Смъртоносно бяло

60

На следващата сутрин във всички вестници излезе внимателно формулирано официално изявление за Джаспър Чизъл. Заедно с останалата британска общественост Страйк узна по време на закуската си заключението, до което бяха стигнали властите: че не са намесени чужда сила или терористична организация в преждевременната смърт на министъра на културата, но че други изводи още не могат да бъдат посочени.

Новината, че няма новина, бе посрещната онлайн с твърде бегъл интерес. Местните пощенски кутии на победителите в олимпиадата все така бяха боядисани в златно и хората продължаваха да се къпят в задоволство от триумфалното представяне на страната, а сега бяха насочили неизразходвания си ентусиазъм за спортни прояви към предстоящите параолимпийски игри. Смъртта на Чизъл бе пратена в дъното на общественото съзнание като смътно необяснимо самоубийство на богат тори.

Нетърпелив да узнае дали това официално изявление означаваше скорошно приключване на полицейското разследване, Страйк се обади на Уордъл да научи какво знае той.

Уви, полицаят не бе по-осведомен от самия Страйк. Уордъл добави не без известно раздразнение, че не е имал и един почивен ден от три седмици насам и че опазването на реда в столицата под товара на милиони допълнителни гости било сложна и тежка задача, непосилна за представите на Страйк, че нямал никакво време да събира информация за него по несвързани с преките му задължения въпроси.

– Имаш право – отвърна невъзмутимо Страйк. – Само питах. Поздрави Ейприл от мен.

– А, да – рече Уордъл, преди Страйк да е успял да затвори. – Тя искаше да те питам какви игрички въртиш на Лорелай.

– По-добре да те пускам, Уордъл, страната се нуждае от теб – отвърна Страйк и затвори след неволния смях на полицая.

При отсъствието на сведения от контактите му в полицията и без официален статут, който да му подсигури желаните от него интервюта, Страйк беше във временна безизходица на един възлов етап от случая и изпитваше онова специфично неудовлетворение, което не ставаше по-приятно от това, че му бе така познато.

От няколкото телефонни разговора, проведени след закуска, узна, че Франческа Пулъм, бившата колежка и любовница на Рафаел от галерията на Дръмънд, още учи във Флоренция, където бе изпратена, за да се избегне пагубното му влияние. Родителите на Франческа в момента бяха на ваканция в Шри Ланка. Икономката на Пулъм, единственият свързан със семейството човек, до когото Страйк успя да се добере, категорично отказа да му даде телефонния номер на когото и да било от тях. При реакцията й Страйк предположи, че Пулъм бяха от онези, дето хукваха при адвокатите си само при факта, че частен детектив се е обадил в дома им.

След като изчерпа всички възможни пътища за достъп до Пулъм, Страйк остави любезна молба за интервю на гласовата поща на Герайнт Уин, четвърта за тази седмица, но денят преваляше, а Уин не се беше обадил. Страйк не можеше да го вини. Съмняваше се, че на мястото на Уин и той самият би се показал отзивчив.

Страйк още не беше осведомил Робин, че има нова теория по случая. Тя беше заета на Харли Стрийт да наблюдава Шмекера, но в сряда телефонира в офиса с добрата новина, че е уредила интервю с Теган Бутчър за събота на хиподрума „Нюбъри“.

– Отлично! – възкликна Страйк, ободрен от перспективата за действие, и отиде до външния кабинет да извика Гугъл мапс на компютъра на Робин. – Добре, ще се наложи да пътуваме с преспиване. Интервю с Теган, после отскачане до Стеда Котидж, когато се стъмни.

– Корморан, ти сериозен ли си за това? – попита Робин. – Наистина ли искаш да копаем в долчинката?

– Прозвуча като стихче от детска песничка – отбеляза разсеяно Страйк, докато проучваше второстепенните пътища на монитора. – Слушай, не вярвам да има нещо там. Всъщност от вчера насам съм уверен, че няма.

– Какво се случи вчера?

