Кървава луна

9.

Домът на Холи Фалоус беше обзаведен така, както Кели очакваше да го обзаведе една млада жена на двайсет и няколко години. Жилището излъчваше жизнерадост, артистична енергия, въпреки че в момента беше разхвърляно, а Кели имаше чувството, че обикновено не е така. Ейприл беше живяла със сестра си и Кели се запита дали Холи е оставила вещите ѝ на склад, или все още са тук.

Холи имаше стоманена шина на китката и ботуш на крака и изцяло разчиташе на патерицата, докато пристъпваше към дивана. Вместо да се настани на канапето срещу нея, Кели седна до нея.

— Как се чувстваш?

Холи отмести поглед встрани и подпря патерицата на масичката за кафе.

— Често изпитвам болки, не искам да взимам твърде много лекарства, но ибупрофенът и тиленолът не помагат много. И ще трябва да ми направят още една операция на крака. Строших си глезена и трябва да му сложат метални пластини.

Кели кимна, докато гледаше ботуша, който стигаше чак до коляното на Холи.

— Казахте, че сте прокурорът по делото ми. Какво означава това?

— Означава, че аз съм онази, която ще осъди Арло Уорд. Исках да се срещна с теб и да ти дам телефонния си номер, в случай че се нуждаеш от нещо. Холи, искам да знаеш, че винаги можеш да разчиташ на мен лично. Ако не разбираш нещо или някой се държи несправедливо с теб, искам да ми се обадиш.

Холи явно едва се държеше. Очите ѝ бяха пълни със сълзи и ръцете ѝ трепереха.

— Знам какво преживяваш — тихо каза Кели. — Това…

— Наистина ли знаете? — избухна Холи и сълзите потекоха по лицето ѝ. — Знаете какво е да убият гаджето и сестра ти? Нищо не знаете!

Кели преглътна, докато гледаше как младата жена бърше сълзите си. Кутията с хартиени кърпички на масичката за кафе беше почти празна.

— Не сестра ми… Майка ми.

Холи я погледна, но не каза нищо.

Кели се поколеба. Не беше сигурна дали да го направи сега, но никога нямаше да има подходящ момент.

— Искам да ти дам нещо. — Тя бръкна в чантата си, която остави на пода, и извади черна кутийка за бижута. — Намериха я в джоба на Майкъл. Помислих си, че трябва да го имаш.

Когато детектив Ханк Филипс ѝ каза за годежния пръстен, стомахът на Кели се сви. Годежният пръстен означаваше един цял живот, който Холи би трябвало да изживее, но който се беше изпарил и никога нямаше да се завърне.

Холи отвори кутийката, видя пръстена и се разрида.

— Майки… миличък.

Двете дълго седяха мълчаливо. Когато Холи се успокои, тя попита:

— Знаете ли какво правеше Майкъл през свободното си време? — Холи се усмихна леко. — Работеше като доброволец в Центъра за ограмотяване на възрастни. Смяташе, че четенето е най-важното нещо, което един възрастен трябва да знае. — Тя замълча за момент. — Веднъж една агенция за манекенки се свърза със сестра ми. Ейприл беше хубавица още от малка, но им отказа. Щеше да пътува много и да получава добри пари и други неща, но мечтата ѝ беше да стане учителка, защото много обичаше децата. — Холи избърса няколко сълзи. — Те бяха добри хора. Не заслужаваха такава съдба.

Тя извади пръстена от кутийката и го сложи на пръста си. Кели предполагаше, че целта на отиването им на къмпинг е била Майкъл да ѝ предложи да се сгодят, и сърцето ѝ се късаше, докато гледаше как Холи се взира в пръстена и си представя какво би могло да бъде.

— Сестра ми помагаше да се грижим за баща ни — продължи Холи, без да откъсва очи от пръстена. — Той има множествена склероза. Не знам какво ще правя сега. Едва се движа, няма как да се грижа за него, а той си няма друг. — Тя погледна Кели. — Защо го е направил? Ние нямахме пари, нито нещо друго ценно. Защо?

Кели трябваше да прехапе устни, за да спре част от гнева, който усети, че я задушава.

— Не знам защо тези хора правят такива неща, Холи, всъщност мисля, че той не го е направил за пръв път.

— Ненормален ли е?

— Не сме сигурни.

Холи избърса сълзите си и се втренчи в пръстена.

— Сънувам кошмари, че идва в болницата и убива и мен. — Тя погледна Кели. По лицето ѝ все още се стичаха сълзи, но вече не ридаеше. — Ако е луд, ще му се размине ли и ще дойде ли да ме убие?

Кели се пресегна и нежно хвана ръката на младата жена.

— Не, няма.

Очите на Холи бяха зачервени. Излъчваха нещо толкова трагично, сякаш е видяла твърде много за годините си и това я е състарило. Кели знаеше, че ако я беше видяла преди няколко седмици, Холи щеше да изглежда съвсем различно.

Холи леко докосна пръстена и отново се разплака, Кели я стисна леко за ръката.

— Обещавам ти… ще го накарам да си плати за онова, което е направил.

Кели си тръгна и се обади на Джеймс по мобилния телефон.

— Промених решението си — каза тя. — Искам смъртно наказание за Арло Уорд.