Смъртоносно бяло

69

Двайсет минути по-късно Робин излезе от метростанцията на Уорик Авеню в част от Лондон, която почти не познаваше. Винаги бе изпитвала смътно любопитство към Малката Венеция. Екстравагантното й второ име Вениша й бе дадено, защото самата тя бе зачената в истинската Венеция. Без съмнение занапред щеше да асоциира този район с Матю и горчивата напрегната среща, която бе сигурна, че й предстои край канала.

Тръгна по улица с название Клифтън Вилас, където платани разпростираха прозрачни зелени листа на фона на кремави къщи, стените на които блестяха в златисто под вечерното слънце. Тихата красота на меката лятна вечер внезапно извика меланхолия у Робин, защото й напомни за точно такава вечер в Йоркшър преди десет години, когато бе бързала по пътя от къщата на родителите си, едва седемнайсетгодишна и залитаща на високите си токове, развълнувана донемайкъде заради първата си среща с Матю Кънлиф, който току-що бе взел шофьорския си изпит и щеше да я води в Харогейт.

А ето че сега отново вървеше към него, за да уредят окончателното прекратяване на съвместния им живот. Робин се презираше, задето се чувстваше тъжна и се отдаваше на спомени за радостни моменти, довели до любов, когато за предпочитане бе да се концентрира върху изневярата и грубото отношение.

Тя зави наляво, прекоси улицата и продължи да върви вече в студената сянка на тухлената стена, простираща се от дясната страна на Бромфийлд Роуд успоредно на канала, когато зърна полицейска кола да се движи с висока скорост от горния край на улицата. При вида й изпита прилив на сила. Беше като приятелско помахване от сегашния й реален живот, за да й напомни какво е истинското й предназначение и колко несъвместимо бе то с ролята на съпруга на Матю Кънлиф.

В стената бяха вградени две високи черни дървени врати, за които Матю й бе обяснил в съобщението си, че водят към бара край канала, но когато Робин се опита да ги отвори, оказаха се заключени. Огледа се нагоре и надолу по улицата, но нямаше и следа от Матю, така че бръкна в чантата за телефона си. Макар и на режим без звук, вече вибрираше с повикване. Точно когато го извади, електрическите врати се отвориха, тя мина през тях и едновременно с това допря телефона до ухото си.

– Здравей, тъкмо...

Страйк изкрещя в ухото й:

– Махай се оттам, не е Матю!

Няколко неща се случиха наведнъж.

Телефонът бе изтръгнат от ръката й. В рамките на една замръзнала секунда Робин регистрира, че нямаше никакъв бар наоколо, само част от неподдържан бряг край канала под мост, обкръжен с храсталаци, както и тантуреста запусната баржа на име „Одил“ във водата под нея. Юмрук я удари силно в слънчевия сплит и тя се преви одве с изкаран въздух. В същия момент чу плясък, когато телефонът й бе запратен в канала, а после някой я сграбчи за косата и за колана на панталоните и я повлече към баржата. Все още нямаше въздух в дробовете си, за да изкрещи. През отворена врата бе запратена вътре в лодката, удари се в тясна дървена маса и падна на пода.

Вратата се затръшна. Чу се прещракване на ключалка.

– Сядай – нареди мъжки глас.

Все още задъхана, Робин се надигна и приседна на дървена пейка до масата, покрита с тънка подплатена подложка, и когато се обърна, се озова пред дулото на револвер.

Рафаел се настани на стол срещу нея.

– Кой ти звъня току-що? – поиска да узнае той и тя заключи, че при физическото усилие, което бе вложил да я качи на лодката, и ужаса му, че тя може да вдигне шум и обаждащият се да го чуе, не бе имал време да погледне екрана на телефона й.

– Мъжът ми – излъга Робин шепнешком.

Скалпът й гореше там, където я бе дърпал за косата. Болката в гърдите й бе толкова силна, та се зачуди дали нямаше пукнато ребро. Докато все още се бореше да вкара въздух в дробовете си, за няколко секунди на дезориентация зърна ориста си в миниатюрна капсула от време. Видя Рафаел да изхвърля трупа й с привързани на него тежести в черната вода през нощта, а също и Матю, очевидно примамил я при канала, разпитван и може би обвинен. Видя опечалените лица на родителите и братята си на погребението й в Машам, видя Страйк, застанал в дъното на църквата, също като на сватбата й, бесен, защото онова, от което толкова се бе боял, се е случило и сега тя бе мъртва заради собствените си грешки.

Но при всяко вдишване към изпразнените й дробове илюзията как наблюдава отстрани се разсейваше. Тя бе тук и сега, на тази мърлява лодка, вдишваше миризма на плесен, пленена бе между дървените й стени, а към нея се взираше зеницата на револвер, както и очите на Рафаел над него.

Страхът й бе като реално материално присъствие в трюма, но трябваше да остане извън нея, отделен, защото не можеше да помогне, а само щеше да й пречи. Нужно бе да остане спокойна и съсредоточена. Реши да не говори. Ако откажеше да запълни тишината, това щеше да й върне част от властта, която й бе отнел. Това бе номерът на психотерапевта: остави паузата да се разгърне, нека по-уязвимият я запълни.

– Много си хладнокръвна – отбеляза Рафаел накрая. – Мислех, че ще изпаднеш в истерия и ще се разкрещиш. Затова се наложи да те ударя. Иначе не бих го направил. Защото, каквото и да си мислиш, аз те харесвам, Вениша.

