видя Холи Фалоус, която чакаше да мине през детекторите за метал. Те си размениха погледи безмълвно.

Дилън изчака, докато Холи тръгна към залата, и после мина през детекторите.