Смъртоносно бяло

38

Беше почти обед, когато Страйк пристигна пред дома на Изи на Ъпър Чейн Роу в Челси, тиха улица с къщи от двете страни, които, за разлика от сградите на Ебъри Стрийт, бяха все различни, но съчетани с вкус. Тази на Изи бе малка и боядисана в бяло с фенер до входната врата. Страйк позвъни и тя отвори само след секунди.

В широките си черни панталони и черен пуловер, твърде плътен за такъв топъл ден, Изи напомни на Страйк за първата му среща с баща й, когато той бе облякъл дебело палто през юни. На шията й висеше сапфирено кръстче. Страйк си помисли, че бе дотолкова в траур, доколкото позволяваха съвременното облекло и нрави.

– Влез, заповядай – изрече тя нервно, без да среща погледа му, отстъпи назад и го покани с жест към обширно помещение, съчетаващо дневна и кухненска част с бели стени, канапета с ярък десен и камина в стил ар нуво, чиято полица бе поддържана от жилести гипсови женски фигури. Високите задни прозорци разкриваха гледка към малък частен двор със скъпи градински мебели и добре поддържан жив плет.

– Сядай – каза му Изи и махна към едно от яркоцветните канапета. – Чай? Кафе?

– Чай, благодаря.

Страйк се настани и незабележимо отстрани няколко неудобни, обшити с мъниста възглавнички изпод себе си, след което огледа стаята. Въпреки веселите модерни тъкани преобладаваше по-традиционно английски вкус. Две ловни гравюри висяха над масичка, отрупана с фотографии в сребърни рамки, включително голяма черно-бяла снимка от сватбата на родителите й – Джаспър Чизъл в униформата на Кралските хусари, а лейди Патриша, руса и зъбата, в облак от тюл. Над камината висеше акварел на три руси дечица, за които Страйк предположи, че са Изи, покойният Фреди и Физи, непознатата му по-голяма сестра.

Изи трополеше в кухнята, изпускаше лъжички, отваряше и затваряше шкафове, без да намери каквото търсеше. Накрая, след като отказа предложената й от Страйк помощ, пренесе поднос с чайник, чаши и чинии от костен порцелан и бисквити през краткото разстояние между кухнята и ниската масичка и го остави върху нея.

– Гледа ли откриването на олимпиадата? – попита го любезно, заета с чайника и цедката.

– Да, гледах го – отвърна Страйк. – Чудесно беше, нали?

– Хареса ми първата част – каза Изи, – онова с индустриалната революция, но след това малко доскуча. Не съм сигурна дали чужденците ще схванат защо споменаваме Националната здравноосигурителна служба. А лично аз можех да мина и без рап музиката. Сложи си колкото искаш мляко и захар.

– Благодаря.

Настана кратко мълчание, нарушавано само от потракването на сребърни прибори и порцелан, онова мълчание, на което в Лондон можеха да се радват само хора с много пари. Мансардният апартамент на Страйк никога не бе напълно тих дори през зимата: музика, стъпки и гласове изпълваха улицата в Сохо под него, а когато пешеходците се оттеглеха, разнасяше се тътенът на нощния трафик и дори най-лекият полъх на вятъра караше паянтовите му прозорци да дрънчат.

– О, чекът ти – сети се Изи и отново скочи да вземе плик от кухненската маса. – Заповядай.

– Много ти благодаря – отговори Страйк и го пое от нея.

Изи отново седна, взе си бисквита, после се отказа да я яде и я сложи в чинийката си.

Страйк отпи от чая, за който подозираше, че е от най-високо качество, но за него имаше неприятния вкус на сушени цветя.

– Хм... – обади се Изи най-накрая. – И аз не знам откъде да започна.

Заразглежда пръстите си, които бяха без маникюр.

– Страх ме е да не ме помислиш за откачена – измърмори тя и го погледна изпод русите си мигли.

– Надали – отвърна Страйк, остави чая си и си придаде изражение, за което се надяваше да е насърчително.

– Научи ли какво са открили в портокаловия сок на татко?

– Не.