Тя знаеше, че той се опитва да влезе отново в кожата на мъжа, който я бе привлякъл против волята й в офиса на парламента. Очевидно вярваше, че изпробваната смесица между огорчение и съжаление ще я накара да прости и да омекне при все парещия скалп и натъртените ребра, при все револвера пред лицето й. Тя не каза нищо. Леката му умолителна усмивка изчезна и той изрече рязко:

– Трябва да съм наясно колко знае полицията. Ако все още мога да се измъкна при онова, с което разполагат, тогава, боя се – повдигна револвера съвсем леко и сега той сочеше право към челото на Робин (мина й мисълта за ветеринари и за едничкия чист изстрел, отказан на коня в долчинката), – с теб е свършено. Ще заглуша изстрела с възглавница, а щом се стъмни, ще те изхвърля зад борда. Но ако вече знаят всичко, тогава ще приключа тук, тази вечер, защото никога вече няма да се върна в затвора. Разбираш, че е в твой интерес да си откровена, нали? Само един от нас ще излезе жив от тази лодка.

И когато тя не продума, той изрече свирепо:

– Отговори ми!

– Да – промълви тя. – Разбирам.

– И тъй – заговори тихо той. – Наистина ли в онзи момент беше в Скотланд Ярд?

– Да.

– Кинвара там ли е?

– Да.

– Арестувана?

– Така мисля. В стая за разпити е с адвоката си.

– Защо са я арестували?

– Смятат, че двамата имате интимна връзка. Че зад всичко стоиш ти.

– Кое „всичко“?

– Изнудването – отвърна Робин. – И убийството.

Той приближи револвера, тъй че той вече се притискаше в челото й. Робин усети малката студена окръжност от метал вдълбана в кожата си.

– Звучи ми като врели-некипели. Как така ще имаме интимна връзка? Тя ме мразеше. Не сме оставали насаме и за две минути.

– Оставали сте – посочи Робин. – Баща ти те е поканил в Чизъл Хаус веднага след излизането ти от затвора. Вечерта, когато е бил задържан в Лондон. Двамата с нея сте били сами в къщата. Мислим, че всичко е започнало тогава.

– А доказателство?

– Няма, но мисля, че можеш да съблазниш всяка жена, ако си го наумиш...

– Не прибягвай до ласкателство, няма да подейства. „Мислим, че всичко е започнало тогава.“ Сериозно ли ми го казваш? И само с това ли разполагате?

– Не. Имаше и други признаци, че нещо става.

– Кажи ми признаците. Всичките.

– По-лесно ще ми е да си ги припомня – изговори с твърд глас Робин, – ако не притискаш оръжие в челото ми.

Той отмести револвера, но все така го задържа насочен към лицето й и каза:

– Говори. Бързо.

Една част от Робин искаше да се подчини на желанието на тялото й да се разтвори, да се остави на блажено безсъзнание. Ръцете й бяха изтръпнали, усещаше мускулите си като мек восък. Усещаше мястото, където Рафаел бе притискал револвера към кожата й, студено, окръжност от бял огън – като трето око. Той не беше включил осветлението в лодката. Седяха лице в лице в сгъстяващия се мрак и може би, когато дойдеше мигът да я застреля, тя вече нямаше да го вижда ясно...

Фокусирай се, обади се слаб, но ясен глас през паниката. Фокусирай се. Колкото по-дълго го държиш да говори, повече време ще имат да те открият. Страйк знае, че си подведена.

Внезапно си припомни полицейската кола, движеща се с висока скорост откъм горната част на Бломфийлд Роуд, и се зачуди дали не е обикаляла да търси нея, дали полицията, след като бе наясно, че Рафаел я е подмамил в района, не е изпратила вече хора да ги издирват. Фалшивият адрес беше на известно разстояние от брега на канала и според съобщенията на Рафаел беше достъпен през черната порта. Щеше ли Страйк да се досети, че Рафаел е въоръжен?

Тя пое дълбоко дъх.

– Кинвара е нахълтала в офиса на Дела Уин миналото лято и й се оплакала как някой й казал, че никога не е била обичана, че е била използвана като част от игра.

Трябваше да говори бавно. Да не забързва темпото. Всяка секунда бе от значение, всяка секунда, в която държеше Рафаел заслушан в думите й, щеше да е секунда, в която някой можеше да й се притече на помощ.

– Дела приела, че тя говори за баща ти, но ние проверихме и Дела не си спомня тя да е споменала името му. Според нас си съблазнил Кинвара като акт на отмъщение към баща си, поддържал си връзката в продължение на няколко месеца, но после тя станала обсебваща и ти си я зарязал.

– Голи предположения – изрече рязко Рафаел – и съответно пълни глупости. Какво още?

– Защо Кинвара е отишла в града тъкмо в деня, когато са щели да умъртвят любимата й кобила?

– Вероятно не е можела да понесе да гледа как ще я застрелят. Може би от шока сама не си е признавала колко болно е животното.

– Или – каза Робин – е имала подозрения какви ги вършите двамата с Франческа в галерията на Дръмънд.

– Няма доказателства. Нататък.

– Била в тежка криза, когато се върнала в Оксфордшър. Нападнала баща ти и била хоспитализирана.

– Още е скърбяла за мъртвороденото си дете, била е извънредно привързана към конете си, страдала е от обща депресия – опонира Рафаел. – Изи и Физи ще се борят коя първа да застане на свидетелската скамейка и ще обяснят колко е била нестабилна психически. Какво друго?

