Убиеца Андерш и неговите приятели

Глава 34

Два дни преди тържественото откриване на Църквата на Андерш дойде моментът за следващата свещеническа идея, а именно още едно дарение, като желаното последствие беше около убиеца отново да се вдигне шум на национално ниво. Таксиджията Торщен седеше зад волана, а свещеничката, рецепционистът и Убиеца Андерш се бяха наредили отзад. В скута на последния имаше добре увит пакет, съдържащ петстотин хиляди крони и личен поздрав до получателя.

Още не беше настъпил туристическият сезон, но пред кралския дворец в Стокхолм никога не е пусто. Най-малкото караулът неизменно стои там още от 1523 година (е, не един и същи караул; пък и войниците вероятно са могли да си отпочинат, когато дворецът изгорял в края на седемнайсети век и се появил отново едва петдесет години по-късно).

Таксиджията Торщен беше шофьор с въображение. Той излезе от платното на „Слотсбакен“32, продължи по калдъръма пред входа на двореца и бавно спря до застаналия мирно войник, облечен в спретната парадна униформа и с блестящ щик на пушката.

Убиеца Андерш слезе от колата и му подаде пакета.

– Добър ден – каза той тържествено. – Аз съм Убиеца Андерш и съм тук, за да предам половин милион горди шведски крони на Нейно Величество кралицата и нейната Световна фондация... нещо си... „Дете“. Забравих името, въпреки че го преговаряхме в колата през целия път от... няма значение откъде идваме. Във всеки случай, накратко казано...

– Дай му пакета, по дяволите! – викна рецепционистът от колата.

Но беше по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Войникът не приемаше предполагаеми бомби. Вместо това натисна алармения бутон и започна да декламира инструкциите, които бе наизустил и които гласяха следното:

– Всеки, който иска да получи достъп до защитен обект или желае да остане в непосредствена близост до защитен обект, е длъжен при поискване от страна на този, който охранява защитения обект, да съобщи името, рождената дата и постоянния си адрес, да се подложи на обиск, при който няма да бъде разглеждано съдържанието на писма и други документи, и да се съгласи да бъде извършена проверка на автомобил, плавателен съд и въздухоплавателно средство.

Убиеца Андерш стоеше с пакета в ръце и зяпаше войника с ококорени очи.

– Добре ли се чувстваш? – попита го той. – Не може ли просто да вземеш проклетия пакет в името на Исус, за да можем да се махнем оттук?

Войникът пред караулката пробва отново:

– Този, който охранява защитен обект, има право в рамките на необходимото за изпълнение на задълженията си време да отпрати, отстрани, или, ако това не е достатъчно, временно да задържи всеки човек, намиращ се във или до защитения обект...

– Да, винаги можеш да опиташ да ме задържиш, шибано калаено войниче – каза Убиеца Андерш ядосано, докато ужасеният пазач продължаваше да декламира:

– ...ако човекът нарушава забрана, приложима въз основа на решение от настоящия закон, или при поискване отказва да предостави информация, което е равносилно на предоставяне на погрешна информация, или отказва да се подложи на обиск, или...

Горе-долу в този момент Убиеца Андерш бутна глупавия войник встрани и остави пакета за кралицата в караулката му.

– Погрижи се това да стигне до ръцете на Нейно Величество – каза той на войника, който си беше паднал на задника. – Ако се налага, можеш да обискираш пакета, но не пипай парите, чуваш ли?

После Убиеца Андерш се върна при свещеничката, рецепциониста и Таксиджията Торщен, който успя да подкара колата и да се слее с трафика по улица „Шепсбрун“ секунди преди подкреплението на седналия на задника си войник да се появи от другата посока.

32 Улица в Стария град в центъра на Стокхолм, която минава покрай кралския дворец. – Б. пр.