– Дойде ми идея. Ще ти я кажа, като се видим. Слушай, обещах на Били, че ще установя истината за неговото удушено дете. Няма друг начин да бъда напълно сигурен, освен да се разкопае. Но ако си гнусливо настроена, можеш да останеш в колата.

– Ами Кинвара? Ще бъдем на нейна земя.

– Надали ще изровим нещо от значение. Целият този терен е напълно запуснат. Ще повикам Баркли да се срещнем там след мръкване. Няма да съм особено ефективен като копач. Матю ще се съгласи ли да отсъстваш и през нощта в събота?

– Няма проблем – отвърна Робин със странен тон, който накара Страйк да заподозре, че мъжът й никак няма да е доволен.

– А ти съгласна ли си да караш ленд роувъра?

– Ъъ... има ли начин да идем с твоето беемве?

– Предпочитам да не карам беемвето по онази обрасла с бурени пътека. Да не би на ленд роувъра да му има нещо?

– Не – побърза да каже Робин. – Всичко е наред, ще вземем ленд роувъра.

– Чудесно. Как е Шмекера?

– В приемния си кабинет е. Някакви новини за Аамир?

– Пратил съм Анди да издири сестрата, с която е в добри отношения.

– А ти с какво се занимаваш?

– Чета уебсайта на Реална социалистическа партия.

– Защо?

– Джими издава твърде много в блог постовете си. Места, където е бил, и неща, които е видял. Съгласна ли си да поемеш Шмекера до петък?

– Всъщност се канех да попитам дали мога да взема два дни отпуск, за да си свърша нещо лично – отвърна Робин.

– О... – промълви изненадан Страйк.

– Имам една-две назначени срещи, които предпочитам да не пропускам – допълни Робин.

За Страйк не бе удобно да му се налага лично да поеме наблюдението над Шмекера отчасти заради неспиращата болка в крака, но най-вече защото нямаше търпение да продължи да издирва потвърждение на теорията си по случая „Чизъл“. А и това бе много кратко предизвестие за два дни отпуск. От друга страна, Робин бе показала готовност да жертва уикенда си, за да гони вятъра в долчинката.

– Добре. Всичко наред ли е?

– Да, благодаря. Ще те уведомя, ако има нещо интересно около Шмекера. А иначе, вероятно е най-добре да тръгнем от Лондон около единайсет часа в събота.

– Пак ли ще се видим на Барънс Корт?

– Ще възразиш ли да дойдеш при метростанцията на стадион „Уембли“? Ще ми е по-лесно, защото ще съм наблизо през нощта в петък.

Това също беше неудобство: два пъти по-дълго пътуване за Страйк, което включваше смяна на линиите на метрото.

– Да, добре – отвърна отново той.

След като Робин затвори, той остана още малко на нейния стол, замислен за разговора им.

Тя съвсем преднамерено си бе замълчала за естеството на срещите, които бяха толкова важни, че не искаше да ги пропусне. Спомни си колко извънредно ядосан бе звучал Матю на фона на разговорите им с Робин, когато я бе търсил, за да обсъждат тяхната натоварена, нестабилна и често опасна работа. Два пъти бе показала силно притеснение при идеята да копаят в твърдата земя на дъното на долчинката, а сега пък искаше да кара беемвето вместо подобния на танк ленд роувър.

Почти беше забравил подозренията си отпреди два месеца, че Робин може да се опитва да забременее. В съзнанието му изплува картината на издутия корем на Шарлот зад масата в ресторанта. Робин не бе жена, способна да изостави детето си в мига, щом напуснеше утробата й. Ако Робин беше бременна...

Макар обикновено да беше логичен и методичен и съзнаваше с част от себе си, че теоретизира върху оскъдни данни, Страйк все пак видя във въображението си Матю, бъдещия баща, да слуша напрегнатата молба на Робин за отпуск, та да иде на видеозон и медицински преглед, и да й жестикулира сърдито, че е дошло време да спре работа, да се пощади и да полага грижи за себе си.

Страйк се върна към блога на Джими Найт, но му отне по-дълго време от обичайното да дисциплинира и подчини разтревожения си ум.