Убиеца Андерш и неговите приятели

Епилог

Една хубава вечер свещеничката стоеше пред семейната рибарска колиба и се взираше в морето. Водата беше почти огледално гладка.

В далечината фериботът към Оскаршхамн се плъзгаше безшумно напред. Самотен стридояд ровеше сред морската трева, изхвърлена на брега малко по-нататък. За своя изненада, стридоядът откри насекомо и го налапа. Точно в тази част на брега отдавна не бе имало живот.

С изключение на това, всичко беше спокойно. Слънцето бавно залязваше, променяйки цвета си от жълт в оранжев.

Изведнъж тишината бе нарушена.

„Ти не си лош човек, Йохана. Искам да го знаеш. Никой не е лош до дъното на душата си.“

Да не би някой да се беше приближил незабелязано?

Не. Гласът звучеше вътре в самата нея.

– Кой говори? – попита тя въпреки това.

„Знаеш кой съм и знаеш, че Баща ни винаги е готов да прости.“

Свещеничката се сепна. Това той ли беше? След всички тези години? Мисълта за съществуването му беше главозамайваща. И възмутителна. Ако противно на всяка вероятност той не беше измислица, защо не беше тропнал с крак по-рано, за да спре терора в семейство Шеландер навреме?

– Моят баща не прощаваше нищо и аз също не планирам да му простя. И само не ми разправяй Ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата62.

– Защо не? – зачуди се Исус.

– Защото това не си го казал нито ти, нито дори Матей. Хората от векове ти слагат думи в устата, без да питат.

– Чакай малко – каза Исус толкова засегнато, колкото му позволяваше характерът. – Вярно е, че хората си измислят какво ли не в мое име, но какво знаеш ти за...

Исус не стигна по-далеч, защото рецепционистът излезе от къщурката, носейки малката Осанна в прегръдките си.

Мигът си отиде.

– Сама ли си говориш? – попита той изненадано.

Първоначално свещеничката отвърна с мълчание.

После помълча още малко. Накрая каза:

– Да. Така мисля. Но кой знае?

62 Матей 5:39. – Б. пр.