Убиеца Андерш и неговите приятели

Глава 63

Улуфсон и Улуфсон извадиха съвсем не лош късмет, когато срещнаха Графа и Графинята преди известно време. Не лош късмет извадиха и в днешния ден. Двамата седяха в кола, паркирана пред входа на „Хилтън“, и дебнеха. Наложи им се да чакат не повече от десет минути.

– По дяволите! – каза Улуфсон на брат си, който още седеше с комикс в ръка. – Това са те!

– Къде? – попита Улуфсон объркано.

– Там! С жълтия куфар. Току-що освободиха стаята, отиват някъде!

– Да, в мазето ни – каза братът на Улуфсон яростно и хвърли комикса на задната седалка. – Карай след тях, ще ги хвана при първия удобен случай.

Въпросният удобен случай му се удаде около петдесет метра по-нататък, още при площад „Сьодермалм“. Улуфсон изскочи от автомобила и принуди свещеничката и рецепциониста да се качат на задната седалка, като си помогна с двойно по-голям револвер от онзи, който беше изгубил пред Църквата на Андерш (смяташе, че колкото по-голям е револверът, толкова по-малък е шансът отново да успее да го затрие). С насочен към тях смит и уесън 500, тежащ два килограма и половина, свещеничката и рецепционистът не се поколебаха да изпълнят наставленията, които току-що бяха получили от непознатия мъж.

Оставаше куфарът. Улуфсон обмисляше дали да не го остави на улицата, но накрая реши да го хвърли в скута на заложниците. Можеше да съдържа някакви улики, в случай че двамата отвлечени проявяха глупостта да не кажат къде са парите.