– Теган ни каза как един ден Кинвара отново била маниакално щастлива и излъгала, когато била попитана защо. Отвърнала, че баща ти се е съгласил да пусне другата кобила за разплод с Тотилас. Според нас истинската причина е била, че си възобновил връзката си с нея, а моментът съвсем не е бил избран случайно. Тъкмо си бил откарал последната партида картини в галерията „Дръмънд“ за оценка.

Лицето на Рафаел внезапно увисна, сякаш временно напуснато от живец. Револверът потрепна в дланта му и косъмчетата по ръцете на Робин щръкнаха, като че по тях бе пробягъл полъх на вятър. Тя почака Рафаел да заговори, но той не го стори. След минута тя продължи.

– Предполагаме, че когато си товарил картините за оценка, за пръв път си погледнал отблизо „Скърбяща кобила“ и си осъзнал, че може да е на Стъбс. Решил си да я подмениш с друга картина на кобила и жребче за оценката.

– Доказателства?

– Хенри Дръмънд видя снимката, която направих на „Скърбяща кобила“ върху леглото в спалнята за гости. Готов е да свидетелства, че тя не е била сред картините, които е оценил за баща ти. Творбата, оценена от него между пет и осем хиляди долара, е от Джон Фредерик Херинг и показва черно-бяла кобила и жребче. Дръмънд е готов също така да свидетелства, че имаш достатъчни познания за живописта, за да си забелязал, че „Скърбяща кобила“ може да е произведение на Стъбс.

Лицето на Рафаел бе изгубило вида си на маска. Сега почти черните му ириси трепкаха и се местеха от едната страна към другата, сякаш четеше текст, видим единствено за него.

– Може случайно да съм занесъл Фредерик Херинг вместо...

През няколко улици прозвуча полицейска сирена. Рафаел извърна глава, сирената ви няколко секунди, после също тъй внезапно, както се бе появила, секна.

Той отново се завъртя с лице към Робин. Вече не изглеждаше прекалено разтревожен от сирената след млъкването й. То се знае, мислеше, че Матю е бил на телефона, когато я сграбчи.

– Да – каза той, като се върна към нишката на мисълта си. – Точно това ще кажа. Отнесъл съм по погрешка шареночерната кобила за оценка, никога не съм виждал „Скърбяща кобила“, не съм имал идея, че е на Стъбс.

– Няма как да си отнесъл картината с шареночерната по погрешка – посочи тихо Робин. – Тя никога не е била в Чизъл Хаус и семейството е готово да го потвърди.

– Семейството не забелязва онова, което е под носа им – отсече Рафаел. – Картина на Стъбс е висяла във влажна спалня за гости повече от двайсет години и никой не й е обърнал внимание. Знаеш ли защо? Защото са тъпи надменни сноби. „Скърбяща кобила“ е била на Дрънкалото. Наследила я е от алкохолизиран смахнат ирландски баронет, който й е бил съпруг преди дядо ми. Тя не е имала представа за стойността й. Запазила я е, защото е на конска тема, а тя е обичала коне. Когато първият й съпруг починал, скокнала до Англия и извъртяла същия номер, станала скъпоплатена частна болногледачка на дядо ми, а после още по-скъпа негова съпруга. Умряла, без да остави завещание, и всичките й боклуци – а те били основно боклуци – били абсорбирани в имуществото на фамилията Чизъл. Картината на Фредерик Херинг спокойно би могла да бъде нейна и никой не би я забелязал, тикната в някой мърляв ъгъл на проклетата къща.

– Ами ако полицията проследи картината с шареночерната кобила?

– Няма да могат. Тя беше на майка ми. Ще я унищожа. Когато ме попитат от полицията, ще кажа, че баща ми е казал как възнамерява да я шитне, като вече знае, че струва осем бона. „Трябва да я е продал дискретно на някого, господин полицай“.

– Кинвара не знае новата версия. Няма да е в състояние да те подкрепи.

– Тук в моя полза идват нейната широкоизвестна психическа лабилност и нещастен живот с баща ми. Изи и Физи ще се надпреварват, за да обявят пред света как никога не е обръщала внимание какво върши той, защото не го е обичала и е била с него само заради парите. Достатъчно ми е въпросът да остане под съмнение.

– А какво ще стане, когато от полицията обяснят на Кинвара, че си възобновил връзката им само защото си осъзнал, че тя може да стане фантастично богата?

Рафаел продължително изпусна дъх със съскане.

– Ако накарат Кинвара да го повярва – промълви тихо, – с мен ще е свършено. Но за момента Кинвара е убедена, че нейният Рафи я обича повече от всичко на света и много убеждаване ще е нужно, за да разбере, че не е истина, защото иначе целият й живот рухва. Набил съм й го в главата: ако не знаят за връзката ни, с пръст не могат да ни пипнат. Буквално я карах да ми го рецитира, докато я чуках. Предупредих я, че ако единият от двама ни бъде заподозрян, ще се постараят да ни настроят един срещу друг. Обучил съм я добре, казах й, като има съмнения за нещо, да си изплаква очите, да скимти жално, че на нея никой нищо не й казва, и да се прави на объркана.

– Тя вече изтърси една глупава лъжа в опит да те защити и полицията го знае – посочи Робин.

– Каква лъжа?

– За огърлицата, разправи го в ранните часове на неделята. Не го ли сподели с теб? Може би се е досещала, че ще се ядосаш.

