Смъртоносно бяло

51

– Промили са ти мозъка, за да мислиш, че така трябва да бъде – каза анархистът. – Трябва да се научиш да възприемеш един свят без лидери. Никой индивид не е облечен в повече власт от всеки друг.

– Така си е – отвърна Робин. – Значи никога не си гласувал?

„Уелингтънският херцог“ в Хакни бе препълнен тази събота вечер, но в сгъстяващия се мрак беше още топло и на десетината-петнайсет приятели на Флик и нейни другари от СМОСО не им пречеше да стоят скупчени на тротоара край Болс Понд Роуд и да пият, преди да се отправят към апартамента на Флик за парти. Мнозина от групата държаха пазарски пликчета с евтино вино и бира.

Анархистът се разсмя и поклати глава. Беше млад, с руси расти и много пиърсинги и на Робин й се стори, че го разпознава от суматохата в тълпата във вечерта на приема за параолимпийците. Вече й бе показал канабиса, който щеше да е неговият принос към общата веселба на купона. Робин, чийто опит с дрога се ограничаваше до две дръпвания от джойнт в отдавнашните години на прекъсналия й без време престой в университета, прояви престорен интерес на вряла и кипяла.

– Колко си наивна – говореше й той сега. – Гласуването е един от алабализмите на демокрацията! Безсмислен ритуал, целящ да убеди масите, че имат думата и някакво влияние! Просто червените и сини торита са направили сделка за поделяне на властта.

– И какъв е отговорът тогава, да не гласуваме? – поинтересува се Робин, като крепеше почти пълната си чаша светла бира.

– Организиране на общността, съпротива и масов протест – заяви анархистът.

– И кой я организира?

– Самите общности. Промили са ти мозъка, ей – повтори отново анархистът, като смекчи грубите си думи с усмивка може би защото харесваше простодушната откровеност на йоркшърската социалистка Боби Кънлиф. – За да мисиш, че имаме нужда от лидери, а хората сами могат да се командват, щом веднъж се пробудят.

– А кой ще ги пробуди?

– Активистите – отсече той и се шляпна по кльощавите гърди. – Те не са такива заради пари или власт, искат да дадат сила на народа, не да го контролират. Дори профсъюзите... без да се засягаш – каза той, защото знаеше, че бащата на Боби Кънлиф е бил профсъюзен деятел – имат същите властови структури и водачите им подражават като маймуни на правителството...

– Добре ли си, Боби? – попита Флик, като я побутна встрани от общата група. – Тръгваме след минута, такива са последните нареждания. Какво й говориш, Алф? – добави тя със следа от тревога.

След дълга събота в бижутерския магазин и споделени разкази (от страна на Робин напълно измислени) за любовния им живот Флик бе напълно очарована от Боби Кънлиф дотолкова, че собственият й говор вече беше белязан с йоркшърски акцент. Към края на следобеда вече й бе отправила двойна покана, първо, за тазвечершния купон, второ, в случай че приятелката й Хейли се съгласеше, да се настани като съквартирантка в стаята й, след като половината от нея неотдавна бе овакантена от някоя си Лора. Робин бе приела и двете, проведе телефонния си разговор със Страйк и се съгласи с предложението на Флик, при положение че Вещицата я нямаше, да затворят магазина по-рано.

– Тъкмо ми обясняваше как татко не е бил по-добър от капиталист – отвърна Робин.

– По дяволите, Алф – смъмри го Флик, а анархистът със смях отричаше.

Групата пое по тротоара във вечерта към апартамента на Флик. Въпреки очевидното си желание да продължи да осветлява Робин с начални познания за света без лидери, анархистът беше избутан от Флик, която тръгна редом с Робин, нетърпелива да й говори за Джими. На десет метра пред тях един пълничък и брадат марксист дюстабанлия, представен на Робин като Дигби, вървеше сам и водеше компанията към купона.

– Съмнявам се, че Джими ще дойде – каза тя на Робин, която остана с впечатлението, че Флик се въоръжава срещу разочарование. – В лошо настроение е. Тревожи се за брат си.

– Защо, какво му е?

– Шизофренично афективно нещо си – отвърна Флик. Робин беше сигурна, че Флик знае точния термин, но изправена пред истински член на работническата класа, предпочете да се престори на невежа. Вече се бе изпуснала следобед, че е започнала курс в университета, очевидно съжаляваше за това и все по-силно имитираше изговора на новата си приятелка. – Абе, не знам, подвластен е на налудничави вярвания.

