Смъртоносно бяло

23

В ретроспекция Робин бе наясно, че уикендът за празнуването на годишнината от сватбата е бил обречен още преди да започне, още долу в криптата на Камарата на общините, когато отказа на молбата на Страйк да следи Джими.

В опит да отхвърли чувството си за вина беше споделила искането на Страйк с Матю, когато той я взе след работа. Вече напрегнат от усилието да придвижва през натоварения трафик в петък вечер ленд роувъра, който мразеше, Матю мина в офанзива и настояваше да разбере защо е гузна след всичкия робски труд, положен за Страйк през последните две години, и продължи да оплюва съдружника й толкова злобно, та Робин се почувства длъжна да го защити. Все още се разправяха по повод работата й час по-късно, когато Матю внезапно забеляза, че на жестикулиращата лява ръка на Робин ги нямаше нито годежния, нито венчалния пръстен. Никога не ги слагаше, когато играеше ролята на неомъжената Вениша Хол, и напълно бе забравила, че нямаше как да ги вземе от дома им на Албъри Стрийт, преди да тръгнат за хотела.

– Проклетата ни годишнина е, а ти не се сещаш дори да си сложиш пръстените! – кресна Матю.

Час и половина по-късно спряха пред сградата на хотела от меко златисти тухли. Сияещ мъж в униформа отвори вратата на Робин. Нейното „благодаря“ бе недоловимо заради твърдата и горчива буца в гърлото й.

Почти не си говореха по време на вечерята, приготвена от готвач, удостоен със звезда „Мишлен“. Робин със същата сила би могла да дъвче полистирол и прах. Огледа околните маси. Двамата с Матю бяха единствената млада двойка. Бегло се почуди дали някои от тези съпрузи бяха преминали през подобни препятствия в брака си и ги бяха надмогнали.

Тази нощ спаха с гръб един към друг.

В събота Робин се събуди с осъзнаването, че всеки миг в хотела, всяка стъпка в грижливо поддържания му парк с лавандулова алея, японска градина, овощна градина и лехи с органични зеленчуци им струваше малко състояние. Вероятно Матю си мислеше същото, защото се държеше помирително по време на закуската. И все пак разговорът им постоянно доближаваше опасни територии, от които те бързаха да се отдръпнат. От напрежението в слепоочието на Робин запулсира главоболие, но тя не искаше да помоли персонала за обезболяващи, защото всеки знак за дискомфорт можеше да доведе до нова караница. Робин се питаше какво ли е да си имал сватба и меден месец, които да не се боиш да си спомняш. Накрая се спряха на темата за работата на Матю като най-безопасна, докато се разхождаха из парка.

Следващата събота щеше да има благотворителен мач по крикет между неговата фирма и друга. Матю, който бе също толкова добър в крикета, както и преди в ръгбито, очакваше срещата с голямо нетърпение. Робин слушаше хвалбите му за неговите собствени умения и подигравките по адрес на несръчния Том, смееше се в точните моменти, издаваше утвърдителни звуци и непрестанно в едно студено и нещастно кътче на съзнанието си се питаше какво ли ставаше сега в Боу, дали Страйк е отишъл на протестния поход, дали е научил нещо полезно за Джими, като в същото време се чудеше и маеше как тя, Робин, се бе озовала с този надут и вгледан в себе си човек, който напомняше красивото момче, някога обичано от нея.

За пръв път в живота си тази нощ Робин прави секс с Матю само за да избегне скандала, който би последвал отказа й. Беше годишнината от сватбата им, така че трябваше да правят секс като един вид нотариален печат върху уикенда и носещ също толкова удоволствие. Сълзи запариха в очите й, когато Матю стигна до кулминацията и онази студена и нещастна частица от нея, заровена дълбоко в покорното й тяло, се почуди как така той не можеше да почувства нещастието й, как успяваше да си въобразява, че бракът им е успешен.

След като Матю се изтъркаля встрани и каза всичко, което се предполагаше, че е редно, тя преметна ръка върху мокрите си очи. За пръв път, когато му отговори „И аз те обичам“, знаеше извън всяко съмнение, че лъже.

След като Матю заспа, Робин много внимателно се пресегна да вземе телефона от нощното шкафче и провери съобщенията си. Нямаше нищо от Страйк. Откри в Гугъл снимки от протестния марш в Боу и й се стори, че разпознава сред тълпата високия мъж с къдрава коса, който си бе сложил маска на Гай Фокс. Робин остави телефона си с лицето надолу върху нощното шкафче, за да затули светлината му, и затвори очи.