– Стрити на прах таблетки амитриптилин. Не знам дали са ти известни... Това е антидепресант. От полицията казаха, че били доста ефикасен и безболезнен метод за самоубийство. Нещо като да сложиш колан и тиранти едновременно... това с хапчетата и... торбичката.

Тя несръчно отпи глътка от чая.

– В действителност от полицията проявяват голямо съчувствие. Е, разбира се, обучени са за това, нали? Казаха ни, че ако хелият е с голяма концентрация, нужно е само едно вдишване и... заспиваш.

Тя сви плътно устни.

– Работата е там – заговори внезапно високо и забързано, – че аз знам със сигурност едно. Татко никога не би се самоубил, това бе акт, презиран от него. Винаги го е наричал изход на страхливеца, ужасен за семейството и за всички околни. Има и още нещо странно: никъде в къщата не бе открита опаковка от амитриптилин. Нито празни кутийки, нито блистери, нищо. Разбира се, на подобна кутийка би го имало името на Кинвара, на нея бе предписан амитриптилин. Пие го повече от година.

Изи погледна Страйк, за да провери какъв ефект са имали думите й. Той не каза нищо и тя продължи.

– Татко и Кинвара се караха предишната вечер на приема точно преди да дойда да си приказвам с теб и Чарли. Татко току-що ни беше съобщил, че е поканил Раф да иде при него другата сутрин в къщата на Ебъри Стрийт. Кинвара беше бясна. Попита татко защо не й го е казал, а той само се усмихна, което я ядоса още повече.

– И защо така?

– Защото тя мрази всички нас – каза Изи, правилно разгадала въпроса на Страйк. Дланите й бяха здраво преплетени, кокалчетата бяха побелели. – Винаги е ненавиждала всеки и всичко, с което трябва да се състезава за татковото внимание и обич, но особено силно ненавижда Раф, тъй като той много прилича на майка си, а Кинвара продължи да се притеснява по повод Орнела, защото тя все още е с великолепна външност. Също така Кинвара не понася факта, че Раф е момче. Винаги се е бояла, че той ще замени Фреди и евентуално ще бъде върнат в завещанието. Кинвара се омъжи за татко заради парите му. Никога не го е обичала.

– Като казваш „да бъде върнат“...

– Татко изключи Раф от завещанието си, когато той прегази... когато направи онова с колата. Кинвара стоеше зад това решение, естествено, тя настояваше татко да няма нищо общо повече с Раф. Та така, онази вечер в Ланкастър Хаус татко ни каза, че е поканил Раф за следващия ден. Кинвара притихна, а няколко минути по-късно обяви, че си тръгва, и излезе. Твърди, че отишла на Ебъри Стрийт, написала на татко прощална бележка... Но ти си бил там, сигурно си я видял.

– Да – потвърди Страйк, – видях я.

– Та тя твърди, че написала бележката, стегнала си пътната чанта и после хванала влака обратно за Улстоун. От разпита на полицаите можеше да се съди как си мислят, че татко се е самоубил, защото тя го е напуснала, само че това е пълен абсурд. Бракът им не вървеше от цяла вечност. Той бе прозрял истинската й същност много месеци преди това. Дрънкаше врели-некипели и постоянно прибягваше към мелодрама, за да задържи интереса на татко. Уверявам те, ако татко научеше, че тя ще го напусне, би изпитал облекчение, не желание за самоубийство, но така или иначе не би приел сериозно бележката, защото щеше да му е ясно, че това са поредните й номера. Кинвара има девет коня и никакви доходи. Би се наложило със сила да бъде изтикана от Чизъл Хаус, както стана с Дрънкало номер едно... Говоря за третата съпруга на дядо – поясни Изи. – Мъжете Чизъл явно имат слабост към жени с големи гърди, дето отглеждат коне.