– Какви например?

– Мисли, че има правителствен заговор срещу него, ей такива неща – отвърна Флик и се засмя леко.

– Леле майко – ахна Робин.

– Да, сега е в болница. Причини много ядове на Джими – заяви Флик. После тикна в устата си тънка ръчносвита цигара и я запали. – Да си чувала за Корморан Страйк?

Изрече името, сякаш то бе още едно медицинско състояние.

– Кой?

– Частен детектив – поясни Флик. – Често го пишат по вестниците. Помниш ли Лула Ландри, модела, дето падна от прозорец?

– Смътно – отвърна Робин.

Флик погледна през рамо да се увери, че анархистът Алф е далеч и не може да ги чуе.

– Били е ходил при него.

– И защо, по дяволите?

– Ами защото е откачалка, не внимаваш – отвърна Флик и пак се позасмя. – Мисли, че е видял нещо преди години...

– Какво? – попита Робин и се смъмри, че малко избърза.

– Убийство – отвърна Флик.

– Божичко.

– Естествено, нищо такова не е видял – додаде Флик. – Всичко това са щуротии. Видял е нещо наистина, но никой не е умрял. Джими е бил там, той знае. Та така, Били отишъл при оня гадняр детектива и сега не можем да се отървем от него.

– Как така?

– Той преби Джими.

– Детективът?

– Ами да. Проследил го на протест, който бяхме организирали, наби го, направи така, че да арестуват Джими.

– Да му се не види – ахна Боби Кънлиф.

– Дълбоката държава, туй то. Бил е в армията. За кралицата, за националния флаг и ей такива ми ти простотии. С Джими имахме нещо срещу министър на консерваторите...

– Сериозно ли?

– Да – кимна Флик. – Не мога да ти кажа какво, но беше сериозно и тогава Били взе че всичко провали. Прати Страйк да души около нас, а той вероятно е влязъл във връзка с...

Тя млъкна внезапно и проследи с поглед малка кола, която мина покрай тях.

– За момент си помислих, че е Джими. Но не е. Забравих, че колата му не е в движение.

Настроението й отново се понижи. По време на кротките периоди в магазина този ден Флик беше разправила на Робин историята на отношенията им с Джими, която с безкрайните скандали, примирия и преговори напомняше тази на размирна територия. Като че така и не бяха стигнали до споразумение за статуса на връзката им и всеки временен договор се бе разпадал под ударите на скандали и изневери.

– Яко си хлътнала по него, ако питаш мен – заяви Робин, която през целия ден бе следвала предпазлива политика да се помъчи да саботира лоялността на Флик, която младата жена смяташе, че дължи на неверния Джими, с надеждата да я предразположи към откровения.

– Де да беше така просто – отвърна Флик, отново заговорила с псевдойоркшърския акцент, който бе възприела към края на деня. – Не че искам да съм омъжена или нещо такова – тя се изсмя при самата мисъл за подобно нещо, – той може да спи с когото си иска, а също и аз. Такава е уговорката и мен ме устройва.

Вече беше обяснила на Робин в магазина, че се идентифицира едновременно с неопределен пол и като пансексуална, тъй като моногамията в основата си била едно оръдие за патриархално потисничество, реплика, за която Робин подозираше, че оригинално принадлежи на Джими. Известно време вървяха в мълчание. В сгъстяващия се мрак влязоха в подлез и Флик подхвърли с искрица въодушевление:

– Не е като да съм се оставила без развлечения.

– Радвам се да го чуя – каза Робин.

– На Джими няма да му стане драго, ако научи за всичките.

Дюстабанлията марксист, който вървеше пред тях, извърна глава при тези думи и на светлината на улична лампа Робин го видя как се подсмихна, очевидно чул изреченото от Флик. Тя като че не забеляза, заета да изрови ключовете си от дъното на пълната с боклуци пощальонска чанта.

– Пристигнахме – обяви Флик и посочи към три светещи прозореца над малък спортен магазин. – Хейли се е върнала вече. Дано се е сетила да ми скрие лаптопа.