– Какво каза?!

– Страйк й заяви, че не вярва на новото обяснение защо си отишъл в Чизъл Хаус онази сутрин, когато умря баща ти...

– Как така не вярва? – възкликна Рафаел и Робин ясно видя как към паниката му се примесва оскърбена суета.

– Аз лично го намерих за убедително – увери го тя. – Хитро беше да разправиш историята уж неохотно. Всеки е склонен да повярва на нещо, което сам е открил...

Рафаел вдигна револвера и той отново се озова близо до лицето й. Макар студената метална окръжност да не бе допряна до кожата й, тя вече я чувстваше там.

– Каква лъжа изрече Кинвара?

– Твърди, че си отишъл да й кажеш как майка ти сменила диамантите на огърлицата с фалшиви камъни.

Рафаел изглеждаше ужасен.

– Това пък защо го е казала, по дяволите?

– Предполагам, защото беше в шок, че откри мен и Страйк в имота, докато ти си се криел горе. Страйк заяви, че не вярва на историята за огърлицата, а тя изпадна в паника и поднесе нова версия. Бедата е, че тази подлежи на проверка.

– Тъпа идиотка – изрече Рафаел тихо, но със злоба, от която Робин усети иглички по тила си. – Тази глупава нещастница... Толкова ли не можа да се придържа към нашата версия? И... не, чакай... – продума той с вид на човек, направил благоприятна връзка, отдръпна револвера от Робин, при което тя се почувства едновременно облекчена и загрижена, и се засмя полугласно. – Ето защо, значи, скри огърлицата в неделя следобед. На мен ми пробута някаква измислица как не искала Изи или Физи да идат там да душат и да я открият. Е, глупава е, но не чак безнадеждно. Ако никой не може да провери камъните, начисто сме. А ще трябва да демонтират цялата конюшня, за да открият огърлицата. Добре – каза той, сякаш говореше на себе си. – Добре, мисля, че всичко това подлежи на спасение. Е, това ли е, с което разполагате, Вениша?

– Не, имаме още и Флик Пърдю.

– Не знам за кого ми говориш.

– Знаеш. Свалил си я преди няколко месеца и си й подал сведения за бесилките, като си знаел, че тя ще ги снесе на Джими.

– Леле колко съм бил ангажиран – лековато подхвърли Рафаел. – И какво от това? Флик не би признала, че се е чукала със сина на министър тори, особено ако има опасност Джими да научи. Тя е толкова заплесната по него, колкото Кинвара по мен.

– Вярно, тя не искаше да го признае, но някой те забелязал как се измъкваш от апартамента й на другата сутрин. Опитала се да те представи за келнер индиец.

На Робин й се стори, че мерна за кратко в изражението му изненада и неудоволствие. Самолюбието на Рафаел беше засегнато, че е бил описан по такъв начин.

– Добре – каза той след малко. – Добре, да видим... Ами ако Флик наистина е преспала с келнер, но злонамерено клевети мен заради войнствените й класови щуротии и заради враждата на гаджето й със семейството ми?

– Откраднал си кредитната карта на съквартирантката й от чантата й в кухнята.

Устата му се стегна и Робин разбра, че той не бе очаквал това. Несъмнено бе разчитал, че предвид начина на живот на Флик подозрението би паднало върху всеки случаен тип, минал през малкия й пренаселен апартамент, и може би най-вече върху Джими.

– Доказателство? – попита той отново.

– Флик може да посочи датата, на която си бил в апартамента й, и ако Лора свидетелства как точно тогава е изчезнала кредитната й карта...

– Но при отсъствие на твърдо доказателство, че изобщо съм бил там...

– А как Флик е узнала за бесилките? Знаем, че тя е съобщила на Джими за тях, а не той на нея.

– Няма как да съм бил аз, нали? Аз съм единственият от семейството, който така и не знаеше.

– Знаел си всичко. Кинвара е разполагала с пълната история от баща ти и я е разправила на теб.

– Не – заяви Рафаел. – Ще установиш, че Флик е научила за бесилките от братята Бутчър. Надеждно съм информиран, че един от тях сега живее в Лондон. Май чух слухове как единият изчукал гаджето на приятеля си Джими. Повярвай, братята Бутчър няма да бъдат посрещнати добре в съда, те са двама хитреци, пренасяли бесилки под прикритието на мрака. Аз ще изглеждам далеч по-достоверен и представителен от Флик и братята Бутчър, ако тази работа стигне до съда, повярвай ми.

– Полицията разполага с телефонни разпечатки – упорстваше Робин. – Те знаят за анонимното обаждане до Герайнт Уин, направено приблизително по времето, когато Флик е узнала за бесилките. Вярваме, че анонимно си подал на Уин сигнал за Самюъл Мурапе. Знаел си, че Уин таи неприязън към семейство Чизъл. Кинвара ти е разказала всичко.

– Нищо не знам за такова обаждане, ваша светлост – изрецитира Рафаел – и искрено съжалявам, че покойният ми брат е бил такъв гадняр към Рианон Уин, само че аз нямам нищо общо.

– Мислим, че ти си направил онова заплашително обаждане до офиса на Изи в първия ти ден там, в което говориш как хората се попикавали, докато умират – каза Робин – и още, че твоя е идеята Кинвара постоянно да се оплаква, че е имало нарушители в имота. Всичко е било замислено с цел да се създадат най-много свидетели как баща ти е имал причини да е тревожен и параноичен и да рухне под екстремното напрежение...