Зачервена под луничките си, Изи пое дъх и продължи:

– Аз мисля, че Кинвара е убила татко. Не мога да си го изхвърля от главата, не мога да се съсредоточа, за нищо друго не мога да мисля. Тя беше убедена, че има нещо между татко и Вениша, заподозря го от първия миг, щом зърна Вениша, а и това, че от „Сън“ душеха наоколо, я увери, че с право се тревожи. Вероятно е помислила как това, че татко приема обратно Раф, бележи подготовката му към промяна. Вярвам, че е стрила антидепресанти на прах, сипала ги е в портокаловия му сок, когато не е гледал към нея... Той винаги изпиваше чаша портокалов сок със ставането си, това му беше навик. После, като е бил вече сънлив и не е могъл да се бори с нея, му е надянала торбичката на главата, а едва след като го е убила, е написала бележката, та да изкара как тя е била тази, която е щяла да поиска развод. След извършеното се е изнизала от къщата, прибрала се е в Улстоун и твърди, че е била там, когато татко е умрял.

Останала без дъх, Изи опипа кръстчето на врата си и взе нервно да си играе с него, като чакаше реакцията на Страйк с изражение, което бе едновременно притеснено и войнствено.

Страйк няколко пъти си бе имал работа със самоубийства в армията и знаеше, че оцелелите са връхлитани с особено остра скръб, у тях се отваряше отровна рана, по-болезнена, отколкото у онези, чиито близки бяха срещнали смъртта си от вражески куршум. Той може и да имаше своите съмнения във връзка с края на Чизъл, но не се канеше да ги сподели с дезориентираната и покрусена жена до него. Онова, което най-много го порази в гневния монолог на Изи, бе омразата, която тя очевидно изпитваше към мащехата си. Обвинението, запратено срещу Кинвара, никак не бе тривиално и Страйк се питаше кое бе убедило Изи, че намусената жена с детинско поведение, с която бе прекарал пет минути в колата, е способна дори да планира, камо ли да осъществи такава методична екзекуция.

– Полицията – проговори най-сетне той – няма как да не е проверила движението на Кинвара, Изи. В случаи като този брачният партньор е разследван преди всички останали.

– Но те приемат версията й – трескаво протестира Изи. – Усещам, че й вярват.

„Ами значи е истина“, помисли си Страйк. Имаше твърде високо мнение за Централното управление на полицията, та да си представи, че ще проявят немарливост в проследяване движенията на съпругата, която е имала лесен достъп до мястото на убийството и на която са били предписани лекарствата, открити в тялото на жертвата.

– Кой друг би знаел, че татко пие портокалов сок сутрин? Кой би имал в наличие амитриптилин и хелий?

– Тя признала ли е, че е купила хелия? – попита Страйк.

– Не – отвърна Изи, – но естествено е да не признае. Просто си изпълнява нейната роля на истерично момиченце. – Изи заговори с престорено тънък гласец: – „Не знам как е попаднал в къщата! Ама защо всички ме тормозите, оставете ме на мира, аз овдовях!“. Разправих на полицията как тя нападна татко с чук преди повече от година.

Страйк замръзна, поднесъл чашата с неприятен чай към устата си.

– Какво?

– Нападна татко с чук – повтори Изи и бледосините й очи пронизваха Страйк с настойчивост той да проумее. – Устроили си жесток скандал, защото... няма значение защо, но така или иначе били в конюшнята в Чизъл Хаус, а Кинвара грабнала чук, поставен върху кутия с инструменти, и фраснала с него татко по главата. Късмет имаше, че не го уби тогава. Той така си и остана с нарушено обоняние и усещане за вкус, ядосваше се по най-дребен повод, но настоя случката да се потули. Прати я в клиника и обяви пред всички, че страдала от „нервно изтощение“.

Само че момичето от конюшнята бе станало свидетел на деянието й и ни разказа какво се е случило в действителност. Наложило се да повика местния лекар, защото татко силно кървял. Щеше да го пише по всички вестници, ако татко не бе пратил Кинвара в психиатрично заведение и не бе наложил възбрана над оповестяване в медиите.

Изи отново взе чая си, но ръката й вече трепереше толкова силно, че бе принудена да го остави на масичката.