До апартамента се стигаше през заден вход по студено и тясно стълбище. Още от първото стъпало се чуваше „Негри в Париж“ и като стигнаха до площадката, видяха, че паянтовата входна врата е отворена, а група хора стояха облегнати край стените в коридора и си поделяха огромен джойнт.

„Какво са петдесет бона за нехранимайко като мен“, рапираше Джей-Зи от слабоосветения апартамент.

Около дузината новодошли завариха доста много пристигнали вече купонджии. Удивително бе колко много хора бяха успели да се поберат в тясното жилище, което очевидно се състоеше само от две спални, миниатюрна баня с душ и кухничка с размерите на шкаф.

– Използваме за танци стаята на Хейли, тя е най-голямата, там ще живееш с нея – викна Флик в ухото на Робин, докато си пробиваха път към тъмната стая.

Осветена само от две редици лампички за украса, както и от ярките правоъгълници на включените телефони на онези, проверяващи съобщенията си и социалните медии, стаята вече бе пълна с хора и напоена с миризмата на канабис. Четири млади жени и мъж успяваха да танцуват в средата й. След като очите на Робин постепенно привикнаха към сумрака, тя видя очертанията на кушетка, върху която седяха няколко души и споделяха джойнт. Различи също флага в цветовете на дъгата на „Лесбийки, Гейове, Бисексуални и Транссексуални“, както и плакат на сериала „Истинска кръв“ с Тара Торнтън на стената зад тях.

Джими и Баркли вече бяха претърсили основно този апартамент за листчето, което Флик беше откраднала от Чизъл, и не го бяха открили, напомни си Робин, като се взираше в тъмното за евентуални скривалища. Робин се почуди дали Флик не го държеше постоянно у себе си, но на Джими нямаше как да не му е хрумнало, а при все твърденията на Флик за пансексуалност Робин бе убедена, че Джими е в по-добра позиция от нея самата да убеди Флик да се разсъблече. Всъщност тъмнината би могла да помогне на Робин незабелязано да бръкне под матраците и под килима, но пък купонът бе толкова многолюден, че тя се усъмни да има такава възможост, без да привлече нечие внимание към странното си поведение.

– ...да намерим Хейли! – викна Флик в ухото на Робин и тикна в ръката й кутийка със светла бира, след което двете се промъкнаха до стаята на Флик.

Тя изглеждаше още по-малка, отколкото бе в действителност, защото всеки сантиметър от стените бе покрит с политически плакати и брошури, като преобладаваха оранжевият цвят на СМОСО и онези в черно и червено на Реалната социалистическа партия. Върху матрака, поставен на пода, бе метнат гигантски палестински флаг.

В стаята, осветена само с една крушка, вече имаше петима души. Две млади жени, едната бяла, другата чернокожа, лежаха прегърнати на матрака, а брадатият Дигби седеше до тях на пода и им говореше. Две момчета тийнейджъри някак неловко се бяха облегнали на стената и хвърляха крадешком погледи към момичетата на леглото, а главите им бяха сближени, докато свиваха джойнт.

– Хейли, това е Робин – обяви Флик. – Интересува се от половината на Лора в стаята.

Двете момичета отправиха погледи към тях. Отговори високата, с обръсната отстрани глава платинена блондинка със сънлив поглед:

– Вече казах на Шанис, че може да се нанесе.

Звучеше дрогирана, а дребното чернокожо момиче в прегръдките й я целуна по шията.

– О, дявол го взел – промърмори Флик и се обърна загрижено към Робин. – Съжалявам.

– Е, нищо, опита се – отвърна Робин, като разиграваше смелост пред лицето на разочарованието.

– Флик – подвикна някой от коридора, – Джими е долу.

– О, мамка му – изруга Флик, но Робин видя как лицето й се озари от оживление. – Чакай тук – поръча тя на Робин и разбута хората в коридора да мине.

Буги маце, гепи я за ръката, звучеше рапът на Джей-Зи от другата стая.

Като имитираше интерес към разговора на Дигби с момичетата на матрака, Робин се хлъзна по стената да седне на покрития с ламинат под и пийна бира, докато крадешком оглеждаше стаята на Флик. Очевидно бе подреждана за партито. Нямаше гардероб, но на една релса край стената висяха горни дрехи и някоя и друга рокля, а тениските и пуловерите бяха сгънати надве-натри и струпани в ъгъла. Джими и Баркли трябва да бяха претърсили грижливо това помещение. Робин се запита дали се бяха сетили да проверят зад всичките листовки и плакати по стените. Уви, дори да не го бяха направили, нямаше как да тръгне да ги откача сега.

