Смъртоносно бяло

50

– Корм – продума немощно тя, взряна в него над ръба на чашата си. Беше бледа, но Страйк бе наясно, че тя е способна на всичко, за да режисира ситуация, която би могла да използва за свое предимство, включително да не се храни известно време и да сложи бяла пудра, и само кимна.

– О, вие се познавате – изненада се Дръмънд.

– Трябва да вървя – избъбри Шарлот, като се изправи до загрижената Лусинда. – Закъснявам, имам среща със сестра си.

– Сигурна ли сте, че сте достатъчно добре да вървите? – попита я Лусинда.

Шарлот отправи към Страйк крехка усмивка.

– Би ли ме изпратил? Само на една пресечка оттук е.

Дръмънд и Лусинда се обърнаха към Страйк очевидно облекчени, че могат да прехвърлят отговорността за богатата и със солидни връзки жена върху неговите рамене.

– Не съм сигурен, че съм най-подходящият за такава задача – посочи Страйк бастуна си.

Усети изненадата на Дръмънд и Лусинда.

– Ще те предупредя навреме, ако тръгна да раждам – подхвърли Шарлот. – Моля те.

Той можеше да каже „Не“. Можеше да каже: „Защо не повикаш сестра си да те вземе оттук?“. Но знаеше, че отказ би изглеждал детински в очите на хора, с които можеше да му се наложи да разговаря отново.

– Добре – изрече с тон, който граничеше с рязък, без да е такъв.

– Много ти благодаря, Лусинда – каза Шарлот и стана от стола.

Облечена беше в бежов копринен шлифер върху черна тениска и джинси за бременни, носеше маратонки. Дори и тези прости елементи на облеклото й бяха от най-добро качество. Винаги бе предпочитала монохромни цветове, строга или класическа кройка, които открояваха забележителната й красота.

Страйк задържа вратата отворена пред нея и бледността на Шарлот му припомни случай, когато Робин пребеля и й изби пот в края на едно пътуване, след като умело избегна фатално подхлъзване върху лед с кола под наем.

– Благодаря ви – каза той на Хенри Дръмънд.

– За мен беше удоволствие – отвърна официално търговецът на картини.

– Ресторантът не е далеч – каза Шарлот и посочи нагоре по склона, когато вратата на галерията се затвори зад тях.

Поеха редом – минувачите вероятно предполагаха, че той е отговорен за издутия й корем. Усещаше аромата, лъхащ от кожата й, за който знаеше, че е „Шалимар“. Използваше го още от деветнайсетгодишна и понякога той й го бе купувал. Отново си припомни как преди години бе вървял по същия път към последвалата разправия с баща й в италиански ресторант.

– Мислиш, че аз съм подредила това.

Страйк не отговори. Нямаше желание да бъде въвличан в спор или възпоминания. Извървяха две пресечки, преди той да попита:

– Къде е това заведение?

– На Джърмин Стрийт, „Франкос“.

В мига, щом тя изрече името, той си даде сметка, че става дума за същия ресторант, в който някога се бе запознал с бащата на Шарлот. Скандалът, който се разрази тогава, бе кратък, но злостен, защото у всички членове на аристократичното семейство на Шарлот я имаше вродената проклетия, но пък после тя и Страйк се бяха върнали в апартамента й и бяха правили любов със страст и настойчивост, които сега Страйк искаше да пропъди от ума си заедно със спомена за сълзите й, които не спряха дори в мига на кулминация, а капеха топли върху лицето му, докато тя крещеше от наслада.

– Ох! Стой – изрече остро тя.

Той се обърна. Шарлот хвана корема си с две ръце и се отдръпна намръщена заднешком към един вход.

– Седни на стъпалото – каза той и му бе неприятно да направи дори това предложение.

– Не – отвърна тя и задиша дълбоко. – Просто ме отведи до „Франкос“ и можеш да си вървиш.

Продължиха напред.

Оберкелнерът бе самата загриженост: беше очевидно, че Шарлот не е добре.

– Сестра ми дойде ли?

– Още не – отвърна тревожно оберкелнерът и също като Хенри Дръмънд и Лусинда впери поглед в Страйк да поеме отговорността за този смущаващ и нежелан проблем.