– Той действително беше под екстремно напрежение. Изнудваше го Джими Найт. Герайнт Уин се опитваше да го изтика от поста му. Това не са лъжи, а факти и ще предизвикат истинска сензация в съдебната зала, особено като се разчуе историята със Самюъл Мурапе.

– Само дето си допуснал глупави грешки, които са могли да бъдат избегнати.

Той изпъна гръб и се наклони напред, а лакътят му се приплъзна на няколко сантиметра, така че дулото на револвера се уголеми пред погледа й. Очите му, размазани в сенките, отново станаха отчетливи, само черно и бяло. Робин се зачуди как някога й се бе видял хубав.

– Какви грешки?

Когато го изрече, Робин зърна с крайчеца на окото си проблясък на синя светлина, движеща се над моста и видима само през прозореца от дясната й страна, който бе блокиран от полезрението на Рафаел. Светлината изчезна и мостът отново бе погълнат от тъма.

– Най-напред – заговори внимателно Робин, – било е грешка да продължаваш да се виждаш с Кинвара непосредствено преди убийството. Тя постоянно се е преструвала, че е забравила къде трябва да се срещне с баща ти, нали? Само за да прекара няколко минути с теб, да те зърне, да те провери...

– Това не е доказателство.

– Кинвара е била проследена до „Льо Маноа о Кат’Сезон“ на рождения й ден.

Очите му се присвиха.

– От кого?

– От Джими Найт. Флик го потвърди. Джими е мислел, че баща ти е с Кинвара, и е искал да се конфронтира с него публично, задето не му дава дължимите пари. Очевидно баща ти не е бил там, така че Джими се прибрал у дома си и написал гневен блог как високопоставените торита харчат парите си, като споменал изрично „Льо Маноа о Кат’Сезон“.

– Ако не ме е видял да се промъквам в хотелския апартамент на Кинвара, а разбира се, не ме е видял, защото бях извънредно предпазлив никой да не ме забележи, това също са голи предположения.

– Добре – кимна Робин, – а какво ще кажеш за втория път, когато са те чули да правиш секс в тоалетната на галерията? И не е било с Франческа, а с Кинвара.

– Докажи го.

– Кинвара е била в града този ден, за да купува хапчета лахесис, и се е преструвала на сърдита, че баща ти продължава да се вижда с теб, което е било част от прикриващата версия, че те е мразела. Позвънила е на баща ти и се е уверила, че обядва някъде. Страйк е станал свидетел на този разговор. Но ти и Кинвара не сте подозирали, че обядът е бил само на сто метра от мястото, където сте правили секс. Когато баща ти е нахълтал в тоалетната, намерил е тубичка лахесис на пода. Ето защо едва не е получил сърдечна атака. Разбрал е, че тъкмо затова тя е дошла в града. Знаел е с кого си правил секс току-що в тоалетната.

Усмивката на Рафаел повече приличаше на гримаса.

– Да, това си беше гаф. По-късно си припомних деня, когато влезе в офиса и заприказва за лахесис и как „отмерва отредения за всеки човек живот“. Дадох си сметка, че се е опитвал да сплаши именно мен. Но в онзи момент се чудех какви ги дрънка, по дяволите. После ти и сакатият ти шеф заприказвахте за хапчетата в Чизъл Хаус и Кинвара се сети, че трябва да са паднали от джоба й, докато сме се чукали. Отначало не знаехме с какво ни е разкрил най-напред... Чак като чух, че е звънял в „Льо Маноа о Кат’Сезон“ за щипката за банкноти на Фреди, разбрах как той е наясно, че нещо става зад гърба му. После той ме покани в къщата на Ебъри Стрийт. Не се съмнявах, че се кани да ме обвини в лицето, и се наложи бързо да вземем мерки да го убием.

Безгрижният му повествователен разказ за отцеубийство смрази Робин. Все едно описваше как е облепил стая с тапети.

– Сигурно е възнамерявал да ми тикне под носа хапчетата в драматична реч на тема „Знам, че чукаш жена ми“. Как така не съм ги зърнал на пода? – почуди се Рафаел. – Опитах се да приведа стаята в ред после, но трябва да са се изтърколили от джоба му. Да знаеш, по-трудно е, отколкото си го представяш, да шеташ около трупа на човек, когото току-що си очистил. Изненадан бях колко силно ми повлия.

Тя никога не бе чувала толкова ярка изява на нарцисизма му. Целият му интерес и съчувствие бяха насочени изцяло към него самия. Мъртвият му баща нищо не представляваше.

– Полицията е снела показания от Франческа и родителите й – каза Робин. – Тя категорично отрича да е била с теб в тоалетната втория път. Родителите й не й повярвали, но...

– Не са й повярвали, защото е още по-тъпа от Кинвара.

– Полицията преглежда записи от камери покрай магазините, където казва, че е била по времето, когато сте били в тоалетната с Кинвара.

– Добре – рече Рафаел, – ако в най-лошия случай докажат, че не е била с мен, ще се оправдая, че рицарски съм бранил репутацията на друга млада дама.

– И наистина ли ще намериш жена, готова да излъже заради теб в съда, когато си обвинен в убийство? – невярващо промълви Робин.