– Вижте, това са базисни предпоставки – говореше Дигби на двете момичета. – Ще се съгласите, че капитализмът зависи отчасти от ниското заплащане на труда на жените, нали? Така че, за да бъде феминизмът ефективен, трябва да почива на марксизма, двете са взаимносвързани.

– Патриархалността е нещо повече от капитализъм – посочи Шанис.

С крайчеца на окото си Робин видя как Джими си пробива път през коридора, преметнал ръка през шията на Флик, а тя изглеждаше по-щастлива, отколкото през цялата вечер досега.

– Потисничеството над жените е неразривно свързано с тяхната неспособност да се влеят в работната сила – обяви Дигби.

Хейли със сънливите очи се освободи от Шанис, за да протегне ръка към облечените в черно тийнейджъри в негласна молба. Те й подадоха джойнта над главата на Робин.

– Съжалявам за стаята – завалено изрече Хейли на Робин след продължително всмукване. – Мъка е да си намериш местенце в Лондон, нали?

– Адска мъка – потвърди Робин.

– ...защото вие искате да вплетете феминизма в по-обхватната идеология на марксизма.

– Не е необходимо вплитане, ако целите са идентични! – засмя се снизходително Дигби.

Хейли поднесе джойнта на Шанис, но тя отказа с махване на ръка.

– И къде сте вие, марксистите, когато ние оспорваме идеала за хетеронормативното семейство? – предизвикателно запита тя Дигби.

– Ха така, кажи му го – вяло я подкрепи Хейли, притисна се по-плътно до Шанис и тикна джойнта в ръката на Робин, която директно го предаде на момчетата. Колкото и заинтригувани да бяха от лесбийките, те излязоха стаята, за да огледат наличните възможности за дрога.

– Лепвали са ми се няколко такива – каза Робин и се надигна, но никой не слушаше.

Дигби се възползва от възможността да надникне под късата й черна рокля, когато тя мина покрай него към един скрин. Под прикритието на все по-разгорещения дебат за феминизма и марксизма и придала си вид на носталгичен интерес, Робин повдигна и върна по местата им всяко от плюшените животинчета на Флик, като опипваше пълнежа в тях. Никое нямаше вид да е било разпорвано, та вътре да бъде тикнато листче хартия.

С леко чувство на безнадеждност тя се върна в тъмния коридор, където хората стояха плътно един до друг, а някои бяха чак на стълбищната площадка.

Едно момиче думкаше по вратата на банята.

– Хайде, стига сте се чукали вътре, трябва да се изпикая! – викна тя, с което развесели близкостоящите.

Това си е умряла работа.

Робин се вмъкна в кухничката, не по-голяма от две съединени телефонни кабини, където се бе настанила двойка. Момичето седеше в скута на момчето, прекрачило го от двете страни, а той бе пъхнал ръка под полата й, докато тийнейджърите ровеха в притесненото пространство да открият нещо за ядене. Като се преструваше, че си търси питие, Робин разбутваше кенчета и бутилки и хвърляше око към младежите, бърникащи из шкафовете. Почуди се доколко надеждно скривалище можеше да бъде кутия с овесени ядки.

Тъкмо когато се канеше да излезе, на прага се появи Алф, анархистът, не много по-надрусан, отколкото беше в пъба.

– Ето я и нея – обяви той високо, като се мъчеше да я фокусира, – щерката на профсъюзния водач.

– Същата – потвърди Робин, докато от втората спалня Д’бандж пееше „Оливър, Оливър, Оливър Туист“.

Опита се да се шмугне под ръката на Алф, но той я свали надолу и прегради изхода й от кухнята. Евтиният под от ламинат вибрираше от тропота на неразколебаните танцуващи в стаята на Хейли.

– Много си секси – сподели Алф. – Позволено ли ми е да го кажа? Влагам най-дълбок феминистки смисъл. – И се разсмя.

– Благодаря – отговори Робин, като при втория си опит успя да го заобиколи и да се върне в тесния коридор, където отчаяното момиче още блъскаше по вратата на банята.

