Смъртоносно бяло

64

– „Действах в рамките на закона и в съгласие със съвестта си“ – цитира Страйк лаконичното изявление на Чизъл по време на обяда им в „Пратс“. – Така е и било. Никога не е крил, че е за смъртното наказание, нали? Вероятно е осигурявал дървения материал от своите гори.

– Както и работно пространство за Джако Кент. Тъкмо затова Джако е предупредил Раф да не влиза в хамбара, като е бил дете.

– И вероятно са си делили печалбата.

– Чакай – продума Робин, като си припомни какво бе крещяла Флик след колата на министъра във вечерта на приема за параолимпийците. – „Той е поставял коня на тях“... Корморан, мислиш ли, че...

– Да, така мисля – отвърна Страйк, чиито мисли бяха в унисон с нейните. – Последното, което ми каза Били в болницата, беше „Мразех да поставям коня на тях“. Дори насред пристъп на психоза Били е бил способен да издълбае съвършен релеф на Коня от Уфингтън в дърво... Джако Кент е карал синовете си да го изобразяват на дрънкулки за туристи и на бесилките за износ. Добър семеен бизнес е въртял, а?

Страйк чукна халбата си в нейната бутилчица с шампанско и изгълта наведнъж каквото бе останало от неговата „Дум Бар“.

– За първия ни истински пробив. И тъй като Джако Кент е поставял своята търговска марка върху бесилките, било е възможно следата да стигне до него като производител. И не само до него, а до Долината на Белия кон и до Чизъл. Всичко съвпада, Робин. Спомняш ли си плаката на Джими с купчината мъртви чернокожи деца? Чизъл и Джако Кент са ги пращали в чужбина... вероятно в Средния изток или Африка. Но Чизъл няма как да е знаел, че върху тях е бил издялкан конят. Не, твърдо не го е знаел – заяви Страйк, като си припомни думите на министъра в „Пратс“, – защото, като ми съобщи, че имало снимки, добави: „Доколкото знам, няма отличителни белези“.

– Нали помниш как Джими твърдял, че парите му се полагат? – каза Робин, следваща своята линия на разсъждения. – И как Рафаел спомена, че според първоначалното изказване на Кинвара имал основателни претенции за сумата? Не мислиш ли, че е възможно Джако Кент да е оставил готови за продан бесилки, когато е умрял...

– ...а Чизъл да ги е продал, без да си направи труда да издири синовете на Джак и да им плати? Умна догадка – кимна Страйк. – И тъй, за Джими всичко е започнало със законно искане за дял от наследството на баща му. А когато Чизъл е отрекъл, че им дължи нещо, прибегнал е към изнудване.

– Не е имал особено основание за шантажиране обаче, като се замисли човек – отбеляза Робин. – Мислиш ли, че Чизъл би загубил много гласоподаватели по този повод? Било е законно по времето, когато ги е продавал, а и той публично е обявил, че поддържа смъртното наказание, така че никой не би могъл да го нарече лицемер. Половината страна смята, че трябва да върнем обесването. Не съм сигурна, че онези, които гласуват за Чизъл, биха го упрекнали в злодеяние и престъпление.

– Отново добър аргумент – съгласи се Страйк, – а и Чизъл щеше да го надмогне. През главата му са минавали и по-тежки премеждия: забременяването на любовницата му, разводът, незаконното дете, пътното престъпление на Рафаел и попадането му в затвора... Но не забравяй, че се споменаваше за „непредвидени последствия“ – допълни замислено Страйк. – Какво има на тези снимки във Външното министерство, които Уин толкова много искаше да докопа? И кой е „Самюъл“, дето го спомена по телефона?

Страйк извади бележника си и надраска няколко изречения със сбития си, труден за разчитане почерк.

– Поне имаме потвърждение за историята на Раф относно огърлицата.

Страйк изсумтя, докато пишеше. Когато приключи, каза:

– Това, че е хукнал към Оксфордшър, за да спре Кинвара да не духне с ценно бижу, е по-добра версия от онази, дето трябвало да й попречи да не посегне на себе си. Но все още мисля, че не ни се казва всичко.

– И защо?

– Възраженията ми са същите като преди. Защо Чизъл ще праща там Рафаел като емисар, когато съпругата му го е мразела? Не схващам как така Рафаел би могъл да бъде по-убедителен от Изи.