– Собственичката на тази лодка е луда по мен – тихо я осведоми Рафаел. – Имахме закачка, преди да вляза в затвора. В момента тя е в рехабилитационна клиника. Пие прекалено много и е адска досадница, но се чука като заек. Така и не си направи труда да си прибере от мен резервните ключове, освен това държи ключ от къщата на майка си ей в онова чекмедже там...

– Да не би случайно да си дал адреса на къщата на майка й за доставката на хелия, гумената тръба и латексовите ръкавици? – попита Робин.

Рафаел примигна. Това не го беше очаквал.

– Нужен ти е бил адрес, който да не свържат с теб. Погрижил си се доставката да бъде направена, когато собствениците са отсъствали от дома, после си влязъл, взел си уведомлението за неполучена пратка...

– Прибрах я с променена външност и я пратих по куриер до къщата на скъпия стар татко, да.

– Флик е приела доставката, а Кинвара се е погрижила да я скрие от баща ти, докато дойде моментът да го убиете?

– Точно така – отвърна Рафаел. – Много номера научаваш в затвора. Фалшиви документи, незаети сгради, формални адреси. Сума неща можеш да си свършиш с тях. Когато вече бъдеш мъртва – по скалпа на Робин пробягаха иглички, – никой няма да ме свърже с някой от тези адреси.

– Собственичката на лодката...

– ...ще обяви пред всички, че е правила секс с мен в тоалетната в галерията на Дръмънд, нали помниш? Тя е в моя отбор, Вениша – изрече меко той, – така че нещата не изглеждат добре за теб, а?

– Допуснал си и други грешки – промълви тя с пресъхнала уста.

– Като например?

– Казал си на Флик, че баща ти има нужда от чистачка.

– Да, защото така двамата с Джими стават крайно подозрителни. Намерила е начин да се намърда в къщата на татко. Съдебните заседатели ще се съсредоточат върху това, а няма да ги е грижа как точно тя е установила, че той търси чистачка. Вече ти казах, тя ще изглежда там като мърлява малка уличница с мотив за омраза. Още една дребна лъжа.

– Само че Флик е откраднала листче от баща ти, на което той си е водил бележки как се е опитвал да провери версията на Кинвара за престоя й в „Льо Маноа о Кат’Сезон“. Аз я намерих скрита в банята й. Кинвара е излъгала баща ти, че майка й ще иде с нея в хотела. Обикновено не дават сведения за гостите, но той е министър от правителството, вече е гостувал там, така че е успял да ги убеди да си припомнят как семейната кола е била паркирана отпред и как, за жалост, майка й не е успяла да отиде. Записал е апартамента, където се е настанила Кинвара, явно се е престорил пред администрацията, че е забравил името му, и се е опитвал да се добере до сметката, за да установи има ли следа да сте закусвали или вечеряли двамата. Когато обвинението представи пред съда бележката и сметката...

– Значи тъкмо ти намери бележката, а? – процеди Рафаел.

Стомахът на Робин се преобърна. Неволно бе дала на Рафаел още една причина да я гръмне.

– След вечерята ни в „Нам Лонг Льо Шейкър“ разбрах, че съм те подценявал – каза той. Не беше комплимент. Очите му бяха присвити, а ноздрите потрепваха в знак на неприязън. – Беше силно разстроена, но все пак съумяваше да задаваш твърде неудобни въпроси. А и с шефа ти се оказахте по-гъсти с полицията, отколкото бях очаквал. Дори след като подадох сигнала на „Мейл“...

– Ти си го направил – промълви Робин и се почуди на себе си как не го бе осъзнала. – Ти си пратил репортерите и Мич Патерсън отново по петите ни...

– Казах им, че си напуснала съпруга си заради Страйк, но че той още оправя бившата си. Изи ми снесе тази клюка. Реших, че се налага да ви сложа прът в колелата, защото не спирахте да ръчкате около алибито ми. Но след като те застрелям... – Леден полъх плъзна по гръбнака на Робин – ...шефът ти ще е зает да се обяснява пред медиите как така трупът ти се е озовал в канал. Мисля, че на това му казват да убиеш с един куршум два заека.

– Дори ако бъда мъртва – посочи Робин с възможно най-стабилен глас, – пак си остават бележката на баща ти и свидетелските показания на хотелския персонал...

– Добре, тревожил се е какви ги върши Кинвара в „Льо Маноа о Кат’Сезон“ – изрече грубо Рафаел. – Но вече ти казах, никой не ме видя там. Тъпата крава поискала две чаши за шампанско, но би могла да е с някой друг.

– Няма да имаш шанса да скроиш нова версия с нея – припомни Робин, а устата й беше по-суха отвсякога, така че облиза с език небцето си в опит да звучи спокойна и уверена. – Тя е в ареста сега и не е съобразителна като теб. При това имате зад гърба си и други грешки – побърза да изрече Робин. – Глупави при това, защото се е наложило спешно да пристъпите към плана си, след като си осъзнал, че баща ти те е разкрил.

– И какви са те?

– Кинвара е прибрала опаковката от амитриптилин, след като е поставила стритите хапчета в кутията с портокалов сок. Забравила е да те предупреди как вратата се затваря по специален начин. И – добави Робин, наясно, че изиграва последния си коз – фактът, че ти е подхвърлила ключа за входната врата на гара Падингтън.

В безмълвното пространство, простряло се помежду им, на Робин й се стори, че чува стъпки много наблизо. Не смееше да погледне през прозореца, за да не постави нащрек Рафаел, който изглеждаше прекалено разгромен от чутото току-що, за да възприема друго.