Само минута по-късно Страйк седеше на мястото на Амилия на масата за двама до прозореца, а келнер им донесе бутилка с вода. Шарлот още дишаше дълбоко и оберкелнерът дотича да постави панерче със солети помежду им, като предположи колебливо, че Шарлот може да се почувства по-добре, ако хапне нещо, но също така посъветва Страйк да му даде знак в мига, щом прецени, че трябва да се повика линейка.

Най-накрая бяха оставени на мира. Въпреки това Страйк продължаваше да мълчи. Възнамеряваше да си тръгне веднага щом цветът й се подобреше или сестра й пристигнеше. Около тях добре облечени клиенти похапваха паста и пиеха вино в изискания интериор с дърво, кожа и стъкло, с черно-бели гравюри върху тапетите с геометричен десен в червено и бяло.

– Мислиш си, че аз съм го нагласила – отрони Шарлот отново.

Страйк не каза нищо. Следеше за появата на сестрата на Шарлот, която не бе виждал от години и която несъмнено щеше да е неприятно изненадана да ги види двамата заедно. Може би щеше да последва друга кавга с процедени неприятни реплики, скрита от останалите посетители, при която щяха да бъдат отправени нови упреци за неговия характер, произход и мотивите му да придружи своята богата, бременна и омъжена бивша приятелка до масата й в ресторанта.

Шарлот взе една солета и започна да я яде, като го наблюдаваше.

– Наистина не знаех, че ще си там днес, Корм.

Той не й повярва и за секунда. Срещата в Ланкастър Хаус бе случайна: той забеляза шока в очите й, когато погледите им се срещнаха, но днешното им виждане не бе непреднамерено. Ако не съзнаваше, че е невъзможно, би предположил дори осведоменост от нейна страна за скъсването с приятелката му сутринта.

– Ти не ми вярваш.

– Няма значение – каза той, като все още оглеждаше улицата за Амилия.

– Бях стъписана, когато Лусинда спомена, че си там.

Друг път. Изобщо не би споделила с теб кой е в кабинета. Вече си знаела.

– Често ми се случва напоследък – упорстваше тя. – Наричат ги контракции Бракстън Хикс. Мразя да съм бременна.

Той разбра, че не е прикрил първата си мисъл, когато тя се наведе напред и промълви:

– Знам какво си мислиш. Не съм се отървала от нашето. Не съм.

– Не започвай, Шарлот – каза Страйк с усещането, че твърдата почва под него започва да се напуква и размества.

– Изгубих го...

– Няма да слушам това отново – отсече той с предупредителна нотка в гласа си. – Тъпо е да се връщаме към неща отпреди две години. Не ме е грижа.

– Направих си тест в дома на майка ми...

– Казах, че не ме интересува!

Той искаше да си тръгне, но сега тя бе дори още по-бледа, устните й трепереха и се взираше в него с до болка познатите зелени очи с ръждиви точици в тях, в които проблеснаха сълзи. Издутият корем все така не изглеждаше част от нея. Той не би се изненадал, ако тя повдигнеше тениската си, за да покаже възглавничка отдолу.

– Иска ми се да бяха твои.

– Да му се не види, Шарлот...

– Ако бяха твои, щях да съм щастлива от предстоящото.

– Не ми ги пробутвай тия. И ти като мен не искаше деца.

Сълзите вече течаха по бузите й. Тя ги избърса със силно треперещи пръсти. Един мъж на съседната маса се преструваше, че не поглежда към тяхната. Винаги остро долавяща ефекта, който упражняваше върху околните, Шарлот метна на подслушвача поглед, който го накара забързано да се заеме с тортелините си, после гризна нова солета и задъвка плачейки. Накрая отпи вода, за да преглътне, посочи корема си и прошепна:

– Съжалявам ги. Само това чувство изпитвам: жалост. Съжалявам ги, защото аз съм тяхна майка и Джаго е техен баща. Какъв старт в живота само. В началото се мъчех да измисля начини да умра, без да ги нараня.

– Престани да си толкова вгледана в себе си – рязко изрече Страйк. – Те ще имат нужда от теб все пак.

– Не искам никой да се нуждае от мен, никога не съм го искала. Желанието ми е да съм свободна.

– За да се самоубиеш?

– Да. Или да се опитам да те накарам отново да ме заобичаш.

Той се наведе към нея.

– Ти си омъжена. Бременна си с неговите деца. Между нас всичко е свършено.