Алф улови ръката на Робин и изрече нещо неразбираемо в ухото й. Когато се отдръпна, пудрата й за коса бе оставила черно петно върху потния му нос.

– Какво? – попита Робин.

– Казах, искаш ли да си намерим по-тихо местенце, та да си поприказваме още?

Но тогава Алф видя някой, застанал зад нея.

– Как е, Джими?

Найт беше дошъл в коридора. Той се усмихна на Робин и се облегна на стената. Пушеше и държеше кутийка с бира. Беше с десет години по-стар от повечето присъстващи и някои от момичетата оглеждаха крадешком фигурата му във впита черна фланелка и джинси.

– И ти ли чакаш за кенефа? – попита той Робин.

– Да – отвърна Робин, защото това й се стори най-лесният начин да се откачи и от Алф анархиста, и от Джими, ако възникнеше необходимост. Пред отворената врата към стаята на Хейли видя Флик да танцува, вече напълно доволна от живота, готова да се засмее на всичко, което й кажеха.

– Флик каза, че баща ти бил профсъюзен деятел – заговори Джими на Робин. – Миньор, нали така?

– Да – кимна Робин.

– Ама хайде вече, мамка му! – викна момичето, тропащо по вратата на банята. Запристъпва отчаяно от крак на крак в продължение на няколко секунди, после се отправи навън от апартамента.

– Има контейнери за боклук вляво! – услужливо подвикна друго момиче зад нея.

Джими се наведе по-близо към Робин, та тя да го чува през боботещите басове. Изражението му, доколкото можеше да види, бе добродушно и съчувствено.

– Починал бил, така разбрах. Флик каза, че от белодробна болест.

– Да – потвърди Робин.

– Съжалявам – тихо каза Джими. – И аз преживях нещо подобно.

– Наистина ли? – попита Робин.

– Да, майка ми. И тя си отиде от белодробно заболяване.

– Свързано с работата й ли?

– Азбестоза – уточни Джими и дръпна от цигарата си. – Днес не би се случило, приеха закони. Тогава бях на дванайсет, а брат ми на две, дори не я помни. Без нея старецът ми се пропи до смърт.

– Лоша работа – промълви Робин. – Съжалявам.

Джими издуха дима встрани от лицето й и направи гримаса.

– Лика-прилика сме – и чукна кенчето си с бира в това на Робин. – Ветерани на класовата война.

Алф анархистът се отдалечи с малко нестабилна походка и изчезна в тъмната стая, пронизвана от светлините на гирляндите с лампички.

– Семейството ви получи ли компенсация? – осведоми се Джими.

– Опитахме се – отвърна Робин. – Мама още ходи по мъките.

– Желая й късмет – вдигна Джими кенчето си и отпи. – Много късмет ще й трябва.

После удари силно с юмрук по вратата на банята.

– Забързайте се, дявол го взел, хората чакат тук – викна той.

– Може на някого да му е прилошало – предположи Робин.

– Не, на някого му се е прищяло оправяне накрак – увери я Джими.

Дигби излезе от стаята на Флик. Изглеждаше вкиснат.

– Очевидно съм оръдие на патриархално потисничество – обяви той на висок глас.

Никой не се засмя. Дигби се почеса по корема под фланелката си, на която Робин чак сега забеляза, че бе изобразен Граучо Маркс, и влезе в стаята, където танцуваше Флик.

– Оръдие е и още как – промърмори Джими на Робин. – Последовател на Рудолф Щайнер. Не проумява как никой вече не раздава звездички за старание.

Робин се засмя, но не и Джими. Очите му се задържаха вперени в нейните една идея твърде дълго, докато вратата на банята се открехна и отвътре надзърна пълничко зачервено момиче. Зад нея се появи мъж с проскубана сива брада, който си нахлупваше маоистки каскет.

– Лари, ах ти, дърт мръснико – ухили му се Джими, а изчервеното момиче се шмугна покрай Робин и се скри в стаята, където бе влязъл Дигби.

– Добър вечер, Джими – поздрави възрастният троцкист със скромна усмивка и също излезе от банята под одобрителните възгласи на младежите наоколо.

– Влизай – подкани Джими Робин, като й задържа вратата отворена и блокира достъпа на всички други, опитващи се да я изпреварят.

– Благодаря – каза тя и влезе в банята.