– Подхвърлила ми е ключа за входната врата? – изрече с крехка напереност. – Какви ги приказваш, по дяволите?

– Ключовете за Ебъри Стрийт са били почти невъзможни за копиране. Имали сте достъп само до един комплект, нейния, защото преди смъртта си баща ти вече е изпитвал подозрения към вас двамата и се е погрижил да нямаш достъп до резервния комплект. На нея й е бил нужен ключ да влезе в къщата и да сипе стритите таблетки в портокаловия сок, а ти е трябвало да влезеш на следващата сутрин и да го задушиш. Така че сте стъкмили план в последната минута: тя да ти предаде ключа на предварително уговорено място на Падингтън, където ти си се дегизирал като бездомник. Сниман си от камера. Полицията е възложила в този момент на експерти да уголемят и избистрят образа. Предполагат, че набързо си купил дрехи от благотворителен магазин, та и оттам ще излезе полезен за тях свидетел. Освен това сега преглеждат записите от улични камери, за да проследят движението ти от Падингтън нататък.

Рафаел не каза нищо в продължение на близо минута. Очите му се стрелкаха от ляво на дясно, сякаш диреше пролука за бягство.

– Това е крайно... неудобно – продума най-сетне. – Не знаех, че ме е уловила камера, като седях там.

Робин виждаше как надеждата у него се стопява. Продължи да говори тихо:

– Според плана ви Кинвара е пристигнала в къщата в Оксфордшър, обадила се е на Дръмънд и е оставила съобщение, че иска огърлицата да бъде оценена, та да подреди версията ви. Рано другата сутрин е използван друг нерегистриран телефон за обаждания до Герайнт Уин и Джими Найт. И двамата са били подмамени да излязат от дома си вероятно с обещание за информация срещу Чизъл. Това си бил ти, за да се подсигуриш, че няма да имат алиби, ако възникне подозрение за убийство.

– Няма доказателство – промърмори механично Рафаел, но очите му все така се стрелкаха насам-натам, дирещи невидимо спасително въже.

– Влязъл си в къщата много рано сутринта, като си очаквал да завариш баща си едва ли не в кома след изпития портокалов сок, но...

– Наистина беше почти в припадък отначало – прекъсна я Рафаел. Очите му бяха станали като стъклени и Робин знаеше, че той си припомня сцената, вижда я в съзнанието си. – Отпуснал се бе на канапето напълно немощен. Минах покрай него и влязох в кухнята, отворих моята кутия с играчки...

За част от секундата Робин зърна отново увитата в найлонов плик глава с прилепена към лицето прошарена коса, така че бе видима само черната дупка на зейналата уста. Рафаел бе сторил това; Рафаел, който в момента държеше насочен към лицето й револвер.

– ...но докато подреждах всичко, старият негодник отвори очи, видя ме да съединявам контейнера с хелий с тръбичката и взе че се свести. Стана с олюляване, грабна сабята на Фреди и се опита да се бие, но аз му я отнех и огънах острието в усилието си. Бутнах го на креслото, но той още се бореше и...

Рафаел показа с жест как е нахлузил плика на главата на баща си. – Дотам.

– А после – с все така пресъхнала уста добави Робин – си провел онези обаждания от телефона му, които би трябвало да ти създадат алиби. Кинвара ти е казала паролата му, то се знае. След което си излязъл, без да затвориш вратата както трябва.

Робин не знаеше дали си въобразява движение зад илюминатора вляво от себе си. Държеше погледа си прикован към Рафаел и леко потрепващото оръжие в ръката му.

– Повечето от всичко това не е подкрепено с преки доказателства – измънка той с все така изцъклени очи. – И Флик, и Франческа имат мотив да лъжат за мен... Не приключихме добре с Франческа... Може би все още имам шанс... Бих могъл...

– Няма шанс, Раф – каза Робин. – Кинвара няма да лъже още дълго в твоя полза. Като й кажат истината за „Скърбяща кобила“, за пръв път ще си даде сметка за ситуацията. Според мен ти си настоял да я премести в дневната, та да бъде запазена от влагата в спалнята за гости. Как го постигна? Измисли някаква тъпотия как ти напомня нейната умряла кобила? Ще разбере, че си възобновил връзката ви, когато си узнал истинската й стойност и че ужасните неща, които си й наговорил при скъсването, са били истина. И най-лошото от всичко е – добави Робин – как ще осъзнае, че когато сте чули натрапници в имота, този път реални, си пуснал навън жената, която уж обичаш, сама в тъмното по нощница, а ти си останал да пазиш...

– Стига! – викна внезапно той и отново притисна цевта на револвера в челото й. – Престани да говориш, по дяволите!

Робин остана да седи съвършено неподвижна. Представи си какво щеше да е усещането, когато той натиснеше спусъка. Беше казал, че ще стреля през възглавница, за да заглуши звука, но може би бе забравил, може би бе напът да изгуби контрол.

– Знаеш ли какво е в затвора? – попита той.

Тя се опита да каже „не“, но звукът не идваше.