– Да не би да си настроен срещу Рафаел?

Страйк повдигна вежда.

– Не изпитвам лични чувства към него в едната или другата посока. А ти?

– Естествено, че не – малко поизбърза с отговора си Робин. – Та каква е тази теория, за която спомена, преди да дойде Теган?

– О, да – отвърна Страйк. – Е, може нищо да не е, но няколко неща, които Рафаел ти е споменал, ми направиха впечатление. Накараха ме да се замисля.

– Какви неща?

Страйк й ги каза.

– Не виждам къде им е същественото.

– Може би сами по себе си не са, но ги съчетавам с чутото от Дела.

– Коя част точно?

Но дори когато Страйк й припомни думите на Дела, Робин си остана объркана.

– Не виждам връзката.

Страйк се изправи с усмивка.

– Остави го да ти отлежи малко. Аз отивам да позвъня на Изи, за да й съобщя, че Теган пусна духа от бутилката относно бесилките.

Той се отдалечи и изчезна в тълпата в търсене на тихо местенце, където да проведе разговора си, а Робин остана да ближе вече хладкото шампанско от малката бутилка и да размишлява над казаното от Страйк. Нищо смислено не излезе от изтощителните й опити да свърже разнородните късове информация, така че след няколко минути тя се предаде и се остави на насладата от топлия ветрец, който повдигаше косата от раменете й.

При все умората, разбития си брак и много реалната тревога от предстоящото копаене в долчинката беше й приятно да седи там, да вдишва миризмите от състезателната писта на обработена кожа и коне, примесени с ухания на парфюм от жените, които вече напускаха бара и се придвижваха към трибуните, и полъха на дим, напоен с аромат на еленски бургери, които се печаха на близката сергия. За пръв път от седмица Робин почувства действителен глад.

Тя взе корковата тапа от бутилката с шампанско и започна да я върти между пръстите си, като си припомни друга тапа, онази, запазена от двайсет и първия й рожден ден, за който Матю се бе върнал у дома от университета с компания от нови приятели. Сред тях бе и Сара. В ретроспекция тя разбираше, че родителите й бяха искали да й организират голямо тържество за рождения ден като компенсация, че очакваното от тях празненство за дипломиране нямаше да се състои.

Страйк се бавеше. Вероятно Изи му изсипваше всички подробности сега, когато същината на изнудването им бе известна или пък, помисли си Робин, просто искаше да го задържи на телефона.

Изи не е неговият тип обаче.

Мисълта я стъписа леко. Почувства се неловко, че я е допуснала в главата си, и още по-неловко, когато тя бе изместена от друга.

Всичките му предишни приятелки са красиви. Изи не е.

Страйк привличаше забележително хубави жени предвид, общо взето, мечешката му външност и косата му, която бе дочула сам да описва като „срамни косми върху череп“.

Бас ловя, че изглеждам отблъскваща, беше следващата мисъл на Робин. Още сутринта се бе качила в ленд роувъра бледа и с подпухнало лице, а оттогава доста бе поплакала. Обмисляше дали има време да прескочи до дамската тоалетна и поне да се среши, когато зърна Страйк да се връща към нея, хванал във всяка ръка еленски бургер и захапал талон за залог.

– Изи не вдига – съобщи той през стиснати зъби. – Оставих й съобщение. Грабвай единия бургер и да вървим. Току-що заложих десетачка на Кафявата пантера и в двете посоки.

– Нямах представа, че си падаш по залагане – каза Робин.

– Не си падам – отвърна Страйк, като извади талона измежду зъбите си и го пъхна в джоба, – но днес се чувствам късметлия. Хайде, да идем да гледаме надбягването.

Страйк се обърна и закрачи, а Робин дискретно мушна тапата от шампанско в джоба си.

– Кафявата пантера – избъбри Страйк с пълна уста, вече започнал бургера си, докато се приближаваха към пистата. – Само дето не е кафяв, нали? С черна грива е, така че е...

– Кестеняв, да – кимна Робин. – Да не би да си разочарован, че не е и пантера?

– Просто се опитвам да намеря логика. Онзи жребец, който открих онлайн, беше алест, не бял.

– Не сив, искаш да кажеш.

– О, по дяволите – изпъшка Страйк с досада, но и развеселен.