Ярката светлина на луминесцентната лампа бе ослепителна след сумрака в останалата част на апартамента. В банята едва имаше място да застане човек помежду най-малката душ кабина, която Робин беше виждала, с мръсна прозрачна завеса, увиснала незакачена на половината кукички, и миниатюрна тоалетна чиния, в която плуваха подгизнали салфетки и угарки. В плетеното кошче проблясваше използван кондом.

Над умивалника имаше паянтови полици, отрупани с наполовина използвани опаковки с козметични и санитарни продукти, така сгъчкани, че едно докосване можеше да ги събори всичките.

Споходена от внезапна идея, Робин се приближи към тези полици. Припомни си как самата тя бе разчитала на невежеството и погнусата на повечето мъже към всичко, свързано с менструацията, когато скри подслушвателните устройства в кутия от тампони. Очите й бързо обходиха тубичките с шампоан и балсам с марки от супермаркети, мръсна гъба, два евтини дезодоранта и няколко доста похабени четки за зъби в нащърбена чаша. Много внимателно Робин измъкна кутия за тампони, в която се оказа, че е останал само един. Когато я връщаше на мястото й, забеляза крайче от пластмасова опаковка, тикната зад шампоаните и душ гел с плодов аромат.

С лумнало вълнение тя се пресегна и предпазливо измъкна пакетчето, като се стараеше да не размести нещо.

Някой затропа по вратата.

– Ще се пръсна! – викна ново момиче.

– Ей сега! – отвърна й високо Робин.

Две обемисти дамски превръзки в неромантични индивидуални опаковки с надпис „За много обилно течение“: тъкмо такива, които никоя млада жена не би ти откраднала с оглед на оскъдното си облекло. Робин ги извади. В първата не видя нищо странно. Но втората изшумоля и когато Робин я огледа по-внимателно, видя, че опаковката е разрязана с бръснарско ножче. Провря пръст вътре и напипа дебела, сгъната няколко пъти хартия, която извади и разгъна.

Беше от същата, на която Кинвара бе написала бележката си за сбогом, с името „Чизъл“ гравирано отгоре, а под него розата на Тюдорите, подобна на капка кръв. Няколко отделни думи и фрази бяха надраскани с четливия гъст почерк, който Робин тъй често бе виждала в офиса на Чизъл, а по средата една дума бе заобиколена с кръг, очертан няколко пъти.

Ебъри Стрийт 251

Лондон

SW1W

Като едва дишаше от възбуда, Робин извади телефона си, направи няколко снимки на бележката, после я сгъна отново, върна я в дамската превръзка и постави пакета на предишното му място върху полицата. Опита се да промие тоалетната, но тя беше задръстена и постигна само това, че водата застрашително се надигна в чинията и завъртя угарките и салфетките във вихър.

– Прощавай – каза Робин, когато отвори вратата. – Тоалетната е запушена.

– Здраве да е – отвърна нетърпеливата пияна млада жена отвън. – Ще пикая в мивката.

Провря се покрай Робин и затръшна вратата.

Джими още стоеше отвън.

– Мисля да вдигам гълъбите – осведоми го Робин. – Всъщност дойдох само да проверя дали стаята е свободна, но някой ме е изпреварил.

– Жалко – подхвърли лековато Джими. – Ела на събрание някой път. Ще приемем на драго сърце съмишленичка от севера.

– Да, може да го направя – отвърна Робин.

– Какво да направиш?

Беше се появила Флик с бутилка „Будвайзер“ в ръка.

– Да дойде на събрание – поясни Джими и извади нова цигара от пакета си. – Права беше, Флик, момичето си го бива.

Джими придърпа Флик към себе си и я целуна по темето.

– Да, бива си я – усмихна се Флик с искрена сърдечност и обви ръка около кръста на Джими. – Ела на следващия ни купон, Боби.

– Да, може – отвърна Боби Кънлиф, дъщерята на профсъюзния деятел, сбогува се с тях и си проби път през коридора към студеното стълбище.

Дори видът и вонята на един от облечените в черно тийнейджъри, който повръщаше обилно до самия вход, не можаха да потушат тържествуването на Робин. Неспособна да чака, тя прати на Страйк снимката с бележката на Джаспър Чизъл, докато вървеше бързо към автобусната спирка.