– Шумът – прошепна той, – миризмата. Грозните тъпи хора, някои от тях същински животни. По-лоши от животни. Не бях знаел, че съществуват такива. А местата, където те карат да ядеш и да дрискаш... През цялото време ти наблюдават гърба, чакат да проявиш насилие. Тракането, крясъците, отвратителната мизерия. Предпочитам да бъда погребан жив. Няма да ида отново там... А щях да имам живот мечта. Щях да съм свободен, напълно свободен. Никога повече нямаше да слугувам на такива като проклетия Дръмънд. Има една вила на Капри, на която от дълго време съм хвърлил око. С изглед към Залива на Неапол. Щях да поддържам и приятен апартамент в Лондон... нова кола, щом паднеше забраната ми за шофиране... Представи си какво е да се разхождаш и да знаеш, че можеш да си купиш всичко, да направиш всичко. Живот мечта... Щях да отстраня няколко дребни проблема от пътя си, та да съм напълно уреден. Флик беше лесна: късна вечер, тъмна улица, нож в ребрата – жертва на улично престъпление. А Кинвара... веднъж щом само съставеше завещание в моя полза, след няколко години щеше да се озове със счупен врат след езда на кон или пък удавена в Италия... много зле плува... И тогава всички можеха да вървят по дяволите. Не бих имал нужда от никого. Щях да имам всичко... Ала това изчезна за мен – промълви той. Колкото и мургав да беше, тя видя, че кожата му е станала пепелява, а тъмните сенки под очите му ги караха да изглеждат кухи в здрача. – Изчезна завинаги. Знаеш ли какво, Вениша? Все пак ще ти пръсна мозъка, защото реших, че не те харесвам. Ще видя твоята глава да експлодира, преди това да стане с моята...

– Раф...

– Раф... Раф... – имитира я той с блеещ глас. – Защо всички жени си мислят, че са различни? Нито една от вас не е различна.

Той посягаше към сплесканата възглавничка зад себе си.

– Ще си заминем заедно. Ще ми се да пристигна в ада със секси маце под ръ...

С мощен звук от разцепено дърво вратата се отвори. Рафаел се извъртя, насочил револвера към едрата фигура, влетяла вътре. Робин се метна над масата да хване ръката му, но Рафаел я блъсна назад с лакът и тя вкуси кръв от разцепената си устна.

– Раф, не, недей... недей!

Той се бе изправил в тясното пространство с цевта на револвера в устата си. Страйк, който бе разбил вратата с рамо, стоеше задъхан на крачки от него, а зад Страйк беше Уордъл.

– Хайде, направи го, страхлив малък лигльо – подкани го Страйк.

Робин искаше да протестира, но не можа да издаде и звук.

Раздаде се леко металическо изтракване.

– Извадих куршумите в Чизъл Хаус, тъпако – осведоми го Страйк, като закуцука напред и измъкна револвера от устата на Рафаел. – Не си чак толкова умен, за колкото се мислеше, а?

В ушите на Робин звучеше мощно звънтене. Рафаел сипеше ругатни на английски и италиански, крещеше заплахи, мяташе се и се извиваше, докато Страйк го блъсна над масата, та Уордъл да му сложи белезниците. Тя обаче с олюляване се отдалечи от групата като в сън, заднешком към кухнята в трюма, където имаше тенджери и тигани и край мъничка мивка, нелепа в своята делничност, стърчеше ролка домакинска хартия. Усещаше как устната й се подува от удара на Рафаел. Откъсна хартия, намокри я с вода от крана и я притисна към кървящата си уста, докато наблюдаваше през илюминатора униформени полицаи да бързат през черната порта, да прибират оръжието и да отвеждат борещия се Рафаел, когото Уордъл бе извел на брега.

Беше държана на прицел. Нищо не изглеждаше реално. Сега полицаи влизаха в баржата и излизаха, но всичко бе само шум и ехо, а после осъзна, че Страйк стои до нея и изглеждаше единственият реален сред хаоса.

– Как разбра? – попита тя задавено през студената мокра хартия.

– Просветна ми пет минути след като ти тръгна. Последните три цифри от номера, изпратил съобщенията уж от Матю, които ми показа, бяха същите като на един от нерегистрираните телефони. Тръгнах след теб, но вече те нямаше. Лейборн изпрати полицейски коли и оттогава не спирах да ти звъня. Защо не вдигаше?

– Телефонът ми беше в чантата с изключен звук. А сега е в канала.

Жадуваше за силно питие. Може би, мина й смътна мисъл през ума, някъде наблизо действително имаше бар. Предстоеше й да прекара дълги часове в Ню Скотланд Ярд, за да възстанови в подробности този последен час. Чувстваше се изтощена.

– Как разбра, че съм тук?

– Обадих се на Изи и я попитах познава ли Рафаел някого в околността на този фалшив адрес, на който те примами. Тя ми каза, че имал приятелка наркоманка от висшите кръгове, която притежавала баржа. Вече му се изчерпваха местата, където можеше да иде. Полицията наблюдава апартамента му от два дни.

– И си знаел, че револверът е празен?

– Надявах се да е празен – поправи я той. – Като нищо можеше да го е проверил и презаредил.

Той бръкна в джоба си. Пръстите му леко трепереха, докато палеше цигара. Всмукна и после каза:

– Много умно от твоя страна да го държиш да говори тъй дълго, Робин, но следващия път, като получиш обаждане от непознат номер, гледай да позвъниш и да видиш кой е насреща. И никога, ама никога повече не продумвай пред заподозрян нещо за личния си живот.

– Може ли да получа две минути – попита тя, като притискаше студената топка хартия към подутата си и кървяща устна, – в които да се порадвам, че не съм мъртва, преди да ме почнеш?

Страйк издуха облак дим.

– Да, имаш право – каза той и тромаво я придърпа в прегръдка.