Тя също се наклони напред, а мокрото й от сълзи лице бе най-красивото нещо, което бе виждал. Усещаше аромата на „Шалимар“ по кожата й.

– Винаги ще те обичам повече от всеки друг на този свят – заяви тя, бяла като стена и зашеметяващо хубава. – Знаеш, че това е истината. Обичах те повече от всички в семейството си, ще те обичам повече от децата си, ще те обичам на смъртното си легло. Мисля си за теб, когато двамата с Джаго...

– Продължиш ли, ставам и си отивам.

Шарлот отново се облегна на стола си и се вгледа в него, сякаш бе приближаващ насреща влак, а тя бе вързана за релсите.

– Знаеш, че е истина – изрече с дрезгав глас. – Знаеш го.

– Шарлот...

– Отгатвам какво ще кажеш – прекъсна го, – че съм лъжкиня. Такава съм. Лъжкиня съм, но не и за важните неща, за тях никога, Блуи.

– Не ме наричай така.

– Ти не ме обичаше достатъчно...

– Не смей да хвърляш вината върху мен – заяви той, неспособен да се сдържи. Никой друг не успяваше да го докара дори близо до такова състояние. – Краят беше изцяло твое дело.

– Ти не желаеше компромис...

– О, аз направих компромис. Дойдох да живея при теб, както искаше ти...

– Не искаше да приемеш работата, която татко ти уреди...

– Аз си имах работа. Имах агенцията.

– Сбърках за агенцията, сега го знам. Ти постигна невероятни неща... Непрекъснато четях всичко за теб. Джаго го откри в историята на браузъра ми...

– Ами да си беше прикрила следите. С мен бе далеч по-предпазлива, когато го чукаше зад гърба ми.

– Не съм спала с Джаго, докато бях с теб...

– Сгоди се за него две седмици след като скъсахме.

– Стана бързо, защото аз се погрижих да ускоря нещата – изрече тя гневно. – Ти ме обвини, че лъжа за бебето, и аз бях оскърбена, бясна. Сега с теб можехме да сме женени, ако ти не беше...

– Менюта – изрече келнер, внезапно материализирал се край масата им, и подаде по едно на двамата.

Страйк не прие своето.

– Няма да остана.

– Вземи го за Амилия – поръча му Шарлот, а той издърпа менюто от ръката на сервитьора и го шляпна върху масата пред себе си.

– Днес предлагаме два специалитета – съобщи келнерът.

– Имаме ли вид да искаме да слушаме за специалитетите ви? – изръмжа му Страйк. Човекът остана за секунда замръзнал от смайване, после бързо се отдалечи помежду масите и дори гърбът му излъчваше обида.

– Куп романтични глупотевини – заяви Страйк. – Ти искаше неща, които не можех да ти дам. Във всеки момент ненавиждаше бедността.

– Държах се като разглезена кучка – сведе глава тя. – Знам, че е така, но после се омъжих за Джаго, получих всичко онова, което смятах, че ми се полага, а сега просто искам да умра.

– Не опираше само до ваканции и бижута, Шарлот. Ти искаше да ме пречупиш.

Лицето й се изопна, както тъй често се бе случвало преди особено бурни изблици, истински ужасяващите сцени.

– Искаше да ме спреш да искам всичко извън теб. Това щеше да е доказателството, че те обичам, ако се откажех от армията, после от агенцията, от най-стария ми приятел Дейв Полуърт, от всичко, което ме правеше какъвто съм.

– Никога не съм искала да те пречупвам, как можа да кажеш такова ужасно нещо...

– Искаше да ме премажеш, защото това правиш ти. Не строшиш ли нещо, току-виж постепенно избледняло. А ти държиш всичко да е под твой контрол. Убиеш ли го, няма да ти се наложи да го гледаш как умира.

– Погледни ме в очите и ми кажи, че след мен си обичал друга така, както обичаше мен.

– Не съм – отвърна той, – и слава богу.

– Имахме невероятни моменти заедно...

– Ще трябва да ми припомниш кои са били.

– Онази вечер на яхтата на Бенджи в Малката Франция...

– Трийсетият ти рожден ден? Коледата в Корнуол? Голяма забава падна, а?

Ръката й отново се отпусна върху корема. На Страйк му се стори, че мерна движение през тънката черна тениска и отново в ума му се прокрадна мисълта за нещо извънземно и нечовешко под кожата й.