– Тя не е каквато я мислят мъжете – изрече разпалено. – Те всички се връзват на позата й на глупаво девойче, дори Раф. „Ама тя изгуби дете, Изи...“ Но ако бе чул и една четвърт от дрънканиците й зад гърба му, друга песен щеше да запее. А какво ще кажеш за отворената входна врата? – смени темата Изи. – Знаеш за нея, тъкмо така сте влезли двамата с Вениша. Тази врата никога не се затваря както трябва, ако човек не я затръшне. Татко го знаеше. Той би се погрижил да е правилно затворена, ако е бил сам в къщата. Но ако Кинвара се е изнизала рано сутринта и не е искала да я чуят, просто я е притворила и си е тръгнала, нали така? Да знаеш, тя не е особено умна. Точно на нея би й хрумнало да прибере всички опаковки от амитриптилин, та да не я инкриминират. Знам, че според полицията отсъствието на опаковки е странно, но виждам, че те клонят към заключение за самоубийство, и затова исках да говоря с теб, Корморан – завърши Изи и се понаведе напред в креслото си. – Искам да те наема да разследваш смъртта на татко.

Страйк бе предвидил, че се задава такава молба, горе-долу от момента на пристигането на чая. Перспективата да бъде нает срещу заплащане да разследва случай, който така или иначе бе обсебил Страйк до степен на маниакалност, естествено, беше привлекателна. Но пък от друга страна, клиенти, които задължително търсеха потвърждение на собствените си теории, винаги създаваха ядове. Той не можеше да приеме възлагането при условията на Изи, ала състраданието към скръбта й го накара да потърси по-тактичен начин за отказ.

– Полицията няма да иска да им се пречкам в краката, Изи.

– Не е нужно да знаят, че разследваш смъртта на татко – изрече настойчиво тя. – Можем да се престорим, че проверяваш всички онези глупави нахлувания в градината, за които врещи Кинвара. Пада й се да приемем сериозно твърденията й.

– Останалите от семейството знаят ли за срещата ни?

– О, да – ентусиазирано потвърди Изи. – Физи твърдо държи да действаме по този начин.

– Нима? И тя ли подозира Кинвара?

– Всъщност не – отвърна Изи леко смутена, – но е стопроцентово съгласна, че няма как татко да се е самоубил.

– А според нея кой го е извършил, щом не е Кинвара?

– Ами... – леко се поколеба Изи заради посоката, в която тръгнаха въпросите му, – тя си е втълпила глупавата идея, че по някакъв начин е замесен Джими Найт, но очевидно това е абсурдно. Джими беше в ареста, когато татко умря, нали така? И аз, и ти видяхме как полицаите го отведоха предишната вечер, но Физ не ще и да чуе, буквално има фикс идея на тема Джими. Попитах я: „Откъде е можел Джими да знае къде са амитриптилинът и хелият?“, но тя ме игнорира и все повтаря как Найт гонел отмъщение...

– Отмъщение за какво?

– Моля? – неспокойно избъбри Изи, макар Страйк да знаеше, че го е чула. – О... това няма значение сега. Приключено е.

Изи грабна съда за чай и отиде до кухненската част, където добави в него още гореща вода от чайника.

– Физ се държи неадекватно по отношение на Джими – каза, като шумно тръсна допълнения порцеланов съд върху масичката. – Не може да го търпи още от времето, когато бяхме тийнейджъри.

Тя си наля нова чаша чай, а лицето й бе зачервено. Когато Страйк не каза нищо, тя повтори притеснено:

– Онази работа с изнудването няма как да има нещо общо със смъртта на татко. С това е свършено.

– Не си казала на полицията, нали? – попита я тихо Страйк.

Настъпи пауза. Изи все повече порозовяваше. Отпи от чая си, после промълви:

– Не. – После побърза да добави: – Съжалявам, представям си как се чувствате ти и Вениша по този повод, но сега повече ни вълнува паметта на татко. Не можем да си позволим всичко да излезе по вестниците, Корморан. Единствената връзка между изнудването и смъртта му може да е, че то го е довело до самоубийство, но аз не си представям как би го извършил по този или по какъвто и да било друг повод.

