Убиеца Андерш и неговите приятели

Глава 26

Свещеничката и рецепционистът влязоха ръка за ръка във водещия, а може би и единствен магазин за кемпери в Бурос. Обръщаха се един към друг с „любими“ и „скъпа“ пред продавачите и създаваха впечатление за автентична двойка. Това се случваше, докато Убиеца Андерш се криеше в току-що пенсионираната кола. Без гъби, но в компанията на Библията и нова бутилка причастие.

Свещеничката и рецепционистът се спряха на „хоби 770 сфинкс“. Не на последно място заради възможността да разполагат с chambre séparée21.

Цената, шестстотин и шейсет хиляди крони, не беше проблем. Или по-точно беше.

– В брой? – попита продавачът, поглеждайки ги обезсърчено.

В такива ситуации свещеничката се справяше по-добре. Като начало разви шала, който до този момент скриваше якичката ѝ. После попита какво лошо имало в парите в брой? Та нали тъкмо вчера полицията бе върнала банкнотите, които Убиеца Андерш – Бог да го благослови! – беше дарил на Червения кръст и Армията на спасението.

Продавачът, разбира се, беше запознат с новина номер едно в страната и призна колебливо, че свещеничката имала право. Но шестстотин и шейсет хиляди?

Ако сумата била затормозяващо висока, сигурно можели да се разберат и за по-ниска. В такъв случай разликата щяла да отиде изцяло в полза на международната дейност на шведската църква.

– Която, между другото, също няма проблеми с паричните средства в брой. Но ако продавачът не иска да ни продаде кола, която да послужи в борбата ни срещу глада, значи, ще отидем някъде другаде.

Свещеничката кимна за сбогом, хвана рецепциониста под ръка и се отправи към изхода.

Десет минути по-късно всички документи бяха готови. Свещеничката и рецепционистът се настаниха в новия си кемпер и потеглиха – при което рецепционистът най-накрая можа да попита:

– Борбата ни срещу глада?

– Импровизирах. В тази връзка започвам да огладнявам. Какво ще кажеш да минем през „Макдоналдс“?

21 Отделна стая (фр.). – Б. пр.