– Шестнайсет години с прекъсвания. Дадох ти най-доброто, което имах да дам, и все не ти стигаше – каза той. – Идва момент, когато спираш с усилията си да спасиш онзи, който се опитва да те повлече надолу със себе си.

– О, я стига моля те – отсече тя и внезапно уязвимата и отчаяна Шарлот изчезна, отстъпила място на далеч по-корава жена, умна и с хладен поглед. – Ти не искаше да ме спасиш, Блуи, искаше да ме разгадаеш. Има голяма разлика.

Той беше доволен от появата на тази втора Шарлот, също толкова позната му, колкото крехкото създание, само дето не му причиняваше такива угризения да я наранява.

– Сега ти изглеждам приемлив, защото съм известен, а ти се омъжи за лайно.

Тя преглътна този удар, без да мигне, макар че лицето й стана една идея по-розово. Шарлот винаги бе изпитвала удоволствие от битките.

– Колко си предсказуем. Знаех, че така ще изтълкуваш връщането ми – защото си известен.

– Е, имаш склонност да се появяваш там, където има драма, Шарлот – отбеляза Страйк. – Спомням си, че последния път тъкмо ми беше отнесен половината крак.

– Негодник такъв – изрече тя със студена усмивка. – Значи това е обяснението ти за грижите, които полагах за теб месеци след това?

Телефонът му иззвъня: Робин.

– Здравей – каза и той и се извърна от Шарлот, за да гледа през прозореца. – Как върви?

– Здрасти, звъня да ти кажа, че няма да се видим довечера – изрече Робин с много по-подчертан йоркшърски акцент от обикновено. – Ще ходя на купон у приятелка.

– Досещам се, че Флик слуша, така ли? – попита Страйк.

– Да... ами що не пробваш да се обадиш на жена си, ако ти е самотно? – каза Робин.

– Това и ще направя – отвърна Страйк развеселен въпреки хладния поглед на Шарлот през масата. – Искаш ли да ти се развикам, та да е по-достоверно?

– Не, върви на майната си – каза високо Робин и затвори.

– Кой беше това? – попита Шарлот с присвити очи.

– Трябва да вървя – съобщи Страйк, като прибра телефона в джоба си и посегна към бастуна, който се бе плъзнал и паднал под масата по време на спора им с Шарлот. Като разбра какво иска той да направи, тя се наведе настрани и успя да го хване преди него.

– Къде е бастунът, който аз ти подарих? Онзи от Малака?

– Ти си го задържа – припомни й той.

– А този кой ти го купи? Робин ли?

При всичките параноични и често безумни обвинения на Шарлот от време на време тя бе способна на много точни догадки.

– Ами да, точно тя – отговори Страйк, но веднага съжали, че го каза. Беше се включил в играта на Шарлот и тя мигом се превърна в трета и рядко виждана Шарлот, нито студена, нито крехка, а откровена до безразсъдство.

– Всичко, което ме крепеше по време на бременността, е мисълта, че веднъж щом ги родя, мога да се махна.

– Ще изоставиш децата си в мига, щом излязат от утробата ти?

– В капан съм за още три месеца. Всички толкова много искат момчето, че почти не ме изпускат от поглед. Щом веднъж родя, ще е различно. Мога да си ида. И двамата знаем, че от мен майка няма да излезе. Ще са по-добре със семейство Рос. Майката на Джаго вече се е строила да ги поеме изцяло.

Страйк протегна ръка за бастуна си. Тя се поколеба, после му го подаде. Той се изправи.

– Поздрави Амилия от мен.

– Тя няма да дойде. Излъгах. Знаех, че ще си при Хенри. Вчера бях с него на частен оглед на картини. Той ми каза, че ще идеш при него за интервю.

– Довиждане, Шарлот.

– Не би ли предпочел да си предупреден предварително, че те искам отново?

– Само че аз не те искам – погледна я той от горе надолу.

– Не продавай на краставичар краставици, Блуи.

Страйк с накуцване излезе от ресторанта покрай зяпналите го келнери, явно всички известени вече колко груб е бил с един от колегите им. Когато излезе на улицата, се почувства преследван, сякаш Шарлот бе пратила по петите му демон, който да го сподиря до следващата им среща.