– На Дела явно й е било лесно да издейства възбрана за оповестяване – каза Страйк, – след като самото семейство на Чизъл я е подкрепило, твърдейки, че никой не е изнудвал Джаспър.

– Повече държим на това как ще бъде помнен татко. Изнудването... това е вече приключен въпрос.

– Но Физи все така мисли, че Джими може да има нещо общо със смъртта на баща ви.

– Това... то е по различен въпрос от онзи за изнудването – избъбри глухо Изи. – Джими го беше яд... трудно е да се обясни... Физ просто е неразумна по отношение на Джими.

– Как приемат останалите от семейството повторното ми наемане?

– Ами... Раф не е особено възторжен, но това няма нищо общо с него. Аз ще ти плащам.

– И защо не е възторжен?

– Защото... – Изи се запъна. – Защото полицията разпитва Раф повече от нас, останалите, защото... Виж, Раф е без значение – повтори тя. – Аз ще съм клиентът. Аз съм тази, която иска да работиш по случая. Просто опровергай алибито на Кинвара, знам, че можеш да го направиш.

– Боя се, че не мога да приема задачата при такива условия, Изи.

– Защо?

– Не клиентът ми нарежда какво мога и какво не мога да разследвам. Ако не искаш цялата истина, аз не съм твоят човек.

– Напротив, знам, че си най-добрият, тъкмо затова татко нае теб, затова и аз те искам.

– Тогава ще трябва да отговаряш на въпросите ми, когато ги задавам, а не да ми казваш кое имало значение и кое не.

Тя го изгледа гневно над ръба на чашата си и после за негова изненада се разсмя.

– Защо ли се учудвам? Знаех си, че си такъв. Помниш ли как спорехте с Джейми Моъм в „Нам Лонг Льо Шейкър“? О, няма как да не помниш. Ти не отстъпваше, цялата маса бе гракнала насреща ти в един момент... За какво всъщност беше спорът?

– За смъртното наказание – отвърна Страйк, сварен неподготвен. – Да, спомням си.

За кратък миг виждаше пред очите си не чистата и ярка дневна на Изи, а слабоосветения интериор на виетнамския ресторант в Челси, където преди дванайсет години бе влязъл в спор с един от приятелите на Шарлот по време на вечеря. В паметта му лицето на Джейми Моъм бе гладко и прасешко. Искал бе да натрие носа на чудака, когото Шарлот бе довела на вечерята вместо неговия стар приятел Джаго Рос.

– Джейми много ти се ядоса, ама много – додаде Изи. – Той е преуспял дворцов адвокат сега, знаеше ли това?

– Ами значи се е научил да си владее нервите при спор в такъв случай – отвърна Страйк и Изи отново се изкиска. – Изи – върна той разговора на основната тема, – ако наистина държиш на онова, което казваш...

– Държа.

– ...тогава ще отговориш на въпросите ми – заяви Страйк и извади бележник от джоба си.

Тя го гледаше нерешително как си приготви и химикалка.

– Аз съм дискретен – увери я Страйк. – През последните няколко години чух тайните на сто семейства и не съм издал нито една от тях. Нищо, несвързано със смъртта на баща ти, никога няма да бъде споменато отново извън агенцията ми. Но ако ми нямаш доверие...

– Имам ти доверие – отчаяно изрече Изи и за негова изненада се наведе напред и го докосна по коляното. – Имам ти доверие, честна дума, Корморан, но... трудно е... да говоря за татко...

– Разбирам – каза той с готова химикалка. – Тъй че нека започнем с това защо полицията разпитва Рафаел толкова по-дълго от всички вас.

Личеше си, че тя не иска да отговори, но след миг колебание продума:

– Според нас отчасти заради това, че татко е телефонирал на Раф рано сутринта в деня на смъртта си. Това е било последното му обаждане.

– И какво е казал?

– Нищо от значение. Няма връзка с това, че татко умря. Но – побърза тя, за да изтрие впечатлението от последните си думи – според мен главната причина Раф да няма голямо желание да те наема е, че много си е паднал по твоята Вениша, докато беше при нас в офиса, и сега очевидно се чувства като идиот, задето си е изливал душата пред нея.

