Убиеца Андерш и неговите приятели

* * *

Хората като цяло са най-различни. Например стиснати, егоцентрични, завистливи, невежи, глупави и страхливи. Но също така мили, мъдри, добронамерени, прощаващи, грижовни – и щедри. Не всички души побираха всички тези качества, свещеничката и рецепционистът знаеха това не на последно място от личен опит. Ако философът Имануел Кант бе смятал, че вътре в себе си всеки човек притежава работещ морален компас, то това може би се дължеше на факта, че Кант никога не беше срещал свещеничката или рецепциониста.

Новата им идея за вземане и (непременно) даване, водеща неясното си начало от фалшивия Дядо Коледа в центъра на Висбю, който даваше сладки на децата, вече беше измислена, шлифована и годна за употреба.

Като начало рецепционистът бе започнал изследване, ръководено и извършено от самия него. Искаше да натрупа сведения за състоянието на пазара и конкуренцията.

Имаше доста неща, които да вземе под внимание. Оказа се например, че шведските пощенски служби получавали над сто хиляди писма до Дядо Коледа всяка година, адресирани до „Томтен57, 17 300, Томтебуда, Швеция“. Пощенският представител разказа гордо по телефона, че всички, които пратели писмо, получавали отговор – както и малък подарък.

Рецепционистът благодари за информацията, затвори и измърмори, че стойността на „подаръка“ със сигурност не покривала пощенските разноски на подателя. С други думи, схемата се състоеше от крайно ограничена доброта в комбинация с крайно ограничена финансова рентабилност. Добре измислено, но недостатъчно. Като се приспаднеха административните разходи, бюджетът вероятно излизаше на нулата, и то в най-добрия случай. А единствените числа, които свещеничката и рецепционистът мразеха повече от нулата, бяха тези с отрицателен знак.

Освен пощенския клон съществуваше и увеселителен парк „Томтеланд“58, който се намираше в Даларна. Рецепционистът намери брошурата им и анализира информацията, която го интересуваше. Изглежда, всеки посетител, който платеше няколкостотин крони за вход, ядене и пиене, както и няколко хиляди за нощувка, получаваше привилегията да остави списък с желания на фалшив Дядо Коледа, който пък от своя страна използваше списъците, за да си пали камината вечер.

И това не беше лоша идея, но с очевиден уклон към вземането за сметка на даването. А тук важен беше балансът!

В Рованиеми във Финландия живееше друг Дядо Коледа с брада от полиестер. Концепцията явно наподобяваше тази в Даларна. И имаше същите недостатъци.

Датчаните пък смятаха, че Дядо Коледа живее в Гренландия, американците – на Северния полюс, турците – в Турция, руснаците – в Русия. От всички тях единствено американците развиваха качествен бизнес със своя Дядо Коледа. Отчасти защото той като че ли предпочиташе кока-кола пред всички останали напитки, отчасти под формата на поне един коледен филм годишно, в който Дядо Коледа сътворяваше голяма каша, но в последния момент успяваше да зарадва всички деца на света. Или поне едно от тях. Наужким. Срещу дванайсет долара за билет.

Имаше го и братовчеда на Дядо Коледа Синтерклаас, или свети Николай. Според информацията, която откри рецепционистът, първоначално той бил покровител на всички бивши крадци, което беше приятна мисъл. Но той не се броеше, защото даваше подаръци на децата още на шести декември.

– Зависи колко глобално ще действаме – каза свещеничката.

– Нека караме с държавите една по една – каза рецепционистът. – Да вземем само Германия, която има десет пъти по-голямо население от Швеция. Това означава десет Дядо Коледовци ала Убиеца Андерш, всичките способни да кажат поне „Фрое Вайнахтен“59, без да се объркат.

Това бяха две чужди думи. Тоест с две повече, отколкото Убиеца Андерш можеше да научи (стига да не ставаше дума за латински наименования на гъби). Също така имаше риск „осанна“ на немски пак да е „осанна“.

57 Tomten, също и Jultomten, е шведското наименование на Дядо Коледа. От 1983 г. писмата до него се обработват в пощенския терминал в Томтебуда, община Солна. Томтебуда идва от думите tomt (земна площ, терен) и bod (барака), но поради сходството в имената може да се разбира и като „Бараката на Дядо Коледа“. – Б. пр.

58 Страната на Дядо Коледа (шв.). – Б. пр.

59 Весела Коледа (нем.). – Б. пр.