Убиеца Андерш и неговите приятели

* * *

Предвид обстоятелствата свещеничката беше доволна от развитието на събитията. Докато тя, рецепционистът и новият Елвис продължаваха своето обикаляне с кемпер (пък бил той и друг модел), всички фенове на героя търсеха червено волво. Една блогърка от Хеслехолм дори се смахна дотолкова, че застана пред местното полицейско управление и започна да крещи: „Червено волво! Видях червено волво!“, докато накрая не я прогониха с помощта на полицейските кучета.

Сега, както го виждаше свещеничката, имаха два варианта. Единият беше вече обсъжданият: да се погрижат да отделят свещеничка, рецепционист и куфари от убиеца и да се изпарят. Това беше най-безветрената алтернатива.

Другият вариант беше да се погрижат да оберат плодовете от огромната популярност на убиеца. А свещеничката тъкмо бе измислила как да стане това.

– Да основем църква? На името на Убиеца Андерш? – попита рецепционистът. – Църквата на Убиеца Андерш?

– Да. Е, ще зачеркнем частта с убиеца от името. Може да прати грешни сигнали – каза свещеничката.

– Но защо да основаваме църква? Мислех, че целта на живота ти – също като моята – е да изпитваш колкото се може повече неприязън към колкото се може повече неща, включително Бог, Исус и така нататък.

Свещеничката измърмори, че било трудно да изпитваш неприязън към нещо, което не съществува, но иначе рецепционистът имал право.

– Но тук става въпрос за бизнес – каза тя. – Да си чувал да се говори за такова нещо като волни пожертвувания? Елвис се върна. И обича да раздава пари. Кой не иска да бъде като Елвис?

– Аз?

– Кой друг?

– Ти?

– Кой друг?

– Не са много – призна рецепционистът.