– Паднал си е по нея, а? – промърмори Страйк.

– Да. Надали е изненадващо как чувства, че всички са го правели на глупак.

– Обаче си остава фактът...

– Знам какво ще кажеш, но...

– Ако искаш да разследвам, аз решавам кое е от значение, Изи. Не ти. Така че искам да знам – и той започна да свива пръсти, отброявайки случаите, за които тя бе отвърнала, че „нямат значение“ – за какво е звънял баща ти на Рафаел сутринта, преди да умре, за какво са се карали баща ти и Кинвара, когато тя го е ударила с чук по главата, и за какво беше изнудван той.

Сапфиреното кръстче мрачно намигаше, докато гърдите на Изи се издигаха и спускаха. Когато накрая тя заговори, гласът й потреперваше.

– Не върви аз да предавам какво са си казали татко и Раф един на друг в последния си разговор. Раф трябва да ти го съобщи.

– Защото е лично ли?

– Да – промълви тя с още по-зачервено лице. Той се запита дали му казваше истината.

– Каза, че баща ти повикал Раф в къщата на Ебъри Стрийт за деня, в който умря. Часа на срещата ли е променил? Или я е отменил?

– Отменил я. Виж, трябва да попиташ Раф – повтори тя.

– Добре – каза Страйк и си го отбеляза в тефтерчето. – Кое е накарало мащехата ти да удари баща ти с чук по главата?

Очите на Изи се напълниха със сълзи. После тя изхлипа, извади носна кърпичка от ръкава си и я притисна към лицето си.

– Аз... не исках да ти го казвам... защото... не исках да мислиш лошо за татко сега, когато... когато е... Направил е нещо, което...

Широките й рамене се разтресоха и тя избухна в крайно неромантични ридания. На Страйк тази откровена и шумна проява на мъка му се стори далеч по-трогателна, отколкото деликатно попиване на очите. Седеше в безпомощно състрадание, докато тя се опитваше да изрече извиненията си.

– Аз... съ... съжа...

– Не ставай глупава – промърмори с дрезгав глас. – То се знае, че ще си разстроена.

Но тя явно изпитваше дълбок срам от тази загуба на контрол и когато с хълцане започна да се успокоява, няколкократно повтори „съжалявам“. Накрая избърса лицето си грубо, сякаш изтриваше прозорец, и с едно финално „съжалявам“ изправи гръб и изрече с решителност, на която Страйк нямаше как да не се възхити предвид обстоятелствата.

– Ако поемеш случая... веднъж щом сложим подписите си на пунктираната линия... ще ти кажа какво направи татко, та Кинвара да го удари.

– Предполагам – каза Страйк, – че същото важи за онова, с което Уин и Найт изнудваха баща ти?

– Не разбираш ли – продума тя и очите й отново се наляха със сълзи, – сега става дума за татковата памет. Не искам хората да го запомнят с тези неща. Моля те, помогни ни, Корм. Моля те. Знам, че не е било самоубийство, знам го...

Той не каза нищо, а остави мълчанието му да й въздейства. Накрая с жално изражение и задавен глас тя продума:

– Добре, ще ти кажа всичко за изнудването, но само ако Физ и Торкс се съгласят.

– Кой е Торкс? – попита Страйк.

– Торкил, съпругът на Физи. Заклехме се, че на никого няма да кажем, но ще говоря с тях и ако се съгласят, ще ти разправя всичко.

– Няма ли да се консултирате с Рафаел?

– Той така и не узна нищо покрай историята с изнудването. Беше в затвора, когато Джими за пръв път отиде при татко, а и без това той не е израснал с нас и не би могъл... Раф не знае нищо.

– Ами Кинвара? – попита Страйк. – Тя наясно ли беше?

– О, да – отвърна Изи и злобно изражение скова иначе приветливото й лице, – само че тя твърдо няма да иска да ти кажем. О, не за да защити татко – добави, правилно разчела мислите на Страйк, – а за да защити себе си. Кинвара имаше полза от всичко това. Не възразяваше какво върши татко, стига да получи облагите.