Убиеца Андерш и неговите приятели

* * *

На следващия ден Убиеца Андерш не се появи в девет часа. Нито в девет и петнайсет. Но малко преди девет и половина все пак се изтърси в сакристията.

– Извинете, че закъснях – каза той. – Сутрешният тоалет ми отне повече време от предвиденото.

– Сутрешният тоалет? – попита свещеничката. – Кемперът е паркиран на седемдесет метра оттук и тоалетната му не работи поне от седмица.

– Знам – каза Убиеца Андерш. – Не е ли ужасно?

Е, нямаха време за губене. На убиеца бе сервирана чаша за безалкохолно, пълна с вино, което тайно бе подсилено с умерено количество водка. Последва я нова чаша. Към нея му поднесоха и три сандвича със сирене и внимателно стрит рохипнол в маргарина. По милиграм на сандвич трябваше да свърши работа. Нямаше проблем и да дойде малко в повече.

Убиецът, който от няколко години си повтаряше никога вече твърд алкохол и хапчета, каза, че днес виното му се струвало особено вкусно. Може би Бог искал да го подготви по най-добрия начин за срещата с представителя на властите.

– Но най-лошото, което може да се случи, е да ни поиска двайсет процента данък върху онези трийсет и две крони, как мислите?

Пасторът не спомена нищо за вкуса на сандвичите, само помоли за още един. Свещеничката за всеки случай подправи и него с около милиграм от съставката с химична формула C16H12FN3O3.

В десет без пет свещеничката и рецепционистът казаха на Убиеца Андерш, че имат работа някъде другаде, и му подадоха три папки, които бяха напълнили със стари комикси, за да придобият малко тежест (човек ползва каквото има; в конкретния случай двамата имаха купчина комикси, които по някаква непонятна причина бяха стояли в един гардероб в сакристията; това, което нямаха, беше каквато и да е друга документация освен тази за скорошната промяна на собствеността). Казаха му също да им се обади, ако има нужда от помощ. После си тръгнаха и изключиха мобилните си телефони.

– Доколкото разбрах, такова количество алкохол и таблетки би трябвало да може да повали цял кон – каза рецепционистът на свещеничката си, след като се отдалечиха на безопасно разстояние от арената на предстоящите събития.

– Да, но ние си имаме работа по-скоро с магаре. И то такова, което вече е свикнало с тази комбинация от субстанции. Според мен можем да разчитаме, че срещата между магаре и данъчен ще се окаже умерено трагична.

Служителят от Данъчната агенция се представи на пастор Андерш, който се здрависа с него и приблизително в същия момент започна да изпитва странно чувство. В ръкостискането на този човек имаше нещо надменно. А и беше казал „Приятно ми е!“.

Какво пък му беше приятно? И тази вратовръзка! Да не се мислеше за по-добър от останалите?

Освен това персоната с вратовръзката започна да задава провокативни въпроси за касов апарат, устройство за дистанционна връзка с Данъчната агенция, модел, сериен номер, счетоводство и разни други неща, които пасторът не разбра. А беше и грозен.

– Какво искаш, по дяволите? – попита Убиеца Андерш.

Започваше да му кипва.

– Какво искам? – повтори Улуф Клариндер малко притеснено. – Нищо особено, аз съм държавен служител, който се опитва да си върши работата. Развитият данъчен морал е един от стълбовете на демократичната нация. Пасторът не е ли съгласен?

Единственото, с което можел да се съгласи пасторът, който междувременно претърпяваше личностна промяна, било Данъчната агенция да вземе двайсет процента от общите приходи в размер на трийсет и две крони. Пасторът не можел да каже колко точно прави това, но едва ли ставало дума за повече от петдесетачка, нали?

Улуф Клариндер усети, че нещо не е както трябва, но все пак не можа да устои на изкушението да отвори първата и втората от трите папки с документи.

За щастие, той преживя побоя, нанесен му от пастора, чието преобразяване обратно в убиец завърши, след като служителят изказа мнението, че седемнайсет броя на „Фантома“ от 1979–1980 не можели по никакъв начин да заместят данните за дейността на енорията, които представителят на Данъчната агенция искал да види. Улуф Клариндер оцеля, но пострада сериозно, тъй като Убиеца Андерш опита с помощта на третата папка да му набие със сила желаната документация в главата.

Впоследствие самият пастор не си спомняше какво се е случило, но имаше опит в такива ситуации и се призна за виновен. Беше осъден на шестнайсет месеца затвор съгласно глава трета, параграф шестнайсет от Наказателния кодекс. В добавка към това получи и девет месеца съгласно параграф четири от Закона за данъчните престъпления. Общо двайсет и пет месеца. Най-леката му присъда до момента, отбеляза убиецът доволно. Нещата наистина се развиваха добре.

Веднага след процеса му бе разрешено да говори за кратко със свещеничката и рецепциониста. Помоли ги най-искрено за прошка. Не можел да разбере какво го бе прихванало. Свещеничката го прегърна продължително и му каза, че не трябва да се вини твърде много.

– Ще ти идваме на свиждане – каза тя и се усмихна.

– Ще го посещаваме ли наистина? – попита рецепционистът, след като оставиха бъдещия затворник зад гърба си.

– Не – отговори свещеничката.